И така е добре


Простите неща. Трябваше да извърша всевъзможни опити да живея сложно и да се старая прекалено, за да открия, че няма по-съвършена форма от простотата. Мисля, че идеята за простите неща изкристализира с възрастта. Когато бях ученичка, стаята ми преливаше от постери, снимки, изрезки, надписи, картини и висулки по стените, камъчета и мидички по рафтовете, бележки за спомен из чекмеджетата, цветни дневници под леглото. Днес всичко е бяло, снимките са грижливо подредени в едноцветни албуми, най-красивите картини нося вътре в мен, а дневниците ми се готвят да бъдат публикувани след кратка редакция, при която изтривам всичко ненужно от тях. Имам необходимост от чистота и скромна подредба на най-важното. Едно кътче, в което да пиша и да нижа мъниста, и малко по-малко очаквания от външния свят.

Ремонтът вкъщи не беше единственият, който започнах през последните години. Ремонтът вътре в мен тръгна неусетно, а днес разбирам колко е основен всъщност. Оглеждам се в белотата на стените в мен, прокарвам пръсти през почистените рафтчета и нищо от какафонията преди не ми липсва. Изчистих от сложни отношения. Хора мрачни и трудни за мен, натруфени с претенции, изисквания, самочувствие на съдници. Отношения, белязани с условия, вина и неразбиране. Изчистих се от тежка ревност, от тежка слабост и от убийствена невъзможност. Изчистих се от всеки, който можеше да бъде с мен при някакви условия. Няма условия, ако има приятелство. И още повече няма условия, ако има любов. Не съжалявам за нито една раздяла. Най-тежките ме обогатиха. А и да съжаляваш за миналото е сложна работа, обременява. Както казах, пó харесвам простото живеене. Прощаваш. Забравяш. Учиш! Продължаваш.

Изчистих се от илюзии. Сигурно на тяхно място съм посяла нови, времето ще покаже. Подозирам, че човек като мен, който на единия си крак винаги е с чифт криле, не може да функционира без илюзии. Но опитвам да мисля простичко. Опитвам да не мисля за времето в бъдеще време. Да не планирам. Да не насрочвам. Да бъда тук, днес, цяла. Мечтите още ги има, но са като гердан от мъниста, който ме радва няколко часа, но никога не заспивам с него. Мечтите са играчка и внимавам да не им придавам по-сериозно значение. Да не давам да ме разклащат, да не позволявам да ме дърпат от най-ценното ми, от моето днес. Има само днес и това е най-простото сложно нещо, което научих. Живот без сантименти, без планове, без фантазии, без удобни заблуди. Да живея в настоящето – висш пилотаж за човек, омъжен за емоциите. В някои дни ме бива, в други залитам в някое сложно чувство. Но се уча. Правя малки крачки в тази стегната униформа на войник във войската на днешния ден. Допускам единствено семпли желания и реални мечти. Днес ще пиша този текст и ще майсторя картички за Коледа. Утре ще опитам новата рецепта на Джейми и ще науча кучето да дава лапа. Уикенда? Той е твърде далеч. Дали ще бъда щастлива? Що за въпрос?! А дали има живот на Марс?

Обладана съм от идеята за простотата. Тя ме научи да не драпам за щастие. Да не го търся, да не го планирам. Да не го чакам под формата на някой, който ме обича. Да не се питам дали заслужавам повече отколкото имам, да не се чудя защо нямам, което го нямам. Простотата е в това да бъда богата с толкова, колкото ми се полага в момента. Без въпроси, без мерилки, без очаквания. Без истерията, че това, което е в момента, може да изчезне още преди края му.

Когато спрях да меря щастието, се изчистих и от ненужното старание. Открих, че старанието е първата, но сигурна крачка към маниакалността. А страдах от всякакви ненужни старания - не можех да изляза от вкъщи, ако всичко не е подредено по конец, имах нездравословната нужда да бъда харесвана от всички и още по-абсурдната - да угодя на всекиго. Открих, че никога няма да харесам дома си, ако харесвам само неговата изрядност. Открих, че същото важи и за хората. Приех го и с това приех и нехаресването. Постепенно спрях да виждам чашата от кафе в мивката и разхвърляното бюро на сина ми. Спря да ми пука какво мислят за мен всички. И започнах да харесвам повече нашия дом. И себе си между другото.

Открих, че на 40 години ми е по-приятно да живея, отколкото ми е било на 30 или 20. Не че животът стана по-прост, напротив. Просто аз не искам да го живея вече сложно. Уморих се да минавам сложно и през важното, и през маловажното. На 20 не можех да изляза навън без грим. Дори имах тригодишна връзка с момче, което никога не ме видя без молив и спирала. Старанието ми да бъда перфектна за него стигаше дотам, че нощем се будех и нагласях косата си по няколко пъти върху възглавницата така, че да бъде красива на сутринта. Днес ми харесва да бъда без грим и го правя именно пред мъжа, когото обичам. Усещането да съм желана с рошава, сънлива коса и гурели в очите е по-истинско от онези детински опити да бъда перфектна. Не искам да бъда перфектна, искам да бъда обикновено момиче, което се буди рошаво до своето момче. Веднъж мъжът до мен се беше взрял в лицето ми и аз изпитах силно притеснение. Попитах го: „Гледаш ми бритона ли? Недей, моля те, постригах го накриво” и смутено заоправях кривия бритон. А той ми отговори: „Изобщо не съм го забелязал. Гледам ти очите, красивите...”

Постоянно се търсех в сложното и никога не си повярвах, че аз просто съм хубава за него. И винаги ще бъда, независимо дали смачкам косата си във възглавницата или удавя чертите на лицето си в разтекла се спирала. Никога не си повярвах, че няма нужда да извършвам геройства, за да му докажа, че го обичам. Той го знаеше от началото и това го убиваше най-силно...

Някои хора бъркат простото живеене със страхливото и удобно живеене. Еми, не. Обикновено най-простото решение е най-смелото. Най-простият отговор е най-храбрият. Често те вади от зоната ти на комфорт, но пък пренарежда светове.
- Не, не мога да бъда с теб. Твърде сложно е, прости ми.
- Да, обичам те. Твърде сложно е, но оставам с теб.

Простички отговори. Еднакво честни. Силни, решаващи. За предпочитане пред всяка слабашка проява на обичане.

Да живееш просто е доброта. Да обичаш просто е благодат. Дълго бърках добротата с угодия за всички. Не, добротата е да бъдеш чист, открит, съзерцателен, разбиращ, даващ, благодарен, деликатен, щедър. Добротата е всичко, което не ранява умишлено другите. Добротата е вяра в другите. Любов към себе си. Добротата понякога е да раниш, но да не подмамиш. Добротата е в истината. Да живееш просто е да живееш по силно изстрадалите правила на добротата си. Да обичаш просто е да обичаш без условия, без съмнения, без остатък.

Всъщност днес стените на стаята ми са бели, но тук-там още се мотаят сенки от миналото и надежди за бъдещето. Хубавото е, че вече не се вслушвам в звънеца на вратата, нито в чудото на утрешния ден. Не че не вярвам в него, напротив. Но по-силно вярвам в чудото на този момент – чудото на приемането, на простичкото приемане, че и така е добре. Че това ми стига.

Стига за днес. Утре – повече.




М.И.



Коментари

  1. Преди десетина години един приятел, с когото не се бяхме виждали много отдавна ме попита (във Фейсбук) "А щастлив ли си?" Ипонеже е американец се изпълних със съмнения и догадки и седнах да търся кога в съзнанието на света се появява Щастието. Без да твърдя с абсолютна сигурност, Джеферсън за пръв път го узаконява - хората имат право на "стремеж към щастие". Тоест - края на осемнадесети век. В старите книги (Библията) няма такава дума.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. :) Вчера един приятел ме попита: "Щастлива ли си, миличка?" Усмихнах се, отговорих, че щастието е относително, но вечерта ми стана гузно за този отговор. Беше много късно вечерта, всички вкъщи спяха, пъхах се с чаша чай и великолепна книга под завивките, бях имала динамичен, интересен ден и на няколко пъти ме навести вдъхновение - да пиша, да снимам, да подаря нещо, да пея на глас в колата, да прегърна някой непознат по улицата... "Защо му казах, че е относително", помислих си. Знам защо, но и другият отговор щеше да е верен.
      Имайте топли празници до хората, до които искате да бъдете! Това е всичко. Всичко друго е относително.

      Изтриване
  2. Мила,

    Не знам как става, но Вашите предколедни текстове винаги нацелват моите моменти. Благодаря Ви от сърце и както един известен психолог казва "щастието не е дивеч да се преследва" (перифразирам по памет). Ще се опитам и аз да направя Вашите упражнения, та дано настане най-сетне тишина и мир отвътре. Тъкмо се бях засилила да правя равносметка на годината тия дни и се чудех какво искам за следващата - май това състояние:))) и по възможност да се задържи по-дълго, а не да се клатя в крайностите.
    Желая Ви хубава 2016 година, в която сърцето Ви да е пълно и с балончета като от шампанско.

    Поздрави

    Иванова

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Я, ние сме адашки! :) Ако позволите, ще мина на "ти".
      Благодаря ти за думите и усмивките, благодаря, че мина оттук и че в твоята равносметка попаднаха и моите мисли... Благодаря за пожеланията! Събирам си ги като безценни късмети, пратени по невидимата верига...
      Желая ти в следващата равносметка да откриеш най-вече чувството за благодарност! И онова за изпълненост. Желая ти празнотата да не намери дори малко ъгълче за себе си в твоя пъзел 2016! Желая си да се срещнем с усмивка и благодарност и другата година по същото време! :)

      Изтриване
    2. Здравей Мила!

      Благодаря за пожеланията! И аз това искам. Аз съм тази, която с удоволствие "краде" твоите прекрасни текстове (бях ти изпращала съобщение от моя адрес до твоя адрес, когато списанието имаше друг вид, не знам дали си спомняш), изпраща ги като част от пожелания към приятелите за всякакви празници. Всички ги харесват до един! Имаш страхотен дар да използваш думите по най-хубавия начин и да отваряш сърцата на хората. Запази го все така непокътнат във времето!

      Поздрави

      Иванова

      Изтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  4. Мила, винаги се чудя за кого пишеш... Представяш ли си конкретен човек, докато пишеш или просто оставяш думите да си хвърчат, накъдето искат? Защото напоследък винаги имам чувството, че тайничко говориш на мен (хаха, параноидно?!) Поздрави и най-вълшебни пожелания :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Зори! :)
      Не си представям, а пресъздавам. Себе си, теб, нас, тях. Толкова сме раними всички, толкова сме уязвими, че дори когато само един от нас издаде стон, другите започват да се чувстват по-несами.
      Желая ти несама! Продължавай и хвърчи, но не сама! :))

      Изтриване
  5. Удоволствие със сладко-кисел привкус беше този пост, за ума и за душата. Благодаря!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И мъничко горчиво? :)
      Добрите сладкари винаги слагат по щипка сол в най-сладкия си десерт, за да изпъкнат великолепните му аромати...
      Аз благодаря!

      Изтриване
  6. Моите мисли изказани красиво от друг. Аз съм почти на 40 и изживявам точно това. Благодаря!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар