Яж, моли се и обичай на Балканите

Светът се умори от преходност. Или пренареди значението на преходността. Едно време Мадона се будеше с мисълта как да нервира по-качествено духовенството, днес демонстрира тесни връзки с него. Тя беше Материалното момиче и като такова възпита цели поколения последователки, а днес осиновява деца от бедните краища на света. Сигурно някога е вярвала, че младостта и лудостта й са вечни. Днес й остана само лудостта. И тя тръгна по нов път към вечността си.

Светът се обърна към духовното, след като едва не се задави с огромни залци консуматорщина. В търсене на нова идентичност младите и интелигентни западняци започнаха да се тупат по гърбовете, за да изплюят купчините наръфани ябълки, турбо инжекции, силикон и блещукащи камъни, и да ги заменят с глътки чист въздух. Джънк фууд е заклеймен, магазините за чисти, органични храни и козметика просперират. Нехайството към екологията се счита за профанско. На липсата на толерантност не се гледа с толерантност. Нарастват възможностите за благотворителност. Ако някога тази думичка е звучала като част от екзотичния речник на богати безработни дами, които убиват скуката в ежедневие си с акции за хранилки на птици, то днес благотворителността е достъпна за всички. Сякаш и нуждата от нея нарасна, което е страшно. Но нека не бъда скептик, не е модерно. За образованите хора положителното мислене не е възможност, а закон. Както и свободното боравене с термини като вибрации, чакри, мантри, енергии, медитация, йога, рейки, карма.

Западът флиртува с Изтока още от времето на Индиана Джоунс. И точно като във филма понякога изглежда нелеп в язденето на слон и храненето с пръсти от паница. Но Западът има въпиеща нужда от Изтока, защото въпреки мантрите си за позитивно мислене Западът не вярва, че изцелението му е ... на запад. Тук, ако въобще ние сме на запад, е твърдо разсейващо. Все още върлува пандемия от алчност. Телата ни се измъчват на всяка крачка – от излизането на 14-сантиметров ток от дома, през газовете от автомобилите до неустоимата мазна баничка на спирката. И после как да си „дзен” и да не напсуваш шофьора, който полива костюма ти с калта от цяла локва?!

Западът е тревожен. Западът е започнал да цени спокойствието, защото го е загубил. Западът смята, че може да внесе спокойствие от Изтока. Днес отслабваме с йога, разтоварваме стреса с рейки, зачеваме с акупунктура, преживяваме разводите с мантри, а когато не сме достатъчно добри в тези неща, вярваме, че това е просто карма. Западът печата като луд Коелю и Бокай, а който е имал достатъчно западен късмет и е натрупал богатство, на регулярен принцип зарежда батериите в Тибет. Наскоро скандализирах една жена, като заявих, че никога кракът ми не е стъпвал на йога. Ако й бях казала, че не съм се къпала от началото на лятото, щеше да е по-малко изненадана. Макар че, трябва да призная, отдавна съм си набавила килимче за йога – седи и чака да поправя някой ден назадничавия си лайфстайл.

Западът върви към Изтока. Става все по-срамно да харчиш пари за дрехи, да харчиш ток и вода, да си разточителен и користен, да гледаш телевизия, да страниш от природата. Вървим към аскеза, макар че на запад никога няма да я стигнем. Нищо че тя е неразривно свързана с най-тачените от нас източни философии. Та ние с нашите пости едва се справяме. Харесвам накъде вървим, само не разбирам защо трябва да се чувстваме като чужденци в света, който харесваме. Защо трябва да бъхтим до Тибет, когато можем да сме чисти, вярващи и добри и в Европа, че дори и на Балканите.

Героинята на Джулия Робъртс в „Яж, моли се и обичай” се опита да ни убеди, че от пица можеш да надебелееш само в Италия, че да се молиш и да вярваш е най-уместно в Индия, а за да се влюбиш, трябва да биеш път до Бали. Прощавай, Джулия, но и в нашия град има хубави мъже. Пиците ни са достатъчно дебели и кашкавалени, за да имаш повод да смениш размера на дънките при редовна консумация. А понякога ги съчетаваме и с хляб. В молитвите ни има и мъдрост, и мир, и любов. На Балканите се мразим помежду си, но обичаме ли, сме пияни от любов. Чакрите ни се отварят, енергиите ни правят поза лотус, кармите се пенсионират за седем години в Тибет и внезапно всички молитви се сбъдват. И без да ходим до Бали.

Текстът е публикуван в бр. 299 на сп. "Всичко за жената" (27 септември - 10 октомври 2012)
на тема "Силата на Изтока".

Коментари

  1. особено една пица там на бившата АПтека, с мн дебел блат, много удебеляваща.
    Голям духовен екстаз изпитвам от чисто нова пола на разпродажба от пийк и клопенбург.

    Тя това казва авторката на книгата - не е въпроса да минеш по същите стъпки, за да се просветлиш и удебелиш. Всеки си има неговите просветления.

    Приятно ми беше да те прочета, Солунска 16:)

    ОтговорИзтриване
  2. Абсолютно съм съгласна:)/ с теб, разбира се/

    ОтговорИзтриване
  3. Чудесен и неподправен изказ!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации