Как мина денят ти, Любов?


Наскоро бях в дома на умиращ човек, но не за смъртта се замислих там. Озовавайки се в една стая с нея, разбрах, че искам да знам повече за живота.

И напъплиха въпроси. Може да са наивни и безсмислени, но дойдоха и си събуха обувките пред вратата ми. Влязоха неканени. Как трябва да се изживее този живот? Има ли някакво универсално правило? Някакъв премъдър съвет, който гарантира на живота смисъл? Има правила за всичко. От сутрин до вечер пребиваваме в режим „трябва“: трябва да ставаме рано, трябва да ходим пеша по много, трябва да мислим положително, трябва да заклеймим захарта, трябва да обичаме себе си, трябва да работим по връзката си, трябва, трябва, трябва. И срещу всяко трябва са изписани по няколко милиарда категорични как. Но как трябва да изживеем живота си – никой не е категоричен. Как трябва да подходим, за да го изпълним със смисъл и краят му да не е толкова тъжен? Сериозно и със страхопочитание или дръзко и с чувство за ирония? Спокойно и осигурени срещу рискове или търсещи неспирно, рискуващи след невъзможни мечти? Кой е верният път - да израснеш такъв, че да харесваш себе си, или никога да не порастваш и никога да не ти е достатъчно постигнатото? Да можеш да се справяш с всичко сам или да намериш човека, с когото ще се справите с всичко заедно? Да приемаш философски всеки провал и да преглъщаш всяка буря в сърцето или да воюваш до кръв и да крещиш до сетния си миг името на някоя кауза? Трябва ли да се примириш, ако мечтата ти остане само огънче от младостта или трябва да се бориш за нея независимо от всичко и на всяка цена? Трябва ли да си смирен и благодарен на малкото или трябва да търсиш винаги повече? Не зная. И колкото повече години минават, толкова повече отговори ми липсват.

Когато моята баба умираше, седях до нея и от болка не можех да изрека и дума. Тя разбираше какво чувствам и ми каза: „Нека не ти е мъчно за мен, бабче. Аз имах хубав живот. С дядо ти живяхме добре и ми е време да си ходя при него“. Звучеше спокойна, убедителна. Усетих го в кроткия звънтеж на думите ѝ – беше готова да си тръгне. Всъщност животът ѝ не беше лек изобщо. Беше загубила брат си млад във войната, беше загубила и първородното си дете. Беше живяла бедно, много бедно, и години наред беше ставала през нощта, за да бъде на работа в 5. Беше работила с кожи и лепила и косата ѝ беше окапала много рано. Но да, баба беше живяла в любов със своя мъж. Бяха отгледали най-доброто момиче на света, бяха му дали образование. През почивните дни правеха излети със своите приятели. Само в неделя хапваха месо, но всяка неделя им беше празнично. И много се смееха. Много.

Вероятно това е възможен отговор на въпроса как трябва да минеш по пътя: така, че като се обърнеш назад, да си кажеш: „Живях добре“. А някой след теб да открие красотата на живота в начина, по който ти си посрещнал смъртта. Сигурно друга жена на мястото на баба ми щеше да изпитва съжаление за загубите, за трудностите, за целия неопознат свят и всички неполучени възможности. Баба беше ходила само в Югославия и в ГДР. С дядо нямаха кола, живееха в кутийка и всичко в тази кутийка беше скромно. Целият им живот беше скромен. Но никога не каза, че нещо ѝ е липсвало. Напротив. Когато се беше запътила да си ходи, разбрах посланието ѝ. А то беше, че е имала всичко. Беше открила своето всичко в споделения смях. В обикновения живот. В спокойствието, че смъртта не е краят, а началото на вечността им с моя дядо. Там, до смъртното легло на баба, аз пък открих най-големия лукс, който може да имаш – доволството от живота такъв какъвто е.

Мисля, че това ми липсва, за да живея правилно днес. Мисля, че на всички ни липсва. Имаме толкова много, но все нещо не стига. Колкото повече имаме, толкова повече искаме още малко отгоре. Или парите не стигат, или времето, или нечие харесване. А защо са ни, ако накрая ще помним само споделения смях вечер вкъщи? И топлината на онова човешко същество, която бихме последвали смело и отвъд този свят. Невъзможно ли е вече да се радваме на толкова обикновен живот?

Щастието е умение. Сигурно и баба ми е имала мечти, които са останали в нищото, но тя е открила своя начин да живее в мир с това. Не зная дали аз мога да се примиря със сблъсъка с нищото. Не зная дали, ако не се примиря, мога да бъда щастлива. Не съм от ненаситните. Често казвам на тези, които имат хубави семейства, че имат всичко. Семейството в пълния му вид – единствената ми мечта. Ако някога я постигна, няма да минава и ден, без да благодаря. Но без нея... без нея не знам. Мога ли да я заменя с друга мечта? Да я заменя за това да стана писател, да осиновя дете, да отворя приют за животни, да открия лекарство за рак? Честно казано, не. Животът ми е като кула от кубчета – основата на всички кубчета е семейството. Семейството с всичките му банални съставни части – мъж и жена, деца, дом, куче и котка, шум, разхвърляни чорапи, сметки за плащане, рождени дни, Коледи, пълен багажник към морето, фотоалбуми, детски пръсти по стените, магнити по хладилника, едни и същи вечери, любов. Любов. Шум, смях и отново любов. Нещата, от които се състои земята под мен. Целият ми фундамент. Ако него го няма, ако там е дупка, не мога да подредя нищо отгоре. Понякога ме питат защо още не съм издала книга. Ами защото още нямам върху какво да я закрепя. Няма смисъл от книгата, нито от друга мечта, ако отдолу зее празнота. Ако не успея да сложа основата на моята кула, едва ли ще си тръгна спокойна като баба. Защото няма да съм сбъднала не само моята мечта, но и нейната.

Баба ми завеща едно пожелание. Заръча ми да си намеря момче, с което да се смеем. И ми подари дом, в който да съберем този смях и още много топлина. Домът ми е малък и скромен. Домът ми е кутийчицата от нейния добър живот с дядо, но мечтата ми кутийка не е. През последните години виждах в очите на хората, които имат семейства: „Е, че това ли е голямата ти мечта?! Колко му е!“. А колко е без него? Нека ви кажа – нищо.

Реших да пиша за живота, а потръгна някак тъжно. Дали ще напълня дома на баба с истински семеен смях, не зная. Но ще живея за това. Ще търся да го заслужа. И няма да се отказвам, докато не чуя сърцето ми да се смее под един покрив със сърцето на моя човек. Ще се случи в някоя обикновена вечер, когато липите навън ще цъфтят и ще напомнят за всички пролети, в които чаках тази вечер. На масата ще има салата, вино и божури, а над пламъчето от свещта ще търся знак от другите очи, че цялата тази простота им е напълно достатъчна. Детски смях от съседната стая. Куче въздиша сънливо под масата. И един и същ въпрос всяка вечер: „Как мина денят ти, Любов?“.




М.И.

45 коментара:

  1. Много, много хубаво написано! Настръхнах докато четох- болка, нежност, чувства, мечти- от всичко има.
    Весели празнични дни.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Благословени празници и на вас, Габриела! :)

      Изтриване
  2. Какво не бих дала да чуя този въпрос ...
    А имам семейство от 27 години ! Понякога си мислиш , че си намерила твоето момче , обичаш за двама , но ... смехът го няма ...
    От цялото си сърце ти желая да намериш твоето момче под липите защото си прекрасна и го заслужаваш !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И ти бъди щастлива, Юлияна! Никога не е късно да чуеш този въпрос :)

      Изтриване
  3. И аз от моята баба научих, че който търси- намира. Не спирай да търсиш. Аз чак в Америка намерих мойто момче, но го намерих. И е истина няма нищо по-хубаво нещо от това да бъдеш обичан. От опит го казвам и го пожелавам на всеки.

    ОтговорИзтриване
  4. "Детски смях от съседната стая. Куче въздиша сънливо под масата. И един и същ въпрос всяка вечер: „Как мина денят ти, Любов?“

    Това ме разплака!
    Всеки се бори за щастие и не какво да е щастие, а онова, което изпълва душата и ти дава душевен мир и покой. Желая ти да го постигнеш!

    ОтговорИзтриване
  5. Великолепно, силно и много близко! Поздравления! Пожелавам Ви сбъдване!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Бъдете очи в очи със сбъдването също :)

      Изтриване
  6. "Може би това е моят отговор на въпроса как трябва да се изживее животът. Да се обърнеш назад и да си кажеш: „живях добре“. А някой след теб да открие красотата на живота в начина, по който ти си посрещнал смъртта. " - и аз мисля така! Поздрави за изказаното!

    ОтговорИзтриване
  7. Здраво ме разплака. Много силно ти го желая, желая го и на себе си. Успех!

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря ти, че ме върна към топлината на баба, моята най-голяма приятелка, която ми липсва ужасно много!

    ОтговорИзтриване
  9. Хубав текст. За смислите в живота ни и мъдростта на поколенията. Накара ме да осъзная, че най-ценните уроци в живота съм научила от моята баба!

    ОтговорИзтриване
  10. Весели Празници,Прекрасно послание!

    ОтговорИзтриване
  11. Здравейте :)
    Много ми харесва как пишете и това, което пишете и всичко, за което пишете :)

    Реших да Ви оставя този коментар, не за да коментирам написаното от вас, а за да ви кажа, че и аз не мога да издигна своята кула, когато липсва същата тази основа - семейството. Исках да Ви напиша, че мечтата Ви не ми е чужда :) Имам си дете, но му се радвам сама...а как искам да има още някой, с който да я наблюдаваме как расте и с когото да се смеем...моята баба ми казваше, че момчето с което реша да бъда, задължително трябва да може да ме разсмива :)
    Не зная дали мечтая точно когато цъфтят липите да се смеем, но знам какво ще му кажа точно в тази нощ: " А сега недей заспива. Аз те чаках много дни. Много нощи се приспивах с чакане и със мечти. Ще налеем чаша вино и ще ми разкажеш ти. Колко много съм ти липсвал, колко много ти тежи" (винаги се просълзявам, когато си спомня думите...)
    Пожелавам ви от все сърце, да напълните бабиния дом с даже повече смях! Пожелавам ви да изградите най-здравите основи за най-високата си кула! Пожелавам ви много бръчки от много смях!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ви от сърце!
      Желая ви същото! Силно ви го пожелавам! :)

      Изтриване
  12. Много ме разплака написаното ! Не мога да напиша по-дълъг коментар, освен - благодаря за което ! Желая мир, спокойствие и много смях във Вашия дом ! С най-хубави пожелания !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Огромно благодаря!
      Да ви се връщат хубавите пожелания! :)

      Изтриване
  13. Мила, не може с толкова положителна енергия, която струи от теб и към теб от хората, които те четат и чувстват, не може да не ти се случи. Сигурна съм. Прегръщам те.
    Лора

    ОтговорИзтриване
  14. Толкова добре и на място е казано, че дори за себе си не бих могъл да добавя нещо в повече нито намирам някаква липса. Това му трябва на човека. Вероятно такова усещане дава истинката пълнота когато напускаме земния свят. Банковите сметки и имотите не могат да направят това. Може да живее в "кутийка", но това пространство да е изпълнено с любов и тя да съпътства отвъд нея. Ако ще да притежава империя в човека пак може да е пълна пустош.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ви! Имайте щастие! :)

      Изтриване
    2. Пожелавам Ви достатъчно :) http://www.izvorite.com/text/text107.htm

      Изтриване
  15. Чак сега попадам на Вашия разказ-мечта, за мен беше невероятно удоволствие да го прочета! Откривам част от себе си в него. И аз имах подобна на Вас мечта и тя се сбъдна след около 15 години на съзнателно търсене! Продължавайте, не се отказвайте да търсите ...чудеса стават! Пожелавам Ви го от сърце!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз намерих... Само чудото си чакам сега.
      Благодаря! Имайте щастие и уют! :)

      Изтриване
  16. При мен сълзите лесно идват, но и лесно си отиват. А след този разказ, съвсем не искат да си отидат.
    Аз наскоро открих твоят блог, съвсем случайно. Не вярвам в случайни неща.

    Затова, че докосна сърцето ми и бавно, но сигурно връщаш надеждата и вярата ми в достатъчността на ‘тази обикновенност’ и магията на цъфтящите липи (и божури), ти благодаря от все сърце!
    А затова, че красотата и искренността на душата ти блика от всяка сричка, ти пожелавам, отново от все сърце – ‘Как мина денят ти, Любов?’, да бъде неотделима част от дните ти, до края на дните ти!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дай Боже!
      Благодаря, скъпа Гергана! Имай и ти тази обикновеност неотлъчно до теб! :)

      Изтриване
  17. Прекрасно написано!

    ОтговорИзтриване
  18. Сега откривам блога, дори не мога да повярвам защо чак сега, но.... а от първите редове не можах да задържа сълзите - и тъжен, но и толкова прекрасен и докосващ. Истина е, че философии за живота бол, но къде е смисълът на всичко без да имаш другарче по Пътя?!
    Моята баба си отиде преди година , а това което тя ми казваше е, че не бива да спираме да вярваме, да вярваме, че утре ще е по-добре от днес и да умеем да сме търпеливи.
    Благодаря за споделеното, наистина прекрасно!
    Поздрави

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз също благодаря за споделеното, Светлана! Моята баба си отиде преди доста години, но днес беше нейният рожден ден. Дано бабите ни гледат от небесните простори и дано са доволни от/за нас. Трябва да вярваме! :)

      Изтриване
  19. " Щастието е умение"- толкова просто казано, а замисля толкова много...

    ОтговорИзтриване
  20. Няма как да няма как! Всичко идва с времето си! Бъдете благословена!

    ОтговорИзтриване
  21. Семейството е единствения смисъл на живота за мен! Пожелавам го на всички!

    ОтговорИзтриване
  22. Мило момиче, пожелавам ти от все сърце да намериш това, което търсиш ! И един ден, след много години, да кажеш на своите деца, внуци и пра-внуци: "живях добре" ! :)

    ОтговорИзтриване
  23. Това,за което пишете,аз го имам и всеки ден благодаря на Бог.Пожелавам ви цялата ви мечта да стане реалност!

    ОтговорИзтриване
  24. Здравей!
    Аз откривам твоя блог днес - в началото на 2021 година, близо 6 години са минали от публикацията ти, но силата на казаното стои. Случайно или пък - не - открих днес блогът ти и той ме докосна, най-вече тази публикация. Може би защото съм в същата ситуация, може би, защото очаквам любовта - чистата, истинската. Но най-вече - заради чистотата и откровеността, с която е наситена тя.
    Думите ти докосват, карат човек да се замисли, да почувства и да повярва в чудеса!

    ОтговорИзтриване

На моя 18-годишен син

Беше един топъл 4-ти октомври. Ти се появи и ме превърна в майка. Преди не знаех, че това е, когато аз съм. Има жени-кариера, жени-бохеми, ж...