Извярвахме ли всичко?


Идва Коледа. Онова време от годината, в което всички дружно оглупяваме и започват да ни се привиждат пророчества и чудеса. И се задръстваме с очаквания. Всяка година – едно и също. Надига се коледният дух от буркана, поизтупваме някоя и друга вехта надежда и избухваме като по команда в извънредно вярване. Отвсякъде щръкват знаци от съдбата и тръгваме да ги ловим като побеснели. Сами си съчиняваме късметите и с доволство им вярваме. Вярваме, че така ни се е паднало. Накрая събираме всички късмети, знаци и чудеса в пазвата и поемаме напред бодри и уверени в блаженството, което ни предстои. Вярваме, че било какво било, през следващата година ще е друго. Все едно съдбата прави намаление по Коледа.

Обичайно аз съм в първите редици на оглупяващите по Коледа. Редила съм десетки текстове за коледното чудо и за силата на вярата, и сигурно един ден отново ще ги редя. Но тази година съм пас. Извярвах се, а чудо не видях.

...

Коледните ми текстове от последните години бяха пълни с добри духове, всеопрощаващи ангели и плашещата увереност, че в чувала на Стареца има нещо съкровено и за мен. В чувала имаше великолепни подаръци за мен. Подаръци, които нямам представа с какво съм заслужила и за които благодаря всеки ден, всеки. Онова, Голямото, обаче, за което написах безброй писма, все още го няма. Но аз не съм дете и няма да се тръшна, насълзена, пред елхата. Годината зад мен беше красива. Писах. Пътувах. Учих. Грижих се. Обичах. Бях обичана. Открих нова сила. Прескочих няколко тъмни петна. Нямаше чудо, но продължавам. Приключението си струва.

Тази година продължавам без очаквания и без коледен текст. Ако има чудеса, нека се случат без думи. Няма да остържа нощвите на надеждата, за да напиша поредния балон с топъл въздух, който ще обещава летене, а ще донесе падане.

Тази Коледа ще си я измисля различна. Тя ще бъде нова и неочаквана. Там, където е празно, ще нарисувам птица. Там, където е сърдито, ще ушия усмивка. Там, където е студено, ще завия с някой спомен. И вместо пред камината ще посрещна Коледа пред палатката. Ще пусна пясъка да погъделичка врата ми и ще рия с краче за някоя красива кралска мида. Ще седна на скалите, за да чуя морето ми. Ще скоча от дървения кей, за да стана част от синьото. Ще се сгуша между две копринени дюни, за да уловя шепненето на рибарите. Ще направя салата от домати на поляната и ще опека една камара палачинки, нека има за всички! Ще събера букет от лавандула и ще пия сангрия по средата на реката, където рибките са пораснали толкова много! Тази Коледа няма да нося пуловер с еленчета и няма да готвя пуйки и сарми. Тази Коледа ще прибера всички пуловери и ще сготвя миди. Ще ги полея със зелено вино от Португалия и ще ям с ръце, по тънка бяла рокля, на боси крака с мидени гривни около глезените.

Тази Коледа няма да си купя коледна звезда, ще си купя минзухари. Няма да вадя зимните чинии, нито свещниците с ангели и елени. Ще запаля всички лампички за къмпинг, с които се сдобих през лятото, ще напълня кошницата със сладоледи на пръчка и ще си направя пикник на покрива. Няма да пея коледни песни, ще си пусна старите грамофонни плочи. И няма да изпратя китайски балон във въздуха, а ще напиша със син тебешир върху Млечния път: „Продължавам!“
Тази Коледа няма да се увивам с топло родопско одеяло, заслушана в тишината на коледните улици. Напротив, ще строша тишината и ще си направя карта на света – онзи, по който искам да мина, а после ще планирам най-щурото пътуване. И коледна елха няма да купя, защото искам да си я нарисувам, искам да си я нанижа от мъниста, искам да я сготвя във формата на целувчена торта. Толкова листчета с едно и също желание оставих край елхите през миналите години, че вече се чудя къде похабих вярата си.

Тази година на Коледа подаръците са забранени! Ако искаш нещо да ми подариш, спри болката за кратко...
Тази година няма да подарявам и аз. Няма да правя заря над Родопите. Няма да тичам до митницата, няма да опаковам цялата себе си. Ти толкова пъти показа, че няма да ме вземеш... Тази година няма да има елха, коледни песни, коледни текстове и коледни чудеса. Тази година просто ще вляза в черквата и ще благодаря, че ни има. Че имаме дом, здраве, трапеза и сили да я напълним с вкусове и красота. Ще благодаря, че обичам.

Тази Коледа ще е различна. Нова, първа и рождествена. И нищо че харесвам старомодната Коледа. Пак няма да си дам най-хубавото от празника - онзи весел момент, когато на Бъдни вечер се ровим в хляба като малки тържествени кокошки в търсене на парáта, скрита от мама. Нито пък онзи притихнал момент, когато всеки признава нещо на себе си, загледан в пламъчето на свещта. Нито моя много личен момент, когато всички легнат, а аз отправя очи към безкрая. Това е моята Коледа. Не лампичките и елените, не коледните щолени и базарите. Само онзи тих миг – безмълвният ми разговор със Силата над мен. Докосването ми до смисъла на празника. В онзи миг между нощта и утринта на прага на Чудото всяка година докосвам надеждата. Това е онзи мъничък момент, когато аз съм момичето на Исус, а Той е толкова близо до мен, сякаш съм част от Рождеството.

...

Тази година Коледа е тиха и откровена. Знаците са измишльотина, късметите – хабене на целулоза. Оставам притихнала, за да чуя истинския глас на тази нощ. И не е инфантилно клише онова, което чувам. Не е банална история за вяра и прераждане.

Историята е за нас, които и тази година сме тук, и тази година сме живи, празнуваме. Историята е за всички нас, които в шумотевицата от проблеми или пренапрегнати мечти не чуваме, че в днешния ден се ражда отново нашият шанс за начало. Има ли начало, има всичко – и прошка, и план, и надежда, и обич. Има ли начало, има сила за чудо. Защото чудото не расте по елхите и не се крие в късметите. Чудото е нашият начин да вярваме. Дори и тогава, когато изглежда, че всичко вече е извярвано.




М.И.


Коментари

  1. Eх, Мила,

    Очите ми се напълниха със сълзи рано сутринта. Какво гурме за душата предлагаш...Бог да те благослови за подаръците, които правиш на всички с всеки текст!

    Поздрави

    Иванова

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Понякога най-големият подарък е да вземеш, затова аз благодаря, че го правите! :)

      Изтриване
  2. Скъпа Мила, определено сте вълшебния музикант на думите. Истинско удоволствие е да чета текстовете Ви. Да чувствам болката, съмненията Ви, но също радостта, детското откривателство, възторга, моментите на извисяване! Един приятелски съвет - онова Голямото ще дойде при вас когато спрете да го очаквате. Когато започнете да благодарите на съдбата за това което имате и да не страдате за това, което нямате. Когато осъзнаете, че най-голямото щастие е в това да може да даваш на другите - а Вие раздавате с пълни шепи скъпоценна красота от думи, с която обогатявате дните на толкова много хора! И може би смисълът на живота Ви е точно в това - да ни помагате да намираме смисъла на своя живот, на добрите и лошите неща, които ни се случват. И да отпиваме с удоволствие от сладко-тръпчивите напитки, които ни поднасяте със всеки от своите текстове. Може би точно това е Вашият ikigai... https://en.wikipedia.org/wiki/Ikigai

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нямате представа колко навреме откривам коментара Ви. Днес цял ден пиша текст за това... но нека го видите по-натам и може пак да "поговорим" :)
      Безценно е да откриваш, че си някому нужен - дори не ти, само някакви твои подредени в разголеност думички.
      А Голямото спрях да го очаквам. Ако наистина е толкова Голямо, то няма да ме изпусне. Защото и аз имам да му давам нещо - Всичко.
      Желая ви любов! :)

      Изтриване
  3. Миленце (ех, милата ни Йоли :)), пожелавам ти всичкото Всичко, което по най-пълноценния начин да изпълни личното ти Всичко! От сърце! :)

    П.П. Заедно ли направихме целувчени елхички? ;) Ако да, надявам се това, което опитвам да създавам в момента, да се учи смислено от теб. ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мила Гери, да ти се връща всичкото Всичко и да изпълни и твоя богат свят със смисъл и сигурност! :)

      Заедно ги направихме, разбира се :)))

      Изтриване
    2. Много те прегръщам! :) Да знаеш само каква светлинка си ми!

      Изтриване

Публикуване на коментар