малките неща, които правят нещата големи

 

- Само още малко. Не тръгвай, остани още само миг.

Който е изричал тези думи със спряло в очакване сърце – на ръба между надеждата и безсилието, той знае значението на „още само миг”. Той знае колко голям може да е малкият миг. Той знае колко болезнено важен е. Той знае какво е да го нямаш.

...

Преди време попаднах на тази снимка: дървена маса, върху която се държат едни мъжки и едни женски ръце, а между тях - салата, франзела, две чаши, две чинии и свещ. Нищо особено, а всъщност толкова много. Когато погледна назад, виждам точно такива моменти. Обикновени миниатюри от живота. Другите, големите случвания, не се побират в късчета от спомени. Малките неща обаче идеално пасват и на паметта, и на сърцето, което не може да изтласква големи количества наведнъж. Сърцето работи с малки парченца безкрай. Малки като тази празна маса, отрупана със заедност. Малки като събуждането в стая с три посоки: отпред – море, отгоре – небе, до теб – две очи, които обичаш. Малки като чаша кафе, споделена с някого в тишина. Малки като тишината, която казва всичко, от което се нуждаеш. Малки като малките пръстчета на сина ми, които внимателно повдигат клепачите на очите ми... просто да се убедят, че спя. Малки като баницата и доматите, оставени от мама и от татко да ни чакат вкъщи, щом се връщаме от път и хладилникът е празен. Малки като: „Мамо, мамо, спиш ли?” Малки като аромата на книга. Като дърво сред рапично поле. Като звук на хлопки из Родопите. Като чинийка с толумби в сладкарница от детството. Като капчици от манго по брадичката. Като всяко ново утро, което се протяга иззад морените на Черни връх. Като малките символи, разбираеми само за двама. Малки като знака за безкрай.

Защото малките неща правят нещата големи.

Една приятелка веднъж ми каза: „Аз рядко изпитвам щастие, макар всичко да ми е наред.“ Била в командировка във Виена наскоро и имала малко свободно време. Решила да си вземе колело и да покара край Дунава. И сама не разбрала как, но изненадващо се почувствала щастлива. Там, сама, във Виена. Тя и реката. И едно колело под наем.

Разказа ми го и замълчахме. Какво да кажеш за щастието? То се случва на върха на мига, то е светкавица, бързо променяща се светлина в дъното на съзнанието. То често се явява там, където изглежда тясно за него – между две минути, между две ръце.

Бъркам на дъното, където е чекмеджето ми със спомени, и търся още нещо за него. Спомените, оказва се, са пълни с малки етюди на щастие. И така, етюд по етюд, се пише цялата пиеса...

Етюд №1
Със сина ми поемаме към фестивала на кукерите в Перник. Февруари е. Зимата е мека, но ние сме се скрили в шапките и пухкавите си палта като в иглута, шити по нас. Напълнили сме термос с липов чай и лудата майка, тоест аз, е направила кексчета, овесени сладки и два вида сандвичи, да не вземе детето да поиска от вредния захарен памук или кебапчетата на площада. Поснимали сме, посмяли сме се, посочили сме с пръст: „я, я виж!“ всички смайващи кукери, закупили сме шарени пернишки сувенири, и няколко часа по-късно взимаме пътя наобратно. Адел се опитва да натежи на хубавото ни настроение, затова прогонваме кахърните й мисли и избираме само радостните песни. Започва да вали сняг. Неусетно пътят се превръща в бяла поляна, покрита с чиста, пухкава радост. Снежинки в идеални форми кацат на предното стъкло, докато пелената от сняг се сгъстява и доближава цялото небе до земята. Това е някаква снежна приказка. Дори Адел не може да го скрие. Гласът й става кадифен като на разказвач, като калпачетата, които се натрупват по камъните край пътя. „Мамо, хубаво ми е. А на теб?” Приказка в едно изречение - разказва за щастие.

Етюд №2
Последна вечер на къмпинг „Градина” с приятели. Краят на лятото е. Сгънали сме палатките, изсушили сме банските, кожата лепне от соления въздух и лятната жар. Направили сме дълга разходка по брега, изпратили сме слънцето и тихо се сбогуваме с Голямото синьо. На другия край на плажа има хубав бял ресторант. Докато събираме няколко маси, ни застига ароматът на калмари, розови домати и песто. Предвкусваме и студеното розе. Децата хвърчат боси по пясъка. Нощта е близо и само няколко руси главици разхвърлят тъмното на брега. Обръщам се и я виждам – надвесила се е върху носа на Созопол като сочен оранжев пъпеш. Аха и ще влезе за едно нощно къпане в морето. Пълна със сокове от насъбралото се лято, пълна с обещание, че красотата не свършва тази нощ и на това море. Че ме чака у дома. Луната – един оранжев миг щастие.

Етюд №3
Созопол по никое време. Пролет е, извън сезона, няма хора. Над брега нетърпеливо сноват чайките, а лодките на пристанището се полюшват още сънени. Аз и той – като че ли сме сами в целия град. Никога преди „пусто” не е означавало толкова хубаво. Сами сме и в старата къща над скалите. Сутрин е и аз се обличам, докато той е в малката кухня до стаята ни. Той не пие кафе и не знае как да го направи. От кухнята ме достига звук, който най-малко очаквам. Лъжичка тропа по стените на порцеланова чаша. Звук, пълен със старание. Той прави кафе за мен. Топла чаша любов между неговите две ръце. Щастие на върха на лъжичката.

...

- Не мога да остана. Но знай, че няма по-голямо обичане от твоето.
Който е чувал тези думи, той знае значението и на липсващото щастие. Защото Голямото обичане е в малките неща. Да молиш за още един миг и дори да го нямаш, да обичаш този малък миг толкова, колкото обичаш и безкрая.





М.И.



Коментари

  1. Туше, пусикат. Право в целта. Искам, като порасна, да пиша като теб.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ще излъжа, ако кажа, че не се притеснявам от такива коментари. Ще излъжа втори път, ако кажа, че не е хубаво. Благодаря ти! :)

      Изтриване
  2. '' Сърцето работи с малки парченца безкрай.'' Харесах! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. Фантастично! Приказно! Мечтая <3 ..!

    ОтговорИзтриване
  4. Щастие на върха на лъжичката... Любов ли бе да я опишеш :)))

    ОтговорИзтриване
  5. Само още 5 минути...
    Само още пет минути от устните ѝ с вкус на мед и от студените пръсти по шията... заровени в косата ми и непозволяващи на мисълта "да се дръпна" да се прокрадне...
    Само още 5 минути...

    ОтговорИзтриване
  6. Голяма си. Можеш да разчувстваш искрено и най-големия циник.
    <3

    ОтговорИзтриване
  7. Няма да е прекалено, ако ти кажа, че след като прочетох това преди около месец, си търся, намирам, чувствам и усмихвам щастие в наистина незабелязващо дребни моменти... Минавам само да ти кажа "благодаря" :*
    Лора

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Няма да е прекалено, ако помоля да те прегърна, нали? :)

      Изтриване
    2. Ако знаеш колко те обичаммм ! ))) И за още други публикации !
      Лора

      Изтриване
  8. Поздрави от Солунска 4 :-)

    ОтговорИзтриване
  9. Дааа,щастието и малките неща......Благодаря-я-я-я!!!!Току-що ме направихте истински щастлива!

    Даниела

    ОтговорИзтриване
  10. Браво, браво, браво - много е красиво, сърцето ми се стопли и усетих влага в очите си... Това е един от вашите мигове на щастие, усетен и от мен сега!
    БлагоДаря Ви:)
    Продължавайте да творите такива красиви неща:)
    Прегръщам ви отдалече,
    Валентина

    ОтговорИзтриване
  11. Усещам топлината на сърцето Ви и широтата на ума Ви... Удивително е - като океан от емоции и чувства. Тайната май е в "споделено", понякога сам на себе си, но винаги с любов. Красиви седмични дни............

    ОтговорИзтриване
  12. Когато чета такива красиво и истински написани неща, ми се иска да познавам автора им и да си говоря с него...
    Обичам думите и много уважавам хората, които ги подреждат умно със сърцето си...

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар