Пропускане към основното съдържание

Публикации

Представени

Една ръка, която да ме дръпне от тъгата

Бях на 8, когато се влюбих в момче със сразяваща усмивка – Н. Казаков. Един път се гонeхме из квартала и аз успях да му избягам по стълбите на стара кооперация на улица „Солунска“. За да не се ядоса или натъжи, че едно момиченце го е надбягало, му извиках от последния етаж: „Н., обичам те-e-e!“ Бях сигурна, че го обичам, защото Н. Казаков ме караше да се чувствам различно. Откакто го познавах, всеки ден беше наситен с особен възторг. Когато се събуждах сутрин, изпитвах нетърпение животът да започне. Когато влизах в училище, потръпвах от вкуса на очакването. Да го видя, да нахлуе армията от калинки в хранопровода ми, да пусна отново сърцето в бързата лента на онзи ролер костер, който единствен можеше да го изстреля толкова високо... А когато излизахме от училище вечер и уличните лампи осветяваха въздушния танц на снежинките, аз ги виждах не като снежинки, а като сбъдващи звезди. Целият свят беше по-чуден, по-обещаващ, по-мек и красив, защото имаше едно момче със сразяваща усмивка в съ…

Най-новите публикации

Операция от безлюбов