Ти си моят
дневник. Ти си този, който съхранява
всичкото ми. На теб го давам, за теб го
пиша, твое е. Само ти го пазиш. Само при
теб всичкото е цяло. И само при теб
всичкото е нищо, само купчина страници.
Ти си този,
върху когото преписвам настроенията
си. Ти си този, по когото ги чета. Ти си
листът, на който започвам да пиша рано
сутрин, но никога не зная какво ще пише
в края на деня. Ти пазиш почерка ми красив
и хармоничен, ясен, безгрешен и четлив.
И понякога ти изкривяваш от болка
буквите. Ти ги разхвърляш от възбуда.
Ти объркваш словореда ми от удивление,
от възторг, от благодарност, от
неочакваност. И пак ти го подреждаш,
когато ми пратиш очакване. Ти ме пращаш
в притихналост, ти ме вадиш от забравеност,
ти ме караш да искам да си спомням всеки
ден. Ти свиваш думите, когато има страх,
и ти ги протягаш, когато има криле. Ти
ги правиш красиви и ти ги прегръщаш в
тъга понякога. Ти си истината за
изживяното. Ти си моята история. Ти си
поривът в началото на деня и пристанът
в края му. Ти си дневникът, който е
по-голям от живота. Защото дневниците
разказват за животите, а ти си животът,
който крия в дневник и без когото не съм
способна на живот.
По теб пиша
себе си. По теб се протягам да изпиша
страниците си със смисъл и с любов. По
теб раста всеки ден, с всеки ред. По теб
разказвам живота...
Има толкова
неща, които не съм ти написала. Искам да
те взема и да се сгуша в ъгъла на някое
безвремие, и там да ти разкажа и без думи
колко са дълги нощите без теб, колко са
тъмни сутрините без твоите страници,
колко безкраен е езикът, на който мълча
пред теб.
Има толкова
неща, които не казваш. Вземи ме, прибери
ме между страниците и ми прочети за
всичкото. Направи ме на хартия красива,
безгрешна, неочаквана, притихнала и
твоя.
Ти си
дневникът, който пиша. Но си повече
дневникът, който пише мен.
Ти
си страницата, която няма да обърна
утре. Защото ти си моят дневник на
безкрая.
Няма коментари:
Публикуване на коментар