и тя стана луна





















днес едно момиче беше кълбо
кълбо от любов

внимаваше да не помръдва
да не променя себе си, света
пазеше се да не пада
да не продължава никъде
и нищо
да не разплита кълбото
да не забравя да диша без въздух -
само сърце 
пазеше се да не губи
и къдрица от косите
които бяха прясно целувани

ако светът е кръгъл
казваше си
и тази луна - 
кръгла като в август
като мойто кълбо
не толкоз кръгла като смисъла
и тиха от страх, любов и вълшебство

няма място за нищо право
за нищо правилно

и тя стана луна
кълбо от любов

и се търкулна по небето
над спящия човек
който я закачи толкова високо

спи
аз оставам тук за дълго


4 коментара:

На моя 18-годишен син

Беше един топъл 4-ти октомври. Ти се появи и ме превърна в майка. Преди не знаех, че това е, когато аз съм. Има жени-кариера, жени-бохеми, ж...