Знаеш ли как да обичаш тази жена?


Онзи ден чух по радиото една стара песничка на Браян Адамс - „Някога обичал ли си истински жена“. Пускахме я понякога, когато бяхме малки – беше от онези класики, на които момчетата се добираха по-близо до нас и успяваха да ни опипат. Макар че съм я чувала до втръсване, никога не съм обръщала внимание на текста. Сигурно защото още не съм била жена. Сладникава песничка е, но в онзи ден ме намери – като пъпчив тийнейджър, който се доближава до теб и те кани „на блус“. Виждала си го всеки ден, но той е бил момче като всички други. Сега ти шепне нещо в ухото и изненадващо става момчето, различно от останалите. Та и с песничката така - докосна ме. Дори успя да попие в очите ми и да ги изпълни с глупава, момичешка тъга.

Танцувайки с думите й, се сетих за разговора с приятел, който наскоро ми каза, че наистина не разбира жените. Всеки път, като се скарвали с приятелката му, тя го молела да си тръгне и да я остави сама. И той изпълнявал желанието й. После обаче ставало по-лошо и тя спирала да му вдига телефона с дни. Последния път дори му върнала отговор на едно от съобщенията да забрави за нея. Не издържал и отишъл да я чака пред дома й. Страхувал се, че така ще я разсърди още повече, понеже била безпределно ясна, че не желае да го вижда. Когато се появила, не само че не се сърдела, ами му казала, че трябвало да дойде по-рано. Че изобщо не трябвало да си тръгва. „Ама ти ме помоли да те оставя сама“, недоумявал човекът. „Когато те моля да съм сама, имам най-силна нужда от теб“, отговорила тя.

Сигурна съм, че той все още не разбира какво се е случило. И не само той. Каза ми, че познава мъже, които управляват с лекота империи, но не могат да разберат една жена. Нямам идея дали Браян Адамс сам е писал текста на песента си, или е била някоя жена, но в нея се съдържат някои симпатични отговори и за моя приятел, и за императорите. Обобщенията са наивни, но какво пък?!

За да я разбираш, трябва да я познаваш дълбоко отвътре
да чуваш всяка мисъл, да виждаш всяка мечта
и да й даваш криле, когато иска да лети...


Жената е ефирно създание, дом на нежността и грижата, университет по вричане, но има едно неприятно свойство. Тя очаква да знаеш какво иска, какво всъщност ти казва, казвайки ти друго, какво мисли и от какво се нуждае. „Ама аз как..? Невъзможно е“, дръпна се моят приятел. Приеми го, не се сърди. На нея й е трудно да ти каже, че иска да я прегърнеш, когато стане тъмно, защото никога няма да знае дали би я прегърнал, ако тя не го е поискала. За жената e важно да я усещаш и сам да пожелаваш онова, което тя иска за двама ви. Знам, не е много честно да ти се сърди, когато не успяваш да прочетеш мислите й. И изобщо не е лесно с тази твоя жена. В началото ще ти говори неща, които не мисли, само за да пробва вашата свързаност. Ще си тръгва, за да я върнеш. Ще те провокира, за да те види железен. Ще те влудява, докато не се увери, че не я пускаш лесно. Изобщо жената говори много, плаче много, иска много. Жената е турбина от емоции и объркващи послания. Жената е сила и слабост, хармония и лудост, да и не заедно – еднакво верни, еднакво непонятни.

В началото ще ти е трудно. Имаш да доказваш недоказуеми неща – че си силен, стабилен, че няма да отстъпиш и на крачка от тази любов. Но успееш ли да я докоснеш с усещането, че си там и няма да ходиш никъде, тя може и да спре да се сърди като малко момиченце. И да стане твоя сила и най-верен партньор.

Тогава й признай, че ти също имаш нужда от много. Няма да изглеждаш по-малко мъж само защото имаш чувства и се нуждаеш от нея. Напротив. Жената се влюбва най-дълбоко, когато мъжът й-скала потърси нейната сила.

Когато обичаш жена,
ти й казваш колко е желана
Когато обичаш жена,
ти й казваш, че тя е единствената...


Никога не казвай на жената, че има и друга желана жена. Никога! Никога! Никога! Дори да си мислиш, че няма по-добро от истината, ако ти обичаш, нека това е единствената истина. Всичко друго е егоизъм. Никога не ранявай жената със съмнения, че в мислите ти танцува второ момиче. Ако не можеш, по-добре я пусни, преди да скършиш цялата й нежност. Тя трябва да е единствена. Както ти си единствен за нея. Великолепен. Най-силен. Не й отнемай най-силния... и бъди сигурен, че никой силен няма две „единствени“ жени. Все едно да имаш две сърца, два живота или всичко да е в множествено число. Не може. Всичко в любовта си ти. Ако всичко в любовта е тя, бъди твърд и остани. Ако не е само тя, бъди честен и я остави. Защото, вярвай, зад ъгъла има някой, за когото тя може да бъде единствена. Никой не заслужава по-малко от това.

И когато можеш да видиш своите неродени деца в очите й,
тогава ще знаеш, че наистина обичаш тази жена.


Толкова е просто! Не знам по-добър тест за любов, ако изобщо любовта може да бъде подлагана на тестове. Щом виждаш в някого другия създател на своите деца, застани до този някой и не мърдай от там. Това е инстинкт, който продължава живота, върху който се крепи светът - вярвай му. Природата ни помага да се откриваме насред страхове и съмнения. Природата има своя божествен начин да ни говори за любовта. Ако ти виждаш в тази жена майката на децата си, пази я. Щом в мислите ти тя е майка, тя вече е майка наистина. Обичай я с внимание. Обичай я с грижа. Обичай я без размисъл, без страх. Обичай я до кокъл! Всяко друго обичане е илюзия, каприз. Пази това момиче от илюзии. Никога не позволявай да я стигат кухи надежди! Тя ще им се поддаде самоубийствено лесно, а ако ти я пуснеш да пада в море от надежди без бряг, дълго и мъчително ще е нейното давене.

Може и да не успееш. Понякога тя ще се губи, окаяна, в тъмното. В това време ще стиска зъби и ще внимава да не изглежда лигла пред теб. Но ден след ден сърцето й ще се превива в огъня и ще се деформира. Сърцето й, влюбеното, ще се гъне в съмнения, във въпроси и догадки защо не е достатъчна, защо не е всичкото ти. Защо сила като теб не може да спре удавянето. Очите й може да пресъхнат пред теб и да те излъжат, че тя е добре, но щом сърцето промени формата си, сгърчено и бясно, тази жена рано или късно ще полудее от болки. И ще започне да плаче и рита, да се задушава и бяга. Вероятно тя не иска да те нарани, не желае да те наказва. Тя иска да ти покаже само какъв размер е придобила болката й, за да я спреш. Вместо да си тръгваш, уплашен от болката, защо не опиташ с това:

Никога няма да те пусна!

Вълшебни думи. Разбира се, ако наистина я обичаш. Ако е въпрос на дълбока увереност в тази любов, а не на его и на реваншизъм. Трябва да си наясно със себе си, за да си наясно с любовта, която изпитваш. Понякога е трудно да пуснем някой, който ни прави по-значими в собствените ни очи. Трудно е да пуснем някой, който ни е обожавал и създавал усещането, че сме специални. Трудно ни е да пуснем някой, за да бъде щастлив най-после...

Тази жена може и без теб. Тя може да се пази и сама, тя може да лети сама. Ти не си крилете й – тя може да открие гориво за летенето си и в най-задънена отсечка. Защото тя е устроена да оцелява. Тя може всичко – достатъчно силна е да си тръгне от теб, да спре при някой друг, или просто да разчита единствено на себе си. Тя може да бъде цяла и сама, но е избрала обратното – да бъде цяла с теб. Затова не се затваряй, когато усетиш нейната необходимост. Това е добра необходимост – тя изисква, но също и дава. Не се колебай как да й отвърнеш – да си нужен е подарък, не тежест.

Ако я обичаш, пази я. Ако вярваш, че тя е твоето момиче, покажи й го. Днес е трудна ролята й – от нея се иска да покаже мускули в предните редици, но и да остане морската пяна, която облива с нежност кипежа на алфите. Затова днес тя е объркваща. Изглежда чуплива, но е жилава като стрък жито и силна като песента на чучулигата, която превръща тъмната гора в приказна сцена.

Нищо че те обърква. Нали си силен, нали обичаш? Ако наистина обичаш тази жена, лесно ще го разбереш по това, че при цялата противоречивост едно е ясно – ти не можеш да понесеш нещо в нея да боли. Безброй неща в нея болят, устроена е да попива целия груб свят. Ти може обаче да изземеш себе си от болката й. Оставаш и приемаш нейната обърканост като дар, или си тръгваш и признаваш, че наистина не знаеш как да обичаш тази жена...




М.И.

Коментари

  1. Текстът е прекрасен, но в ерата на еманципацията - нереален. Това можеше да стане стихотворение и тази фирма щеше да е по-подходяща за разгърнатите идеи. От стихотворенията някак по-лесно е да очакваме идеализъм. Вече няма такива мъже! Вече я няма тази етична матрица, според която силният мъж носи на ръце през живота любимата си. Рицарите оставиха доспехите да ръждясват в някой ъгъл, изгубиха силата си, погребаха кодекса Днес жените не са създанията на пиедестал, в чиито крака рицарят полага трофеите на своето мъжество. Днес те седят редом. Често седят и по-високо. Извоюваха си това право, без да осъзнават, че всичко в този живот си има цена. И цената е тази - мъжете вече не са същите. И не обичат по същият начин. Жените вече не са слабият пол и от тях се очаква да са достатъчно силни, за да убедят себе си в собствената си значимост, вместо да го стоварват изцяло на мъжете. Съжалявам, но това е действителността. Няма ги вече рицарите. Няма ги обаче и принцесите.

    ОтговорИзтриване
  2. Много трудно, но тук намерих отговора. Обичам ли я или не. Прекрасно есе, прекрасно. Подплатено с осезаем опит от повече от един човек и с една прекрасна песен, песен като пътека към любовта. Пътека, по която малкия мъж става голям.


    Благодаря ви от сърце за статията.

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря за споделеното! Много е истинско, много е силно! Аз съм мъж и ми е полезно да чуя!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар