Да започна на чисто? Глупости!

Бих перефразирала Фреди Меркюри: кой би искал да се роди отново? Ако някоя златна рибка ми предложи да ме върне в корема на майка ми, ще я изпържа веднага, при това в евтино олио. Ценя всяка крачка, извървяна до днес. И отчасти това е така, защото тези крачки са ме довели на място, което харесвам. Имам някои забележки към качеството на пътищата дотук, не съм безкритична и към своя собствен начин на придвижване с внезапни остри завои, страхливи клатушкания и грешни маневри, но всичко, което ми се е случило дотук, ме е направило тази жена, която съм днес. Защо трябва да я подменям за чисто нова – неука, прохождаща, непознаваща правилата за движение? Никой няма да ми даде чисто нова Аз, която има моя опит, но няма моите страдания. Няма опит без страдания. И понеже моята Аз достойно пое досегашните, аз не искам да се разделям с нея и да започвам с нова, нестрадала Аз. Освен това я харесвам, макар да искам още много от нея. Очаквам още много от нея. Държа я постоянно нащрек, не й давам мира, качвам й летвите всеки ден и я бия през съвестта с брезова пръчка всяка нощ. Сурова съм към нея, но пък от време на време наистина се гордея... с нея. Вече свикнах дори да й го признавам. Абе работя над нея. А тя работи над мен. Това не е раздвоение на личността. Тя е всичко, което съм днес. Тя е това, което бях в началото, плюс това, което станах от началото до днес. Опитвам да си представя каква бих била без натрупаните години, без запечатаните болки, без излекуваните рани, без обичаните хора, без напуснатите места и усещания, без грешките и без глупостите. Без тях не бих била „нея”, а само „някоя си”.

Е, ако мога да върна нещо, да направя рекламация на минали събития, това ще са глупостите. При това не всичките. Бих се отказала от някои тийнейджърски истерии и няколко бутилки фалшив алкохол – само толкова. Когато съм давала повече емоции от нужното, е било, защото съм ги имала. Когато съм разкъсвала себе си за някого, е било, защото го е имало. Когато съм повтаряла неразумни решения, е било, защото така съм решавала със сърцето. Последствията от всички грешки са ме водили напред и са правили от детето личност, от момичето – жена. Ако някой ден е нужно да „започвам на чисто”, не бих се разделила с никое последствие, с никой дефект на младостта. Не вярвам в чистита начала. Всяко начало е чисто. Разлистваш го с добри намерения, с надежда и обещание. Но не ти трябва да изтриеш себе си, за да бъдеш чист и да действаш чисто според съвестта си. Напротив. Грешките, които нося, са мой навигатор в пътя напред. Без тях ще се хлъзна на първия неочакван завой. Накъде без опит и грешки? Кой би могъл да построи нещо, ако се е изчистил от знанието как се полагат основи, ако е забравил за раните от падащи предмети по време на строежа? Кой би искал да строи въобще, ако не познава вкуса от гледката на нещо построено? 

Знам. Понякога и аз се чувствам задръстена – от емоции, от тъпчене на едно място, от липси, от разочарование. И ми е удобничко да си кажа: „Край! От утре започвам на чисто.” Кое мога да почистя обаче?! Мога да разтребя откъм емоции, да си изтрия акаунта във Facebook, да тръгна на спорт и да стана веган. Тези неща не решават проблеми. Те помагат да бъдеш във форма за решаване на проблеми и поемане в нови посоки. Пълната чистота на началото я нямат дори бебетата, които носят вече нечии гени и котвата на своята лична съдба.

Вчерашният ден е неизбежен. Вчерашният ден не е избор, той е предпоставка. Да тренираме започвания на чисто е като да твърдим, че не е имало вчера. И да изтриваме предпоставката за по-добро утре.

Аз мойто утре го започвам от вчера. Който иска, да почва от никъде.

Photo @ pinterest.com/gemmamairead