Как мина денят ти, Любов?


Наскоро бях в дома на умиращ човек. Не искам да описвам драмата, която видях в близките му хора – деца, родители, жена. В такъв момент си налагаш да повярваш в онези непознати светове, където може би се пренася душата, за да продължи по пътя си. Само тази мисъл успокоява ужаса в собствената ти душа, ужаса, който носи неизвестността на смъртта. Но не искам да пиша за смъртта. Озовавайки се в една стая с нея, разбрах, че искам да пиша за живота!

Сигурно този въпрос звучи наивно, но когато се намираш в такава близост с нечия последна глътка въздух, нищо не е достатъчно глупаво, за да се питаш. Как трябва да се изживее този живот? Има ли някакво универсално правило? Някакъв премъдър съвет, който прави всеки живот по-смислен? Има правила за всичко. 10 начина да сме винаги стройни. 33 съвета за хармонична връзка. 58 трика да напреднеш в кариерата. Но как, как трябва да го изживееш? Как трябва да подходиш към живота, за да бъде осмислен и краят му да не е толкова тъжен? Сериозно и със страхопочитание или дръзко и с чувство за ирония? Кое е по-важно – да преминеш по целия път спокоен и осигурен срещу рискове и изненади или да търсиш неспирно, да рискуваш и да се хвърляш след невъзможни мечти? Да израстнеш такъв, че да харесваш себе си, или никога да не порастваш и никога да не ти е достатъчно постигнатото? Да можеш да се справяш с всичко сам или да намериш човека, с когото ще се справите с всичко заедно? Да приемаш философски всяка несправедливост и да преглъщаш всяка буря в сърцето или да се бунтуваш срещу неприемливото и до сетния си миг да воюваш за кауза? Трябва ли да се примириш, ако мечтата ти остане само огънче от младостта или трябва да се бориш за нея независимо от всичко и на всяка цена? Трябва ли да си смирен и благодарен на малкото, или трябва да търсиш винаги повече? Не зная. И колкото повече години минават, толкова повече отговори ми липсват.

Когато моята баба умираше, седях до нея и от болка не можех да изрека и дума. Тя разбираше какво чувствам и ми каза: „Нека не ти е мъчно за мен, бабче. Аз имах хубав живот. С дядо ти живяхме добре и ми е време да си ходя при него.“ Звучеше спокойна и убедителна. Беше готова да си тръгне. Всъщност животът й не беше лек изобщо. Беше загубила брат си млад във войната, беше загубила и първородното си дете. Беше живяла бедно, много бедно, и години наред беше ставала през нощта, за да бъде на работа в 5. Беше работила с кожи и лепила и косата й беше окапала много рано. Но да, баба беше живяла в любов със своя мъж. Бяха отгледали добро момиче, бяха му дали образование. През почивните дни правеха излети със своите приятели. Само в неделя хапваха месо, но всяка неделя им беше празнично. И много се смееха. Много!

Може би това е моят отговор на въпроса как трябва да се изживее животът. Да се обърнеш назад и да си кажеш: „живях добре“. А някой след теб да открие красотата на живота в начина, по който ти си посрещнал смъртта. Сигурно друга жена на мястото на баба ми щеше да изпитва съжаление за загубите, за трудностите, за целия неопознат свят и всички неполучени възможности. Баба беше ходила само в Югославия и в ГДР. С дядо нямаха кола, живееха в една кутийка и всичко в тази кутийка беше скромно. Целият им живот беше скромен. Но никога не каза, че нещо й е липсвало. Напротив. Когато се беше запътила да си ходи, разбрах посланието й. А то беше, че е имала всичко. Беше открила своето всичко в споделения смях. В обикновения живот. В спокойствието, че смъртта не е краят, а началото на вечността им с моя дядо. Там, до смъртното легло на баба, аз пък открих най-големия лукс, който може да имаш – доволството от живота такъв какъвто е.

Мисля, че това ми липсва, за да живея правилно днес. Мисля, че на всички ни липсва. Имаме толкова много, но все нещо не стига. Колкото повече имаме, толкова повече искаме още малко отгоре. Или парите не стигат, или времето, или доверието на шефа. А защо са ни, ако накрая ще помним само споделения смях вечер вкъщи? И топлината на онова човешко същество, която бихме последвали смело и отвъд този свят. Невъзможно ли е вече да се радваме на толкова обикновен живот?

Щастието е умение. Сигурно и баба ми е имала мечти, които са останали в нищото, но тя е открила своя начин да живее в мир с това. Не зная дали аз мога да се примиря. Не зная дали, ако не се примиря, мога да бъда щастлива. Не съм от ненаситните. Често повтарям на приятелите ми, които имат здрави и хармонични семейства, че имат всичко. Това е единствената ми мечта. Ако някога я постигна, няма да минава и ден, без да благодаря. Готова съм да отдам значимото на нейното случване и да живея простичко и признателно. Но без нея... не знам. Мога ли да я заменя с друга мечта? Да я заменя за това да стана писател, да осиновя дете, да отворя приют за животни, да открия лекарство за рак? Честно казано, не. Представям си живота като кула от кубчета. Най-голямото и здраво кубче, което е в основата на кулата, е семейството. Ако него го няма, ако там зее дупка, не мога да подредя нищо отгоре. Без него просто няма кула. Понякога ме питат защо още не съм издала книга. Ами защото още нямам върху какво да я закрепя. Няма смисъл от книгата, нито от друга мечта, ако отдолу тъмнее празнота. Ако не успея да сложа основата на моята кула, едва ли ще си тръгна спокойна като баба. Защото няма да съм сбъднала не само моята мечта, но и нейната. Баба ми завеща едно пожелание. Заръча ми да си намеря момче, с което да се смеем. И ми подари дом, в който да съберем този смях и още много топлина. Домът ми е малък и скромен, но мечтата не е. Сигурно ти, който четеш, имаш семейство и си казваш „колко му е“. А колко е без него? Ще ти кажа – нищо.

Реших да пиша за живота, а потръгна някак тъжно. Дали ще напълня дома на баба с истински семеен смях, не зная. Но ще живея за това. Ще търся да го заслужа. И няма да се отказвам, докато не чуя сърцето ми да се смее под един покрив със сърцето на моя човек. Ще се случи в някоя обикновена вечер, когато липите навън ще цъфтят и ще напомнят за всички пролети, в които чаках тази вечер. На масата ще има салата, вино и божури, а над огънчето от свещта ще търся знак от другите очи, че цялата тази обикновеност им е напълно достатъчна. Детски смях от съседната стая. Куче въздиша сънливо под масата. И един и същ въпрос всяка вечер: „Как мина денят ти, Любов?“


Текстът е публикуван в сп. "Всичко за жената".

Коментари

  1. Много, много хубаво написано! Настръхнах докато четох- болка, нежност, чувства, мечти- от всичко има.
    Весели празнични дни.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Благословени празници и на вас, Габриела! :)

      Изтриване
  2. Какво не бих дала да чуя този въпрос ...
    А имам семейство от 27 години ! Понякога си мислиш , че си намерила твоето момче , обичаш за двама , но ... смехът го няма ...
    От цялото си сърце ти желая да намериш твоето момче под липите защото си прекрасна и го заслужаваш !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И ти бъди щастлива, Юлияна! Никога не е късно да чуеш този въпрос :)

      Изтриване
  3. И аз от моята баба научих, че който търси- намира. Не спирай да търсиш. Аз чак в Америка намерих мойто момче, но го намерих. И е истина няма нищо по-хубаво нещо от това да бъдеш обичан. От опит го казвам и го пожелавам на всеки.

    ОтговорИзтриване
  4. "Детски смях от съседната стая. Куче въздиша сънливо под масата. И един и същ въпрос всяка вечер: „Как мина денят ти, Любов?“

    Това ме разплака!
    Всеки се бори за щастие и не какво да е щастие, а онова, което изпълва душата и ти дава душевен мир и покой. Желая ти да го постигнеш!

    ОтговорИзтриване
  5. Великолепно, силно и много близко! Поздравления! Пожелавам Ви сбъдване!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Бъдете очи в очи със сбъдването също :)

      Изтриване
  6. "Може би това е моят отговор на въпроса как трябва да се изживее животът. Да се обърнеш назад и да си кажеш: „живях добре“. А някой след теб да открие красотата на живота в начина, по който ти си посрещнал смъртта. " - и аз мисля така! Поздрави за изказаното!

    ОтговорИзтриване
  7. Здраво ме разплака. Много силно ти го желая, желая го и на себе си. Успех!

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря ти, че ме върна към топлината на баба, моята най-голяма приятелка, която ми липсва ужасно много!

    ОтговорИзтриване
  9. Хубав текст. За смислите в живота ни и мъдростта на поколенията. Накара ме да осъзная, че най-ценните уроци в живота съм научила от моята баба!

    ОтговорИзтриване
  10. Весели Празници,Прекрасно послание!

    ОтговорИзтриване
  11. Здравейте :)
    Много ми харесва как пишете и това, което пишете и всичко, за което пишете :)

    Реших да Ви оставя този коментар, не за да коментирам написаното от вас, а за да ви кажа, че и аз не мога да издигна своята кула, когато липсва същата тази основа - семейството. Исках да Ви напиша, че мечтата Ви не ми е чужда :) Имам си дете, но му се радвам сама...а как искам да има още някой, с който да я наблюдаваме как расте и с когото да се смеем...моята баба ми казваше, че момчето с което реша да бъда, задължително трябва да може да ме разсмива :)
    Не зная дали мечтая точно когато цъфтят липите да се смеем, но знам какво ще му кажа точно в тази нощ: " А сега недей заспива. Аз те чаках много дни. Много нощи се приспивах с чакане и със мечти. Ще налеем чаша вино и ще ми разкажеш ти. Колко много съм ти липсвал, колко много ти тежи" (винаги се просълзявам, когато си спомня думите...)
    Пожелавам ви от все сърце, да напълните бабиния дом с даже повече смях! Пожелавам ви да изградите най-здравите основи за най-високата си кула! Пожелавам ви много бръчки от много смях!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ви от сърце!
      Желая ви същото! Силно ви го пожелавам! :)

      Изтриване
  12. Много ме разплака написаното ! Не мога да напиша по-дълъг коментар, освен - благодаря за което ! Желая мир, спокойствие и много смях във Вашия дом ! С най-хубави пожелания !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Огромно благодаря!
      Да ви се връщат хубавите пожелания! :)

      Изтриване
  13. Мила, не може с толкова положителна енергия, която струи от теб и към теб от хората, които те четат и чувстват, не може да не ти се случи. Сигурна съм. Прегръщам те.
    Лора

    ОтговорИзтриване
  14. Толкова добре и на място е казано, че дори за себе си не бих могъл да добавя нещо в повече нито намирам някаква липса. Това му трябва на човека. Вероятно такова усещане дава истинката пълнота когато напускаме земния свят. Банковите сметки и имотите не могат да направят това. Може да живее в "кутийка", но това пространство да е изпълнено с любов и тя да съпътства отвъд нея. Ако ще да притежава империя в човека пак може да е пълна пустош.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Пожелавам Ви достатъчно :) http://www.izvorite.com/text/text107.htm

      Изтриване
  15. Анонимен1 юни 2015 г., 5:49

    Чак сега попадам на Вашия разказ-мечта, за мен беше невероятно удоволствие да го прочета! Откривам част от себе си в него. И аз имах подобна на Вас мечта и тя се сбъдна след около 15 години на съзнателно търсене! Продължавайте, не се отказвайте да търсите ...чудеса стават! Пожелавам Ви го от сърце!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз намерих... Само чудото си чакам сега.
      Благодаря! Имайте щастие и уют! :)

      Изтриване
  16. При мен сълзите лесно идват, но и лесно си отиват. А след този разказ, съвсем не искат да си отидат.
    Аз наскоро открих твоят блог, съвсем случайно. Не вярвам в случайни неща.

    Затова, че докосна сърцето ми и бавно, но сигурно връщаш надеждата и вярата ми в достатъчността на ‘тази обикновенност’ и магията на цъфтящите липи (и божури), ти благодаря от все сърце!
    А затова, че красотата и искренността на душата ти блика от всяка сричка, ти пожелавам, отново от все сърце – ‘Как мина денят ти, Любов?’, да бъде неотделима част от дните ти, до края на дните ти!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дай Боже!
      Благодаря, скъпа Гергана! Имай и ти тази обикновеност неотлъчно до теб! :)

      Изтриване
  17. Прекрасно написано!

    ОтговорИзтриване
  18. Сега откривам блога, дори не мога да повярвам защо чак сега, но.... а от първите редове не можах да задържа сълзите - и тъжен, но и толкова прекрасен и докосващ. Истина е, че философии за живота бол, но къде е смисълът на всичко без да имаш другарче по Пътя?!
    Моята баба си отиде преди година , а това което тя ми казваше е, че не бива да спираме да вярваме, да вярваме, че утре ще е по-добре от днес и да умеем да сме търпеливи.
    Благодаря за споделеното, наистина прекрасно!
    Поздрави

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз също благодаря за споделеното, Светлана! Моята баба си отиде преди доста години, но днес беше нейният рожден ден. Дано бабите ни гледат от небесните простори и дано са доволни от/за нас. Трябва да вярваме! :)

      Изтриване
  19. " Щастието е умение"- толкова просто казано, а замисля толкова много...

    ОтговорИзтриване
  20. Няма как да няма как! Всичко идва с времето си! Бъдете благословена!

    ОтговорИзтриване
  21. Семейството е единствения смисъл на живота за мен! Пожелавам го на всички!

    ОтговорИзтриване
  22. Мило момиче, пожелавам ти от все сърце да намериш това, което търсиш ! И един ден, след много години, да кажеш на своите деца, внуци и пра-внуци: "живях добре" ! :)

    ОтговорИзтриване
  23. Това,за което пишете,аз го имам и всеки ден благодаря на Бог.Пожелавам ви цялата ви мечта да стане реалност!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации