Никакъв те няма,
а тършуваш из главата ми
барабаниш отляво сред ребрата
и дереш по моите врати.
Влизаш в мене цялата
и оставяш сладка пустош.
Никакъв те няма,
а ме спохождаш
стряскаш
и поглеждаш
от очи на непознати.
Никакъв те няма,
а правиме любов
във сънища
и буднища.
Никакъв те няма,
а ме убиваш
топло
чакано
на късове
от парещи усещания.
Никакъв те няма,
а ме правиш цяла
жива
жива въпреки
че никакъв те няма.
Photo @ http://mollypoppp.tumblr.com
Никакъв ме има,
ОтговорИзтриванеи ти ме искаш и създаваш,
но когато ме намериш,
и прекрача,
и те взема...
ще смееш ли да бъдеш
безбрежна, търсена, ранима,
която никаква я има?
Никакъв ме има,
а стресът, ужасът, адреналинът,
са второто ми "аз",
и с мен се любиш, дишаш,
и се чувстваш жива.
Никакъв ме има,
зад визьора,
отдаващ чест, забралото да вдигна,
да те погаля със усмивка и намигна,
и да те оставя!
Усмихната.
Възбудена.
Желана. и
Красива.
Никакъв ме има!
Но с теб.
И с теб,
при теб...
Разсипана, вълнувана...
Любима...
която никаква я има.
Мисля, че рядко ми се случва да ми залипсват думите, но ето, никакви ги няма :) Не просто ми харесва много, ами мога открито да призная, че прерових за още твои коментари и още по-открито да призная (нали не обичам потайните ;), че съм блогограмотна от скоро. Нямам представа защо не съм отговорила на първия ти коментар, но има вероятност отново да съм загубила думичките.
ИзтриванеБлагодаря ти!
Обикновено монолозите ми вдъхновяват нови монолози. И още съм по-добра в тях, отколкото в диалозите. Засега. Засега в тях никаква ме няма :)