За моя първолак с любов

Днес е специален ден, детето ми. От утре ти ще си ученик. И днес ми се иска да ти кажа всичко важно за идващото. Защото то ще е доста различно от познатото. Днес ми се искаше да изживееш къс от детството си, който да запомниш с най-хубавото от него. Обиколихме всички весели паркове, пекохме пица, ядохме малинки с ръце, тичахме с кучето в двора, правихме се на водолази в банята, обадихме се на приятели и те научих дори да браузваш в youtube. Искаше ми се да подготвя нещата за утрешния ден, така че да го запазиш като най-скъп спомен. Едва ли ще успея. Майките май никога не успяват с намисленото. То е щото мислят прекалено. Само да напиша това и отивам да надувам балони в стаята ти. Може да няма начин да се справя с всичко, но няма кой да ме спре да опитам.

Днес опитах да съчиня различен ден за теб. Купих ти играчка без да преговаряш с мен за нея. Цял живот ще се бориш с безсмислени доводи и хора без причини, за да получиш желаното. Скарах се с едни непознати в парка, за да ти покажа нещо, но така и не разбрах какво. Опитах да ти разкажа за грешките, но накрая ти се разплака. Та май се провалих. Утре е първият ти учебен ден, а аз тайно се надявам да мина с теб, без да ме скъсат.

Днес отидохме също така на църква. И беше прекрасно, защото имаше празнична литургия, днес е Кръстовден. Беше мило да виждам как се движиш сред иконите. Вече не си като пуснато от стадото агънце. Вече знаеш точно как да се прекръстиш и погледът ти свети, когато свещеникът пее „На многая лета“.

На днешния ден преди шест години ти проходи. Аз не бях вкъщи, за да видя първите ти стъпки, но оттогава се радвам на всяка твоя стъпка и се страхувам за всяка. Днес напълнихме раницата ти и никога не съм предполагала, че мога да докосвам един молив или една острилка с толкова любов. От утре те ще виждат много твои стъпки, много повече от мен. Днес с другите майки украсихме учебната ви стая. И днес, както и първия път, когато стъпих в твоето училище, се опитах да си представя какви ще са приятелите ти, какви ще са емоциите ти, вълненията, страховете, в какво ще е силата ти. За мен годините в училище бяха най-щастливите. Дано за теб също е така. Единствено да бъдеш по-силен и твърд от мен, защото аз все още изпитвам носталгия по тях, по хората, които ги обитаваха, по момичето, което бях тогава. Понякога тази носталгия ми пречи да виждам колко е светло настоящето ми, колко гостоприемно, затова имай щастливо минало и се надявай на още по-добро бъдеще! 

 Най-важното, което ще получиш в училище, не е образованието. Ти си умно дете. Като нищо знанието ще гони теб, не ти него. Най-важното, което те очаква, са хората – твоите бъдещи приятели. Ако имаш късмет, още утре ще срещнеш приятел. Не очаквай обаче да разбереш това още утре. Приятелите се доказват с години. Понякога отпадат дори след години. Да имаш приятел е привилегия. Трябва да се заслужи, но уви, това не е достатъчно. Надявам се, че ще бъдеш достатъчно близък с мен, за да говорим за тези неща. Не че аз имам отговор на всички въпроси. По тези за приятелството съм съвсем объркана, но може би заедно ще открием кои са приятелите ни и кои са просто хора, които присъстват в твоя и в моя живот.

Днес беше първият ти урок за това как се говори на „Вие“. Днес осъзнах, че никога не съм те учила на учтивата форма и това е моя грешка. Важно е да знаеш как да се обръщаш към непознати и към по-възрастни. Не защото ще те нарекат „невъзпитано дете“ и така ще изложиш майка си. А защото уважението е важно. Не можеш да споразумееш мир без уважение. Не можеш да се надяваш на любов без уважение. И нищо не можеш да научиш без уважение. Трите най-важни неща не могат да бъдат без него. Аз лично не съм спокойна, когато то ми липсва. И ми се струва, че по това ще си приличаме.

Днес направих косата си и си купих нови сандали. Искам да се гордееш с мен, да ме харесваш, да не те е срам да хванеш утре свойта мама за ръка. Има още малко време да търсиш ръката ми. Надявам се, че ще съм ти нужна и след това. Всъщност се надявам, че ще съм ти нужна, но и че съм била достатъчно добра майка досега, за да съм те научила как да се справиш и без мен. Мисълта пълни очите ми със сълзи. Отново се скрих в банята, за да не ги видиш. Макар че ти си знаеш. Ти усещаш. Затова от няколко дена не се отделяш от мен, дори когато отида до другата стая. Сигурно някак си разбрал, че срещите оттук нататък ще бъдат различни. И дори когато някой ти каже, че ще бъде до теб вечно, за тази работа можеш да вярваш единствено на майка си. 

Днес ти дадох да опиташ вино. Нека съм част и от готините неща, които ще научиш! Не съм най-забавната майка, не съм най-добрата. Но съм твой приятел. Това, надявам се, няма нужда от доказване. Освен това съм готова на всичко за теб. Казвала съм го не само на теб, да ти призная. Сега разбирам, че съм говорила глупости. Няма друго момче в света, за което съм в състояние да хвана Слънцето и да го накарам да започне да се върти около Земята. 

Когато проходи, аз бях на работа. На връщане за вкъщи, ти купих сребърно кръстче. Защото беше важен ден, на всичко отгоре Кръстовден. Това кръстче шест години чакаше в една кутия с първите ти памперси, първите буйки, теста ми за бременност (ах, колко американско!), снимките от ехографа, когато ти все още беше вътре в мен. Утре ще ти го закача, ще ти полея водичка с менчето, което днес вързах с червена панделка, и ще чакам съвсем близо до теб да ме попиташ за всичко, което днес не успях да ти кажа. 

36 коментара:

  1. Az se porazplakah daje. Tolkova e hubavo! Okrilena si, a mai i dvama vi ste.

    Celuvam te!
    Mia

    ОтговорИзтриване
  2. Разплаках се толкова е мило толкова красиво и същевременно толкова истинско :) честит първи учебен ден

    ОтговорИзтриване
  3. Много истинско сте го написали - няма как да не е, Вие сте майка. Аз също имам син и той другата година ще бъде в първи клас. Същите мисли и чувства ще бушуват и в мен със сигурност.
    На Вас и Вашият син пожелавам здраве и да е заобиколен от добри хора и истински Учители. Успех!
    Поля Иванова

    ОтговорИзтриване
  4. Написаното напълни със сълзи очите ми. Прекрасно е.

    ОтговорИзтриване
  5. Прекрасна майчина любов блика от всяка буквичка!
    Да е честит и щастлив първолака ти! :]

    ОтговорИзтриване
  6. Мила Мила, твоето дете е най-щастливото дете! Защото диша обич! Нежност и топлота!

    Бъдете здрави, щастливи сте с любовта, без която не можем:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. трогвааащо тъпоооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо!!!!!!!

      Изтриване
    2. трогвааащо тъпоооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо!!!!!!!

      Изтриване
    3. Явно все още нямате привилегията да сте родител, след като трепетите около такива важни моменти в живота на децата са Ви чужди. А пък и описаната майчина тръпка може да я разбере само една жена...!!! Така че, Гандев, коментарът Ви съвсем не е на място

      Изтриване
  7. Невероятно истинско и щаслтиво-тъжно...Красиво и мило..Успех!!!

    ОтговорИзтриване
  8. ДЕТЕТО ВИ Е БЛАГОСЛОВЕНО С ТАКАВА МАЙКА!!ЖЕЛАЯ ВИ УСПЕХ!!!

    ОтговорИзтриване
  9. Страхотно ! Успех на малкия ученик в училище и в живота !

    ОтговорИзтриване
  10. Радвам се да прочета мислите на такава майка. Детето ви е истински щастливо с вас

    ОтговорИзтриване
  11. Мила ми Мила, мога само да се надявам,че някой ден ще бъда толкова добра майка- колкото теб,колкото моята собствена. Защото не толкова често се намират майки,които могат да твърдят,че не са идеални и правят грешки, но се стараят. И че не са прави на всяка цена, а слагат мнението на детето си на първо място. Не му налагат своето собствено, не се имат за перфектни и вечно прави. Свободни, готини,дори модерни майки. Аз съм пораснала така и ми се иска някой ден да отгледам детето си по този начин. Успех на малкия, макар че с такава мама той си вече си го има! :)

    ОтговорИзтриване
  12. Мила, ти си прекрасна майка!
    Докато четях написаното,си мислех за дъщеря ми, която ще бъде студентка в 1 курс в непознат град с непознати хора.Толкова ме развълнува........
    Желая ви здраве и късмет!!!..........

    ОтговорИзтриване
  13. Мили приятели (нали позволявате?), аз благодаря за всяка ваша дума, за всяко пожелание, за всяка красива мисъл, която сте свързали с този текст към моя малък син! Не е скромно да ви уверя, че не съм толкова прекрасна. Думите винаги са по-вълнуващи от човека. Просто съм майка, а майките сме това. Вероятно някои от нас могат да го покажат, други могат и да го напишат, но мисля, че всички го изпитват. Огромен букет от слънчогледи и слънчеви мисли за всички деца, които днес празнуват, които днес са празнували и които днес ще празнуват! С обич...

    ОтговорИзтриване
  14. Много хора просълзихте с текста си. Имате чудесен дар да изразявате емоцията в детайли и нюанси. Браво! И аз имам първолак. И двамата се правим на герои, но само поотделно си знаем какво ни е отвътре...

    ОтговорИзтриване
  15. Благодаря ви! Истински ме развълнувахте .... В написаното от вас прочетох своите мисли!

    ОтговорИзтриване
  16. Мила Мила (ех, как хубаво звучи това повторение),
    Плаках докато те четох. Аз често си плача. Като се роди дъщеря ми плаках от щастие. След това години наред като даваха раждане, даже по глупави американски сериали, аз пак си плачех. Първото "мамо", първия ден в детската градина, първата истински лична картичка за мен, първите учебни дни (вече 3 години), първия детски лагер...
    И при цялото щастие за и със детето, у мен все има един истински страх, че с всяко "първо" нещо трябва да я пускам все по-далече и трябва да го направя с радост, че детето ми пораства, за да почувства и тя, че е радостно човек да се развива. Когато я изпращах на детски лагер, наред с повторените около 100 пъти напълно безмислени препоръки да се пръска против комари, да не стои на слънце без шапка (все едно слушам баба си) и да ми се обажда всеки ден поне по 2 пъти, вмъкнах и това, което беше най-важното - "забавлявай се"! И после насаме му ударих един здрав рев за порасналото ми самостоятелно дете.
    Дали ще мога да съм все така част от нейния живот? Та тя ще прекарва много повече време с други хора, ще преживява неща, които аз няма да науча даже, ще има трагични любовни преживявания и приятелски разочарования. Ще ги сподели ли? Ще мога ли да съм й опора, добър приятел? Ще иска ли да съм или ще се затвори? Побъркващи въпроси...
    Не знам отговорите, но се старая всеки ден да бъда не просто родител. Сигурно сте имали от онези сутрини, в които излизането от съня е безкрайно тежко, настроението е под нулата, детето проявява нови претенции за неща, които вече сте обсъждали, закъснявате, а то се мотае... Ето в такива сутрини човек трябва да се погледне в огледалото, да се усмихне на себе си, да си припомни, че нищо няма значение, когато сме заедно и се обичаме, да се сети за онези просълзяващи моменти, които си споделяме, и после да иде при малкия си помрънкващ човек и да му каже, че го обича повече от всичко на света.
    Дано през годината имате по-малко трудни сутрини! И когато на устата ти напира "и да слушаш", кажи му с усмивка "забавлявай се" :)
    Прегръщам ви и двамата:
    Тони
    П.С. Стана ужасно дълго, но писането е като плача - почнеш ли, много трудно се спира ;)

    ОтговорИзтриване
  17. Aз също се разплаках. Толкова мило и истинско е всичко написано! На добър път на малкото порастнало момче!

    ОтговорИзтриване
  18. ...това искам да кажа на своя син и аз... и някак не успявам.. ще запазя твоето писмо до твоя син , за да кажа на моя какво чувствам всеки миг ,всеки ден ине успявам да изразя...

    ОтговорИзтриване
  19. Поклон,мила майчице!Отгледала съм двама прекрасни сина и се гордея с това.Много красиво е всичко,което прочетох!Ех,ако можеха всички да се отнасят така към рожбите си?!

    ОтговорИзтриване
  20. Прекрасна статия!Аз също се разплаках,докато четох.Моят син също е първокласник и прочетох своите мисли .Първият учебен ден е един много специален момент.Не бих могла да го изразя по-добре.Поздравления,Мила!Да са ни живи и здрави дечицата.

    ОтговорИзтриване
  21. Mила, здравей. Майката на Никола, съученик на Андрея. Покрай днешния пост за popovers, посетих твоя блог и написаното по повод усещанията и мислите, породени от Първия учебен ден , ме трогна до сълзи. Радвам се, че моето дете ще общува с деца с такива любящи и чувствителни майки/родители. Радосвета Шопова

    ОтговорИзтриване
  22. Скъпа Радосвета, благодаря за тези хубави думи! Благодаря на всички!

    ОтговорИзтриване
  23. Прекрасно написано, прекрасно. Разплакахте ме! Аз също съм майка на първокласник (само че момиче),вълнуват ме и трогват същите неща. Желая да намери приятели, които са за цял живот :)

    ОтговорИзтриване
  24. Мила Ив, първият учебен ден беше преди 4 дни. От тогава четох текста поне 4 пъти. Ужасявах се при мисълта, че не направих тези неща за нито едно от двете ми деца. Ужасих се от себе си, че приех първия учебен ден на децата си като поредния ден. Ужасих се от факта, че изпитах раздразнение, когато часът на тържествата в двете училища съвпадна и аз трябваше да избера дали да отида при голямата, която положи толкова много усилия за да влезе в това училище и това е първият и ден, или трябва да избера малката, която за първи път прекрачва прага на училището.
    Сега го чета пак. И така както ме накара да изпитам ужас, така ме накара и да се успокоя. Уча ги да бъдат хора и да се справят сами. За това няма определена дата и няма тържество. До тях съм. По някакъв начин. Мога само да се надявам, че и те го разбират и ще ми простят някой ден.
    Не е толкова важно когато направят първата крачка. Хубавите емоции можеш да изживееш и сам. Може би е по- важно да си до тях когато неизбежно залитнат или паднат.

    ОтговорИзтриване
  25. Още веднъж честити първи учебни дни на всички - малки и големи! Благодаря на всички за топлотата! Да ви се връща, мили хора!
    Честити ни уроци, Лу, защото ние не учим по-малко от децата. Някои от нас - късметлиите, имат и приятелки, от които научават. Благодаря ти, че си такава приятелка! Колкото до ужаса, той е някак неизбежен и слава богу - често неоснователен. Вчера говорих с много близък мой човек, близък като сестра, която е далеч и бременна, но понеже е доктор, а детето не се чувстваше добре - бяха го спънали в училище и го боляло повече от друг път, та се притесних и разпитах моята приятелка какво може да му е. Тя ме сряза: "Стига паника, нищо му няма!" Секунда след това с изплашен глас тя ме попита: "Мила, бебетата не трябва ли да мърдат всеки ден, защото днес бебето не мърда. Мислиш ли, че нещо му има?" Познай какво й отговорих :) Всъщност с радост разбрах, че макар от години да е доктор, а тепърва ще роди първото си дете, тя вече е повече майка от доктор. Още един урок.
    Твоите две прекрасни дъщери са белязани от това, че ти си тяхната майка и като такава си най-добрата - едно доказателство за това е, че толкова си се тревожила как да бъдеш на две места едновременно :)

    ОтговорИзтриване
  26. Толкова ме трогна написаното! Опитах се да направя този ден неповторим, дано съм успяла и моят първолак го запомни. Все си мисля, че сега започва трудното- да го мотивирам да иска да е в училуище, да ходи с желание и любов. Само времето ще покаже:)

    ОтговорИзтриване
  27. Според мен трудното е почнало отдавна. Заедно с хубавото :) Успех на твоя първолак и на теб!

    ОтговорИзтриване
  28. Cheta si go i placha, moiat sin sashto e parvoklasnik i chuvstvata mi sa takiva, vsiaka sutrin se sabujdam s bolka, che triabva da go izpratia i cial den ne moga da go vidia. Triabva da barzam za rabota, zashtoto tam m echakat mnogo zadachi. Razkasvam se ot bolka. Lipsva mi i vijdam kak vremeto leti i nikoga niama da e sashtoto kato predi. Emiliya

    ОтговорИзтриване
  29. прочетох мислите си ...разплаках се .. С ваше позволение да запазя това писмо за да го прочета на моята дъщеря !Бъдете живи и здрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За мен би било чест! Бъдете живи и здрави и вие! :)

      Изтриване
  30. Красиво написана статия! Открих разсъждения, до които и аз съм достигнала. Благодаря за написаното!

    ОтговорИзтриване

На моя 18-годишен син

Беше един топъл 4-ти октомври. Ти се появи и ме превърна в майка. Преди не знаех, че това е, когато аз съм. Има жени-кариера, жени-бохеми, ж...