Мамо, татко, така ли минават годините?




- Мамо, мамо, едно момче ми счупи главата на куклата! И ми открадна количката.

- Татко, какво значи стрес?

- Мамо, излизам да играя. Ти ме извикай за вечеря.

- Татко, не искам болница! Няма да се катеря вече на джанката, обещавам!

- Мамо, ядат ми се още банани. Защо все не стигат бананите? Коледа е!

- Татко, аз ще стана актриса.

- Мамо, опарих се на свещта. Боли!

- Татко, кога отиваме на море? Да се махаме от тази София!

- Мамо, искам горнище на банския. Не, не съм малка! На цели 5 съм!

- Татко, ами таковата, по руски ми писаха тройка.

- Мамо, някога ще имам ли дънки въобще? Ей така си минават годините!

- Татко, какво значи „компютър”? А „перестройка”?

- Мамо, а не може ли да направиш тортата без захар и без масло?

- Татко, защо пак режим, защо пак свещи? Коледа е!

- Мамо защо не мога да изляза след вечеря? Събота е!

- Татко, аз ще стана режисьор.

- Мамо, не искам да ям. Дебела съм.

- Татко, в събота ще правя купон. У нас.

- Мамо, таковата, в събота някой ти е счупил вазата.

- Татко, казах ти, не ходим по дискотеки и по места, където се стрелят.

- Мамо, какво значи да ти сложат „спирала”?

- Татко, не искам в болница. Ще се храня вече, обещавам!

- Мамо, искам сама на море! Ще ви се обаждам всеки ден.

- Татко, не съм малка за кола. Айде де, ей така си минават годините!

- Мамо, едно момче ми счупи сърцето. И го открадна. Боли!

- Татко, таковата, може ли да дойда на Коледа с едно момче?

- Мамо, стига си се притеснявала. Естествено, че ще караме внимателно.

- Татко, какво значи „изтрити накладки”?

- Мамо, не искам да уча в България.

- Татко, ще ви пиша.

- Мамо, тук мога да си купя всичко и колкото банани искам. Но все нещо не стига...

- Татко, Виена е хубава, но не е вкъщи. Липсва ми София, най-хубавата.

- Мамо, таковата, не знам каква искам да стана. А годините ей така си минават.

- Татко, публикуваха ми първото интервю! Аз съм журналист!

- Мамо, ще ставам майка.

- Татко, ще гледате ли малкия в събота?

- Мамо, а не може ли да правиш тортата с безглутеново брашно и с кафява захар?

- Татко, моля те, карай внимателно с малкия!

- Мамо, естествено, че се притеснявам! Той е само на 5!

- Татко, обаждайте ми се на всеки час.

- Мамо, в стрес съм. Имам интервю, трябва да си сменя накладките, а детето иска самò на море.

- Татко, елате вкъщи за Коледа. Не му взимайте дънки, ще му купя компютър.

- Мамо, няма да се претоварвам, нито ще се докарвам до болница, обещавам.

- Татко, нека оставим свещите. Коледа е!

- Мамо, внук ти каза ли кой ми е счупил вазата?

- Татко, дали някога ще стана писател?

- Мамо, не искам да излизам в събота. Искам вкъщи с детето.

- Мамо, татко, а кой ми открадна мечтите? Защо все нещо не стига? Винаги ли боли? Ами стресът? Кой ще му счупи главата? А къде е момчето? Мога и сама да си сменя накладките, но сърцето не е цяло. Да, вече се парих, но все още вярвам – та аз съм само на 36!



- В събота какво ще правим, мамо?

- Ти кажи, сине.

- Ама аз съм само на 5!


Коментари

  1. Уф, мразя като ме хване(ш) за гърлото. И ми харесва :)
    Порастване- остаряване-радост-тъга...и вече съм на 39(аз)
    Поздрави Мила :)

    ОтговорИзтриване
  2. Уф, че ми харесва винаги, като ми пишеш! И аз вече не съм на 36 :)))
    Бъди щастлива - от гърлото до остаряването... след много години!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря :)) мисля, че съм. Даже единственото, за което не задълбавам в размисли е щастието - понякога стига да си здрав и да бъдеш, и си щастлив. Ако започна да мисля за него и да го слагам в определения то изведнъж се оказва хлъзгаво и измамно.
      И ти бъди щастлива и сега и занапред :))

      Изтриване
  3. Аз пък ревнах като малко дете :( А съм на 32!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хубаво е май да можем да го правим като малки деца, защото след като пореват, на малките им просветва, така че :)

      Изтриване
  4. страхотна форма за разказ за живота Ми!

    ОтговорИзтриване
  5. Аз съм само на 34 (току-що навършени) и се разплаках с глас...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Надявам се след 43 години да се видим отново тук, този текст да е много дълъг, много плътен, много шарен, много доволен, и също толкова благодарен! :)

      Изтриване
  6. ..а аз съм на 38 - няма кой да ми казва мамо, но ей сега ще пратя този текст по скайпа, на мама :)

    и ще го прочета отново, малко по-бавно.

    ОтговорИзтриване
  7. И аз се раплаках....както винаги, когато чета тук. И отново беше красиво и разтърсващо! Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  8. Аз пък се усмихнах множествено - моето "мамо и татко" беше по 3 - аз и моите двама братя - близнаци, а сега е по 5 - толкова, за сега, е щъкащото ни наследство.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Как ме усмихна, Надежда! Ти си надежда! :) И да са ти живи и здрави всички щъкащи!

      Изтриване
  9. Така значи,много сълзи много нещо,но няма начин ще прибавя и моите 28 годишни:)просто искам да ти кажа че си страхотна и определено си от малкото хора,които успяват да грабнат вниманието ми с нещо стойностно, смислено и отлично написано.Едно голямо браво от мен и много усмивки:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз ти желая повече усмивки и по-малко сълзи! Макар че точно днес ми се плачеше от благодарност към слънцето. Такива сълзи пускаме, нали? :)

      Изтриване
  10. Ооо, толкова е истинско! И за жалост така минават годините. Просълзих се!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Има и хубости в тая тъга, и ще има още по-плътни, още по-нависоко! Дано има години занапред! :)

      Изтриване
  11. Аз съм само на 32 и си мисля, че живота ми в момента е в тези последни редове. Много се усмихвах, но и много плаках, като видях 32 години и 30- 40 реда:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Както и по-горе пожелах на всички ни, дано се срещнем тук след още два пъти по толкова години и да имаме хубави разкази, разговори за изпълнен смисъл, деца, любов, благодарност за всичко!

      Изтриване
  12. Боже, наистина ей така си минават годините...!!! Ама не е ли това всъщност прекрасно?!! И как с удивителна лекота изразяваш в думи (позволявам си на "ти") колко топлина, споделени мигове, обич и грижа, сила, и вяра носят тези години..., дори когато "все нещо не стига"... И щом на 30+ още пазим онези дънки и оглеждайки се в усмивката на 5-годишния му казваме, че мандарината мирише на Коледа, значи ей така пълно и щастливо са минали годините, нищо, че се парихме :-)).. И дано и занапред все нещо да не ни стига :-)
    Със страшно много слънчеви поздрави, Катина

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Катина, благодаря ти! И приеми няколко слънчеви прегръдки и от мен и един весел имен ден съвсем скоро! :)
      Мила

      Изтриване
  13. Аз пък тропвам с крак и си чакам книгата (ти). Нищо че съм само/вече на 38. :)

    Прекрасни празници ти пожелавам, Мила! И все така да ни радваш, топлиш, просълзяваш с историите си. хх

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар