Днес дойде зима и скри в пух и
сънища слънцето. Потърсих те до мен –
завивка от любов. Не те открих и тръгнах
да ти пиша.
Пиша всеки ден до теб, а всеки
ден е малко. Пращам думи и част по част
сърцето. Малки части пух, копнеж, мъгла.
Ставам бяло облаче сред думите и поемам
с тях на плаване към теб. Наскоро те
открих във себе си и назовах. И сложих
в рамка от без бряг.
Небето си. Цялото небе, което
пази от изгубване света ни. Ти си цялото
ми синьо. Баща на всичките звезди.
Художникът на светлото. Повелител на
единствения сигурен безкрай.
Небето си, а аз
съм само малък облак.
Но облак от
любов, защото цялото небе обича ме.
Текстът е реално писмо и част от изложбата "Облачни дневници", която събира две доскоро самостоятелни изложби - „Облаците“ на Ясен Григоров и нашите с Краси Андонов „Дневници на безкрая“.
Разгърнете "Облачни дневници" от 5 ноември 2014 г. в зала "България".
"Небето си, а аз съм само малък облак.
ОтговорИзтриванеНо облак от любов, защото цялото небе обича ме."
... И моят стон е пухкав грим, обагрен в облачна дъга,
а ти прелиташ всеки миг и ръсиш капчици мъгла.
Изплуваш тъй лазурен и крилат, отдаваш себе си безцеляно явно.
Но аз съм тук, отдадена на теб, облечена в голота
и жива от отдавна!"
Просто опитах... Прости ми, ако съм се намесила твърде много. Искаше ми се да продължа... :)
Как да кажа колко е красиво?!
ИзтриванеБлагодаря ти, пишеш като думите си - лазурно и крилато :)
С малко закъснение... Но честит имен ден, Мила! Нека името ти носи най-милите и нежни спомени! :) Бъди здрава!
ОтговорИзтриванеБлагодаря, скъпа Гери! Да ти се връща и нека е щастлива тази зима и всичко, което ще донесе! :)
Изтриване