За моя първолак с любов

Днес е специален ден, детето ми. От утре ти ще си ученик. И днес ми се иска да ти кажа всичко важно за идващото. Защото то ще е доста различно от познатото. Днес ми се искаше да изживееш къс от детството си, който да запомниш с най-хубавото от него. Обиколихме всички весели паркове, пекохме пица, ядохме малинки с ръце, тичахме с кучето в двора, правихме се на водолази в банята, обадихме се на приятели и те научих дори да браузваш в youtube. Искаше ми се да подготвя нещата за утрешния ден, така че да го запазиш като най-скъп спомен. Едва ли ще успея. Майките май никога не успяват с намисленото. То е щото мислят прекалено. Само да напиша това и отивам да надувам балони в стаята ти. Може да няма начин да се справя с всичко, но няма кой да ме спре да опитам.

Днес опитах да съчиня различен ден за теб. Купих ти играчка без да преговаряш с мен за нея. Цял живот ще се бориш с безсмислени доводи и хора без причини, за да получиш желаното. Скарах се с едни непознати в парка, за да ти покажа нещо, но така и не разбрах какво. Опитах да ти разкажа за грешките, но накрая ти се разплака. Та май се провалих. Утре е първият ти учебен ден, а аз тайно се надявам да мина с теб, без да ме скъсат.

Днес отидохме също така на църква. И беше прекрасно, защото имаше празнична литургия, днес е Кръстовден. Беше мило да виждам как се движиш сред иконите. Вече не си като пуснато от стадото агънце. Вече знаеш точно как да се прекръстиш и погледът ти свети, когато свещеникът пее „На многая лета“.

На днешния ден преди шест години ти проходи. Аз не бях вкъщи, за да видя първите ти стъпки, но оттогава се радвам на всяка твоя стъпка и се страхувам за всяка. Днес напълнихме раницата ти и никога не съм предполагала, че мога да докосвам един молив или една острилка с толкова любов. От утре те ще виждат много твои стъпки, много повече от мен. Днес с другите майки украсихме учебната ви стая. И днес, както и първия път, когато стъпих в твоето училище, се опитах да си представя какви ще са приятелите ти, какви ще са емоциите ти, вълненията, страховете, в какво ще е силата ти. За мен годините в училище бяха най-щастливите. Дано за теб също е така. Единствено да бъдеш по-силен и твърд от мен, защото аз все още изпитвам носталгия по тях, по хората, които ги обитаваха, по момичето, което бях тогава. Понякога тази носталгия ми пречи да виждам колко е светло настоящето ми, колко гостоприемно, затова имай щастливо минало и се надявай на още по-добро бъдеще! 

 Най-важното, което ще получиш в училище, не е образованието. Ти си умно дете. Като нищо знанието ще гони теб, не ти него. Най-важното, което те очаква, са хората – твоите бъдещи приятели. Ако имаш късмет, още утре ще срещнеш приятел. Не очаквай обаче да разбереш това още утре. Приятелите се доказват с години. Понякога отпадат дори след години. Да имаш приятел е привилегия. Трябва да се заслужи, но уви, това не е достатъчно. Надявам се, че ще бъдеш достатъчно близък с мен, за да говорим за тези неща. Не че аз имам отговор на всички въпроси. По тези за приятелството съм съвсем объркана, но може би заедно ще открием кои са приятелите ни и кои са просто хора, които присъстват в твоя и в моя живот.

Днес беше първият ти урок за това как се говори на „Вие“. Днес осъзнах, че никога не съм те учила на учтивата форма и това е моя грешка. Важно е да знаеш как да се обръщаш към непознати и към по-възрастни. Не защото ще те нарекат „невъзпитано дете“ и така ще изложиш майка си. А защото уважението е важно. Не можеш да споразумееш мир без уважение. Не можеш да се надяваш на любов без уважение. И нищо не можеш да научиш без уважение. Трите най-важни неща не могат да бъдат без него. Аз лично не съм спокойна, когато то ми липсва. И ми се струва, че по това ще си приличаме.

Днес направих косата си и си купих нови сандали. Искам да се гордееш с мен, да ме харесваш, да не те е срам да хванеш утре свойта мама за ръка. Има още малко време да търсиш ръката ми. Надявам се, че ще съм ти нужна и след това. Всъщност се надявам, че ще съм ти нужна, но и че съм била достатъчно добра майка досега, за да съм те научила как да се справиш и без мен. Мисълта пълни очите ми със сълзи. Отново се скрих в банята, за да не ги видиш. Макар че ти си знаеш. Ти усещаш. Затова от няколко дена не се отделяш от мен, дори когато отида до другата стая. Сигурно някак си разбрал, че срещите оттук нататък ще бъдат различни. И дори когато някой ти каже, че ще бъде до теб вечно, за тази работа можеш да вярваш единствено на майка си. 

Днес ти дадох да опиташ вино. Нека съм част и от готините неща, които ще научиш! Не съм най-забавната майка, не съм най-добрата. Но съм твой приятел. Това, надявам се, няма нужда от доказване. Освен това съм готова на всичко за теб. Казвала съм го не само на теб, да ти призная. Сега разбирам, че съм говорила глупости. Няма друго момче в света, за което съм в състояние да хвана Слънцето и да го накарам да започне да се върти около Земята. 

Когато проходи, аз бях на работа. На връщане за вкъщи, ти купих сребърно кръстче. Защото беше важен ден, на всичко отгоре Кръстовден. Това кръстче шест години чакаше в една кутия с първите ти памперси, първите буйки, теста ми за бременност (ах, колко американско!), снимките от ехографа, когато ти все още беше вътре в мен. Утре ще ти го закача, ще ти полея водичка с менчето, което днес вързах с червена панделка, и ще чакам съвсем близо до теб да ме попиташ за всичко, което днес не успях да ти кажа. 

Бабо, нали няма нищо страшно?

Когато написах, че всички сме като малки хартиени лодки в открито море, не подозирах, че само няколко месеца по-късно бурята ще е толкова...