Страничка от облачни дневници


Днес дойде зима и скри в пух и сънища слънцето. Потърсих те до мен – завивка от любов. Не те открих и тръгнах да ти пиша. 

Пиша всеки ден до теб, а всеки ден е малко. Пращам думи и част по част сърцето. Малки части пух, копнеж, мъгла. Ставам бяло облаче сред думите и поемам с тях на плаване към теб. Наскоро те открих във себе си и назовах. И сложих в рамка от без бряг. 

Небето си. Цялото небе, което пази от изгубване света ни. Ти си цялото ми синьо. Баща на всичките звезди. Художникът на светлото. Повелител на единствения сигурен безкрай. 

Небето си, а аз съм само малък облак.
Но облак от любов, защото цялото небе обича ме.




Текстът е реално писмо и част от изложбата "Облачни дневници", която събира две доскоро самостоятелни изложби - „Облаците“ на Ясен Григоров и нашите с Краси Андонов „Дневници на безкрая“
Разгърнете "Облачни дневници" от 5 ноември 2014 г. в зала "България".
 

Бабо, нали няма нищо страшно?

Когато написах, че всички сме като малки хартиени лодки в открито море, не подозирах, че само няколко месеца по-късно бурята ще е толкова...