Нарисувай ме, ако можеш




Един приятел навремето ми каза: „Ще ти дам единствения необходим в любовта съвет: когато бягаш, те гонят; когато гониш, ти бягат.” Не харесах съвета, никога не съм харесвала и лова. Не съм от жените, които бягат. Когато съм недостъпна, това е защото наистина не искам да бъда „хваната”. А когато се налага да бягам, не го правя половинчато, кокетно, оглеждайки се за още едно последно ласкателство. Егото ми не се храни с чувствата на хора, които не искам в живота си. Нямам слабост към излишни болки. Да, има и смислени болки – тази от неуспех в играта на сърдечна гоненица не е такава. И като дете мразех играта на гоненица. Чувствах се по-сигурна в позицията на гонещия. Когато гониш, можеш да се откажеш по всяко време. Когато те гонят, можеш само да се предадеш. Когато гониш и паднеш, никой няма да види болката ти. Когато те гонят и паднеш, обикновено пада и този зад теб. И всички ги боли. Когато гониш, обикновено изпитваш желание. Когато те гонят, обикновено изпитваш страх.

Имаше един филм: „Хвани ме, ако можеш”. И един още по-хубав: „Обичай ме, ако ти стиска”. Това са словогенични подкани. Ако бяха изобразени на фотографии, щяха да изглеждат добре, щяха да са фотогенични. Носят обещание за приключение, за изкусителна недостъпност. Намекват за опасност и страст. Никога не е прекалено опасно, ако е страстно, нали? Опасността и страстта будят красиви метафори, но аз лично предпочитам да изпитвам страстта, без да съм си я наловила с риск за живота си. Някои се възбуждат от идеята, че страстта им се подхвърля като плячка. И навличат хищна кожа, нарамват ловджийска пушка и поемат с бойна крачка към сърцето на някоя силно желана жертва. Да я хванат, ако могат, после да я обичат, ако им стиска. Аз обаче се съмнявам, че любовта може да се хване. Любовта не е ловен трофей. Дори да е идвала някъде след лов, тя всъщност е чакала повод да се покаже. Доказателство, че е искана.

И още нещо за любовта. Наскоро попаднах на мисълта, че най-нетрайна е любовта към тялото. Защото й се насищаш, след като си хванал тялото и си изследвал цялата му топография. Любовта, възникнала между две душù, независима от телата, независима от нищо, което може да се докосне, от никакви ловни гонки и хитри хватки, тя е любовта с шанс и смисъл. Звучи като изтъркан афоризъм, но ме уцели в точен момент. Хвана ме да мисля за срещата си с един талантлив художник навремето. Не го познавах, но веднъж видях картините му. Така и не разбрах в него ли се влюбих или в картините, но любов имаше, преди да се усетя. Без да е бягал от мен, без да съм го гонила, без да съм го виждала дори. Случи се на мен, която страда от синдрома на Холивуд и Братя Грим едновременно и не може да си представи да препуска на белия кон на някой по-малко красив от Райън Гослинг и по-малко принц от този на Пепеляшка. Аз се влюбих, преди да го видя - влюбих се в душата, не в тялото. Нямаше никакво значение дали е жаба или принц, дали е нисък или висок, дали е плешив, или има дълъг нос с брадавица, дали има чувство за хумор или чувства към друга, дали има къща, или рисува под някой мост, дали го има и дали той има място за мен. Изпаднах в състояние на влюбеност, каквото само душата познава. А тялото ми се влачеше отзад и недоумяваше принизяването на собственото си значение. Тогава с душа и с тяло написах писмо до художника.

„Не ме познаваш, но ме имаш. И ще съм тук, ако някога ме потърсиш. Няма да бягам, няма да ме гониш. Нарисувай ме, ако можеш. Доближи ме, ако е речено. Запознай се с моите лунички. Ще видиш как изгряват на слънце, а когато те видят, ще започнат безсрамно да флиртуват. Не ги отминавай, поздрави ги с ръцете си. Запознай се и с онзи белег на рамото ми. Той остана с мен след една глупава постъпка – бях на 19. Питай го, ще ти разкаже. Пак беше от любов, но друга, детска.

Кажи ми нещо - докъде пада косата по гърба ми? Проучи ме, ще те чакам. Нарисувай ме, докато спя. Сигурно, докато спя, съм хубава, защото тогава съм с теб – рисувай ме, докато те сънувам. Вземи най-леката си четка и хвани движенията ми, докато тичам. Лесно ще ме уловиш – нали все към тебе тичам! Хвани ме, можеш. Нарисувай ме, преди да изчезна от платното ти. Преди да се забави сърцебиенето ми. Преди да свърши това писмо. Нарисувай ме, ако душата ти може. Нарисувай ме, дори телата ни да се разминат... Моето тяло може да си тръгне оттук, без да е докосвало твоето, но душата ми отказва да се крие. Тя днес е твоя повече отколкото е моя. Това ме плаши, но аз никога не съм изпитвала нещо по-красиво, и ще се оставя на нейния избор. Душата ми е твоя – можеш ли да се справиш с това?”

След като написах писмото, не му го изпратих. Не съм ловец. Вярвам в нещата, които се случват сами. Просто пъхнах писмото между няколко страници и го публикувах в книга.




М.И.


Photo@David Bellemere

Коментари

  1. Познато - не обичам и не вярвам гоненицата.Вярвам в нещата, когато и които са или...или.Без да гоня и без да ловя. И не бягам. Май и ти така :))
    Интелектът на мъж ми е най-големият афродизиак.Ти си го нарекла душа, но за мен е едно и също. А понякога се намесва и тялото и тогава става страшно, но пък кой е казал, че трябва да си ловец за да не си страхлив.
    Харесва ми да намирам писмата ти в бутилка :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А на мен толкова ми харесва да те намирам отново такава, че да намирам себе си през теб такава... Май от монолозите нищо не остана. Благодаря! :)

      Изтриване
  2. "Не ме познаваш, но ме имаш" - за мен е истинска радост за душата, че Ви открих!

    ОтговорИзтриване
  3. Мила,

    Никога не спирай да пишеш! Твоите текстове са едно от най-хубавите неща, които се случват наоколо!:-)

    Наистина ме вадят от пещерата и ми показват звездите...
    Благодаря ти!

    Неви (Невена Цекова)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Неви, знаеш колко ми е скъпо това, което ми казваш. И тук ще ти го напиша - понякога искам за малко в пещерата. От звездите се пада болезнено и самотно.
      И ти благодаря! :)

      Изтриване
    2. Може би пещерата е в нас самите. Ние сами съзнателно или не се въдворяваме в или отвъд нея. Охлюва се крие в черупката, която се явява външна обвивка, а хората успяваме да го направим в нещо, което е невидимо за очите.

      Изтриване
    3. :) Благодаря, че намина и през най-ценния ми текст!

      Изтриване
  4. "Нарисувай ме, тиха в тъмнината й.
    Нарисувай ме, спокойна в тишината й.
    Огряла ме по крайчето коса,
    лъч на свобода докоснал ме едва.
    Нарисувай ме, от стъпките й по брега,
    мека в плътността, погълната вълна.
    Нарисувай ме, Луна!"

    Поздравявам те с това стихче :)

    ОтговорИзтриване
  5. Виолета Радомирска7 юни 2013 г., 22:45 ч.

    Прекрасно,просто прекрасно! Настрои ме меланхолично и толкова красиво,че някак всичко продоби смисъл в днешния ден.

    ОтговорИзтриване
  6. Мило момиче, благодаря ти че докосваш душата ми и обличаш мислите ми в красиви думи! Ти си моят личен дневник, както казваше един известен музикант за песните си. Прегръщам те,Ели

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мила Ели, хубаво е, че точно този текст беше причината да се открием. Аз също те прегръщам и благодаря за всичко!

      Изтриване
  7. Прекрасен текст! Направо ме преразказа. За мен афродизиак е и талантът, който струи от написаното и отразява душата на автора.
    Радвам се, че Ви открих!

    ОтговорИзтриване
  8. благодаря и не спирайте да пишете!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Няма спиране надявам се :) Щом ви има всички, при това такива! Не спирайте :)

      Изтриване
  9. благодаря ти , имаш невероятната дарба да изписваш по уникално красив начин нещата,. :-)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз благодаря. Не знам дали е дарба, просто истината :)

      Изтриване
    2. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване
    3. Точно за това е толкова стойностно - защото е истина. Когато е почувствано с пълна сетивност ще се намери и начин на изразяване. Било то с текст, рисунка, мелодия или друго. Онова което е насила изсмуквано и разкрасявано във всички случаи остава напудрено.
      Бъдете все така истинска!

      Изтриване

Публикуване на коментар