и тя стана луна

днес едно момиче беше кълбо

кълбо от любов

внимаваше да не помръдва

да не променя себе си, света
пазеше се да не пада

да не продължава никъде
и нищо
да не разплита кълбото

да не забравя да диша без въздух -

само сърце 

пазеше се да не губи

и къдрица от косите

които бяха прясно целувани

ако светът е кръгъл

казваше си
и тази луна - 

кръгла като в август
като мойто кълбо
не толкоз кръгла като смисъла

и тиха от страх, любов и вълшебство

няма място за нищо право
за нищо правилно

и тя стана луна

кълбо от любов

и се търкулна по небето

над спящия човек

който я закачи толкова високо

спи

аз оставам тук за дълго

photo@gallery.digipixture.com