Няма те



Никакъв те няма,
а тършуваш из главата ми
барабаниш отляво сред ребрата
и дереш по моите врати.
Влизаш в мене цялата
и оставяш сладка пустош.

Никакъв те няма,
а ме спохождаш
стряскаш
и поглеждаш
от очи на непознати.

Никакъв те няма,
а правиме любов
във сънища
и буднища.

Никакъв те няма,
а ме убиваш
топло
чакано
на късове
от парещи усещания.

Никакъв те няма,
а ме правиш цяла
жива
жива въпреки
че никакъв те няма.



Коментари

  1. Никакъв ме има,
    и ти ме искаш и създаваш,
    но когато ме намериш,
    и прекрача,
    и те взема...
    ще смееш ли да бъдеш
    безбрежна, търсена, ранима,
    която никаква я има?

    Никакъв ме има,
    а стресът, ужасът, адреналинът,
    са второто ми "аз",
    и с мен се любиш, дишаш,
    и се чувстваш жива.

    Никакъв ме има,
    зад визьора,
    отдаващ чест, забралото да вдигна,
    да те погаля със усмивка и намигна,
    и да те оставя!
    Усмихната.
    Възбудена.
    Желана. и
    Красива.

    Никакъв ме има!
    Но с теб.
    И с теб,
    при теб...
    Разсипана, вълнувана...
    Любима...
    която никаква я има.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мисля, че рядко ми се случва да ми залипсват думите, но ето, никакви ги няма :) Не просто ми харесва много, ами мога открито да призная, че прерових за още твои коментари и още по-открито да призная (нали не обичам потайните ;), че съм блогограмотна от скоро. Нямам представа защо не съм отговорила на първия ти коментар, но има вероятност отново да съм загубила думичките.

      Благодаря ти!
      Обикновено монолозите ми вдъхновяват нови монолози. И още съм по-добра в тях, отколкото в диалозите. Засега. Засега в тях никаква ме няма :)

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации