Има хора

Има хора, непознати хора, които ми се явяват с чувството, че са част от моя дом, от моя път. И други, в които се оглеждам дълго, без да открия нещо познато. Тези – първите, мога да обикна и мога да изстрадам. Но нищо по-малко.

Има хора, които ме имат за близък, а за мен са толкова далечни, че ми се бяга от тях. Срам ме е, но срамът не ме задържа. 

Има хора, които пък бягат от мен. Усещам го, надявам се, че го усещам достатъчно рано. За да не са достатъчно далеч, че да видят, че няма да ги гоня. Да си досаден е срамно. Бягам. Дори да е рано за досада.

Има хора, които обичам, а те се променят и стават хора, които не бих обикнала. Обаче аз ги обичам. Докато мога да ги разпозная, ще е така.

Има хора, на които мога да простя. Не веднага, но пък бих им простила какво ли не. Тези хора са моето семейство. Те не са само хора от моето семейство. Разбира се, че не.

Има хора, до които и да търся не намирам път. Пък все не ми достига воля да търся още. Хора, които оставям за друг път. Знам, че ще ги отлагам винаги, знам.

Има и такива, които обичам, защото така съм решила. Лошо ли е?

Има хора, които обичам заради други хора. Така съм обичала жената, на която се е врекъл мъжът, когото съм обичала най-много. Има хора, които ще ме разберат. Той – не.

Има хора, които ме вдъхновяват. За прекрасни неща. За това да бъда добра.

Има други, които ме озадачават със студения факт, че обитаваме едно и също пространство от вселената и историята. Не разбирам себе си заради тях.. Или обратното.

Има хора, които мога да доближа и целуна така естествено, както се навеждам да вдигна обицата си от пода. И други, които не мога да целуна въобще. Някои от тях – другите, обичам повече от себе си. И са най-близките ми хора.

Има хора, чието огромно значение откривам, когато вече ги няма. Това е с двата крака в клишето, но между клишето и себе си понякога откривам, че въпреки късно осъзнатото им значение не съжалявам за загубата.

Има хора, които искам да ме харесват. Истински важно изглежда. Правя проучвания, започвам корекции и поразмествам в мен, за да им е удобно да се настанят. Някои се възползват. Други ми се смеят. Трети започват да ме харесват.

Има хора, които срещам по веднъж и вече са важни. Не зная защо. Виждам ги как си отиват, без да сме разменили телефони дори, губя дирите им, но нямам усещането, че са напуснали завинаги. Нещо ни предстои. А аз оставам да разбера каква е нашата история. Понякога чакам завинаги.

Има хора, с които историята ни вече се е случила. И други, с които предстои. Научих, че не е задължително една история да може да бъде разказана. По-добрите истории, впрочем, са неописуеми. Сигурно е същото с хората.

Има хора, които бих искала да срещна.

Да целуна.

Да позная.

Да пропътувам.

Да обитавам.

Да тревожа.

Да разнежа.

Да спася.

Да отделя и сложа в рамка.


Коментари

  1. Има хора, които могат да пишат. Да разгръщат във думи. Да затрогват, да събуждат. Да провидят.
    Затова често се връщам тук.
    Благодаря!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз благодаря!
      И мога да добавя: Има хора, които искам да познавам, без да съм виждала. Но какво говоря?! Ние вече се познаваме, дори никога да не се видим!

      Изтриване
    2. много истинско :)....благодаря ти ,че мога да бъда част от твоя свят.

      Изтриване
    3. Аз благодаря, че се срещаме в него :)

      Изтриване
    4. "Понякога чакам завинаги." Страхотно е!!!...Въобще, всичко преди и след тези думи...Какво пътешествие само! Благодаря!!!

      Изтриване
    5. Аз съм тази, която ви благодари, мили хора! :)

      Изтриване
    6. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване
  2. Има Хора и хора...но тук открих Човек!
    Пишещ,с думите близък и затрогващ!
    Много ме разлисти и влезе в душата ми този текст!
    Благодаря и до скоро!

    ОтговорИзтриване
  3. ПРЕКРАСНО НАПИСАНО! БЛАГОДАРЯ !

    ОтговорИзтриване
  4. Чудех се защо хората четат блогове. И прочетох това. Явно е отговора. Поредното доказателство, че всичко идва на време, дори понякога да мислим, че не му е време.
    Благодаря за отговора, който намерих. Сега разбрах защо хората четат блогове. Вероятно има и други причини, но аз нямам толкова дар слово за да ги визуализирам с думи.
    Браво!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това е толкова мило, че аз също загубих дар словото си.
      Благодаря, скъпа Златина!
      Надявам се да се срещаме тук. Бъдете щастлива и нека Коледата ви сбъдне желание! :)

      Изтриване
  5. Тъкмо, когато се чудиш дали не си загубил вдъхновение, завиваш наляво, по една малка уличка и откриваш нови идеи, нов живот, нови мисли започват да се блъскат в ушите ти.

    Благодаря за вдъхновението и за разбудените мисли.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мисля, че щом търсите вдъхновение, мислите ви никога не са спали. Аз благодаря! :)

      Изтриване
  6. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  7. Отдавна не бях срещала толкова много познати емоции на едно място :)

    ОтговорИзтриване
  8. ...толкова е истинско,както истинска е песента на птиците,
    толкова прочувствено,както гласът на душата се разлива в звуци от цигулка,
    и токова човешко,даже , твърде човешко.....
    Теодора

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Теодора! От едно истинско сърце :)

      Изтриване
  9. Мила,ти си част от света ми,част от сърцето ми...благодаря,че те има!

    ОтговорИзтриване
  10. Днес те открих... ти просто си ми толкова близка!

    ОтговорИзтриване
  11. Извинявай,позволих си да "открадна"нещичко от теб."Домът е чаша чай"....Прости
    Румяна

    ОтговорИзтриване
  12. Е толкова е хубаво, веднага поисках да дойда на Солунска 16, нищо че е сред нощ....Поклон пред това!

    ОтговорИзтриване
  13. Ама, Извинявай, забравих пак ще дойда!

    ОтговорИзтриване
  14. Нямам думи, за думите създаващи чувства и картини. Разплакаха ме.
    Разплакаха ме и коментарите отдолу... осъзнавам, че съществуват хора на които не им се налага да превеждаш какво си искал да кажеш, за които разбирането е усещане.

    ОтговорИзтриване
  15. Все едно сме пили вода от един и същ извор, и ти си изпила моите думи, но това е толкова приятно, толкова успокояващо, толкова умиротворяващо! Радва ми се душата, че те открих! Здравей!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации