Неслучайните ангелски истории на Ясен Григоров


Обичайно записвам интервютата си и с телефон, и на ръка за всеки случай. Този път не. Откакто Ясен заразказва, можех единствено да слушам и нито една дума не успях да запиша в тефтера. Не знам колко ангели срещнах в историите му. Ако искате, бройте ги сами.

Ясен Григоров учи илюстрация в Художествената академия, когато решава да замине от България. Брат му е учен от световен мащаб и живее в Швейцария. „Уговорката беше, че той ще се грижи първите шест месеца за мен, а после трябваше да се оправям сам – разказва ми. – Беше честна сделка.” Първите шест месеца в Швейцария минават, а единствената работа, която Ясен намира, е чистач на тоалетни. В България по това време годините са смутни и всички около него му казват, че нищо добро не може да бъде постигнато тук, че няма място за мечти в тази страна. Хората с опит го убеждават, че нищо не може да постигне, ако няма връзки, ако не е в далавера с някого, ако, ако, ако. В същото време той е един от най-добрите студенти по илюстриция и си отнася в Швейцария това добре отгледано его: „Но заминавайки там с такова самочувствие, да чистя писоари ми подейства освежаващо.” Влиза в едно от големите им училища по изкуства и започва да търси издател. За три години израства от чистач на тоалетни до пиколо. „Много хора заминават с идеята, че в чужбина тя чакат, а там всъщност си последният желан. Така че да стигна до моя издател, с когото до ден днешен работя, беше сложен процес, но упорствах и успях.”

Издателката, с която започва да работи, е с огромен опит в детската литература. Поставя му задача, но в продължение на цяла година не одобрява работите му. Година, недостатъчна мечтата на Ясен да бъде убита. Той упорито прави опити и най-накрая успява, издателката е доволна. Първата книга е факт. „Помня, като тя ме извика в издателството да видя книгата. Беше привечер и се вълнувах страшно. Беше завършек на един дълъг път и на една мечта. Докато вървях по този път, намерих своя начин да успея - стъпих на цялата техника, която бях придобил в академията. В България има отлична школовка и преподавателите са много добри техници. Малко обаче говорят за емоционалната част – смятат, че не е сериозно и академично. Тогава включих всичките си знания и техники и с това спечелих издателката ми. По-късно, когато ходех по изложения, идваха хора при мен, които очакваха да видят 60-годишен илюстратор с шалче и с лула, а виждаха момче на 22 години. Впечатлих ги с техника и това ми отвори много врати, но започнах да преигравам на тази основа.”

След тази първа книга Ясен има издадени още поне 20. „Те всички бяха демонстрация на техника и на никакво чувство”, продължава историята той. Нещата вървят, но всеки път, с всяка нова книга Ясен показва колко добре може да рисува, каква палитра има, какъв усет към цвета. Нищо лошо – от мияч на тоалетни той става един от водещите илюстратори в чужда държава. Купища награди – да, има ги. Получава и голяма стипендия, която от 70-те години не е била давана на чужденец за развитие. „Въобще лесно е да се възгордееш – спомня си. – Започнах да си купувам четки с глигански косми, специална хартия, на която да рисувам. И да си мисля, че съм голямата работа.”

Един ден Ясен носи на издателката два проекта за книги и й ги подава без каквото и да е съмнение, че ще бъдат приети. Тя обаче ги връща с думите: „Не, това не са следващите ти книги.” Казва му, че спира да издава негови неща, докато той не излезе от тази еднаквост, в която е започнал да работи. Ясен няма никаква идея за какво говори жената. Даже се обижда и си тръгва троснато. Преди да си тръгне, тя му дава една книжка, която се казва „Естествени истории” и е на Жул Ренар, който за последно е илюстринан от Тулуз Лотрек. Ясен прехвърля книгата, но не откирва нищо интересно в нея.

По това време живее в много стара къща от 16 век на брега на Женевското езеро. Едно време къщата е била подарък от граф към негова възлюбена и се е намирала на другия бряг на езерото. Стопанката един ден казала, че й е омръзнало да вижда все едно и също от терасата си и графът преместил къщата. Шантава къща, в която Ясен е наел целия таван. Под него живее възрастна дама – импресионистка, сляпа с едното око, с тежко буржоазно потекло. Бабата е убедена, че е невъзможно Ясен да не носи синя кръв също. Понякога вечерят заедно, разговаряйки на „Вие”, обслужвани от нейните двама слуги. На тавана му се намира цялата огромна библиотека на тази жена, в която има книги от 14 век до съвсем съвременни.

След като Ясен се връща от издателството, сяда нервен на тавана и вади случайна книга от библиотиката. Тази случайна книга се казва „Ангелите пазители" и е от сръбски автор, който работи и пише в Ню Йорк. Книгата започва с описание на негово пътуване през пустиня. Докато шофира, без никаква видима причина сърбинът се навежда и в този момент куршум преминава през колата му. Впоследствие разбира, че има някакви военни учения наблизо. Импулсът, който е получил, му остава необясним. И започва да търси подобни истории, които хората имат навика да наричат „случайност”. Открива куп такива случки и постепенно стига до идеята, че всеки от нас има ангел пазител. Ясен слага бележка, докъдето е стигнал, и забравя за книгата.

Следващата седмица заминава за фестивал на книгата във Франция. Казва си: „Ще отида да си върна малко самочувствието там.” Прибира над 300 свои илюстрации в супер луксозните си папки и тръгва. „Беше обичайно за мен – вадя рисунките и започвам да шашкам хората. Защото само така си в защитена обстановка - никой не се опитва да те разбере що за човек си – ти вече си го зашеметил с работите си. Можеш да си абсолютен тъпанар, никой няма да узнае. Беше ми комфортно да действам по този начин.”

Час след тръгването във влака установява, че е забравил папките на перона. Шокът е огромен. Отива да разговаря с шефа на композицията, веднага се обаждат в Женева, хора търсят папките на Ясен, но папките са изчезнали. „Изведнъж трябваше да пристигна на едно място, без да нося нищо. Нямах с какво да се представя. Почувствах се като гол, трябваше да впечатля хората с друго, не с рисунките, както бях свикнал.” Тази ситуация събужда въпроси у него: какво прави в действителност, има ли някаква грешка в позицията, която е заел, има ли тази грешка нещо общо с отхвърлянето на последните му илюстрации от издателката. „Рисуването ми беше мечта, но чувствах, че не се движа добре в тази мечта, че нещо не е както трябва.”

Ясен се прибира в Женева с всички тези въпроси и съмнения. На тавана погледът му пада отново върху книгата за ангелите, от където помни как е прочел, че няма случайни неща, че всичко е знаци, че всяко нещо те води към друго и ти дава посока. Отгръща книгата до там, където е отбелязал последния път, че е чел. Следва голям раздел, озаглавен „2 октомври”.

На точно тази дата Ясен е загубил илюстрациите на гарата.

След като е прочел всичко за знаците и съвпаденията, това не може да мине през него незабелязано. Оказва се още, че едно време на 2 октомври католиците са почитали ангелите-пазители.

Загубата на илюстрациите изведнъж ми се стори логична – спомня си. – Беше време да си сменя позицията спрямо работата. Получих отговорите си: че не трябва да се правиш на нещо, което не си. Че трябва да работиш за лично удовлетворение, а не за да впечатлиш другите. Аз имах добра техника и всички ме харесваха и това ми беше достатъчно. Но бях забравил за чувството.

И започва да подхожда наобратно. Опитва да рисува за себе си, а не за да се хареса на другите. Знае, че трябва да се откаже от техническите си познания и да започне да рисува като дете, което е много трудно упражнение. Но Ясен чувства, че в този момент може да започне на чисто.

Една вечер върху салфетка от ресторант прави с най-обикновена химикалка първата илюстрация към книгата на Жул Ренар. Книгата, която впоследствие е издадена, той рисува върху билетчета, салфетки, всякакви случайни „материали”. Когато я занася на издателката, тя му казва, че точно това е чакала. След няколко месеца книгата получава награда в Болоня, което е едно от най-големите отличия за илюстрация в света. „Оказах се с тази толкова престижна награда в момента, в който се отказах да се правя на голямата работа.”

След публикуването на тази книга се променят много неща.

Моят ангел беше в дъното на всичко и моят отговор към него беше тази книжка”, казва Ясен и ми подава книжката си за това какво са и какво не са ангелите. Тя не просто е фантастична, оказва се, че е в препоръчителната литератула за изучаване в Колумбия. Рисувана е върху страниците на разпадащи се книги от старата къща в Женева. Оттогава Ясен Григоров има над 70 издадени по цял свят книги, но напоследък рисува малко. Защо ли? „Един автор трябва да е пределно искрен в това, което прави – отговаря ми. - Ако нямам в момента какво да кажа, по-добре да не се напъвам.”






Ангелът ме върна и в България”, продължава историята си Ясен. В продължение на две години той не се чувства на мястото си в Швейцария. Има дълга връзка, която също му показва, че е много трудно да стане част от тамошното общество: „Трябва много неща да преглътнеш, а нямах мотивация да го направя.” И взима решението за връщане у дома за две седмици. „Ако си с вярването, че имаш ангел-пазител, не би трябвало да взимаш грешни решения. Но дали е така, не зная. А бъдещето винаги ти потвърждава, че си взел правилното решение. Ако бях останал в Швейцария, сега щях да си казвам: „Да, тогава наистина имах такива притеснения, но ето, виж сега в България какво става. Добре, че останах.” Всичко разумно казва да не тръгва. Той е един от най-популярните илюстратори, трупа награди, а се връща в България без никаква идея какво ще прави тук.

Започва като дизайнер в рекламна агенция, което пък е първата вратичка към другата му професия като режисьор. С години прави сторибордове (рисунки, които илюстрират как би трябвало да изглеждат бъдещите кадри), които обаче все не се реализират от режисьорите, които работят по тях, по начина, който го удовлетворява. И един ден Ясен просто решава да опита да снима сам. Нещата се получават добре и оттогава не е спирал да прави реклами. Рекламите от своя страна са твърде ограничена творческа площ и съвсем логично на Ясен започват да му се правят филми. Вече два негови филма са факт – „Дървеното езеро” и „Малък-голям”, но тъй като те имат не по-малко интересна история, с него си казваме, че ще говорим отделно за тях. Дори обещавам на Ясен, че ще направим специално ART брой и, ако иска, ще му направим дори филмова версия. Какво пък?! С човек като него лесно ти се привижда, че няма невъзможни неща. Като потвърждение той поглежда към мобилния ми телефон и казва: „Филми вече могат да се правят и с такъв телефон!”

Щом е рисувал на салфетки и билетчета с химикалка за половин евро, нямам съмнение, че Ясен ще направи следващата си творба с телефон или само с въображение. След като се разделяме, попадам в интернет на информация за него. Оказва се, че сме родени на една и съща дата. Добре, де, един от 365 дни не е страхотна случайност. Ами това, че един ден, след като решаваме да правим ангелски брой, фотографът и оператор Красимир Андонов ми разказва за Ясен и неговата ангелска история?... Неслучайно не казвам, че е било „случайно”. Вярвам, че случайностите, които ни носят най-богатите истории, са повярвани неслучайности.

А с режисьора, илюстратор и летец с ангели ще се срещнем отново. Неслучайно.



Текстът за Ясен Григоров беше публикуван в "Ангелския брой" на сп. "Всичко за жената" в началото на ноември 2013 г. На 1 август 2014 година заедно с Ясен и Краси Андонов открихме съвместна изложба в приказния град Елена. Тя се казва "Мила, Краси, Ясен" и е неслучайна среща между "Облаците" на Ясен и нашите с Краси "Дневници на безкрая" . Очаквайте още за изложбата, а на 22 август заповядайте в Туристическия център на град Елена, където ще направим четене на "Солунска 16" и весело закриване на "Мила, Краси, Ясен" преди следващата им спирка... по неслучайния безкрай.



Част от "Облаците" на Ясен Григоров


Коментари

  1. Днес денят ми започна с разходка по "Солунска 16" и този текст :) Вече 30 минути не мога да сваля трапчинките от лицето си, а и не искам - продължавам да се усмихвам и да търся из интернет кой ли е този сръбски автор, написал книгата "Ангели пазители" и живеещ в Ню Йорк? Ще се радвам, ако Ясен Григоров го помни и сподели с нас името му.
    Благодаря предварително :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ще го попитам и ще ви пиша. Благодаря за топлите думи! :)

      Изтриване
    2. и аз веднага след прочита потърсих сръбският автор.

      Изтриване
  2. Мила Мила :) ти си вдъхновение, ти си вълшебство в думи ... Ти си светъл лъч в мрачни трудни дни!
    Всеки път щом посетя "Солунска 16", всеки път щом се отбия при теб, започвам да вярвам в доброто.
    Не мога с думи да опиша това, с което ни даряваш, всеки път.
    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти най-искрено! Ти също имаш прекрасни думи из web пространството, но и ми даваш много с написаното тук. Благодаря още и още! :)

      Изтриване
  3. Доста късно попадам на тази страница, но ако някой още се интересува, мисля, че писателят, за когото става въпрос, е Pierre Jovanović https://en.wikipedia.org/wiki/Pierre_Jovanovi%C4%87

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации