Тихо


 
понеже спиш
и уморен си,
ти пиша тук,
не искам да те будя...

знаеш ли,
на път за работа
се заслушах във света
дали е шумен
как звучи
и нямо го помолих
да скрие всички звуци

снегът да се топи
безмълвно
капките да се превръщат
в лед
да не падат
по земята
да не тропат по перваза

а сърцето си
помолих го
да шета тихо по света
да моли тихо тишината
да пази те в съня
помолих го
да спре кипежа
трепета
възбудата
и свойто безпокойство

за да утихне
за да поспиш
умората да падне

ще спра и пръстите
от писане
нека ти е тихо
там,
където и да си.

завивам те
със мисъл.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

На моя 18-годишен син

Беше един топъл 4-ти октомври. Ти се появи и ме превърна в майка. Преди не знаех, че това е, когато аз съм. Има жени-кариера, жени-бохеми, ж...