Да правиш любов с думите




Божури. Камбанария. Обет. Жив. Стрък. Път. Ти. Чувствам. Скърца. Театър. Остров. Чедо. Сънчо. Луна. Букви. Капчук. Бръмбар. Рее се. Хвърчило. Българка. Простор. Благ. Обичам. Мога да продължа да се целувам с думи до безкрайност. Уж всички са еднакви, съставени от букви, а всяка сама по себе си има силата да те изпрати на пътешествие до различна дестинация. Божурите превръщат в аромат спомена за най-осезаемата пролет, театърът пробужда вълнение от необяснимата си магичност, капчукът ме завива с родопско одеяло в дъждовна неделя, птица се рее и ме отнася високо, в мекото на облаците, път се ширва и ме праща обратно при... себе си. Мога да събирам думите и да правя любов с тях до дъното на значението им. Те са пастелите, с които така и не се научих да рисувам, нотите, които така и не разбрах да познавам, сцената, която не предизвиква треска у мен. За някои хора думите може би са само инструмент за комуникация. За мен думите са пътят, по който откривам всичко.

Преди няколко години един популярен психотерапевт ме нае да му направя рецензия на романа, който щеше да излиза на европейския пазар. Срещахме се няколко пъти и разговаряхме за него и за книгата. Той ми разказа, че историите в нея са били измислени. След като била публикувана, започнали обаче да му се случват една по една. Силата на писменото слово - в нея вярваше той. А аз повярвах в него. И написах на една приятелка, че ще правя рецензция, за която ще получа хонорар. Бях в майчинство и парите все не стигаха, разчитах много, постарах се двойно повече. Но писаното слово до моята приятелка не помогна. Известният психотерапевт изчезна и не ми плати за труда. Аз също вярвам в силата на думите, но само на онези, които идват от сърцето. Всички други са летливи съчетания от звуци.

Идва 24 май и посвещаваме брой на думите. Когато темата ми е толкова близка, е трудно да напиша каквото и да е. Не намирам достойни думи за думите. Да почетеш думите с думи е като да направиш торта на сладкаря. А и думите невинаги са готови да ни послужат. Помолете майка, която за първи път поема детето си, да изрази усещането с думи. Хм, едва ли. Друг път ние не сме готови да последваме думите. Например идват като импулс да кажеш някому нещо хубаво. Но ти си викаш „какво ли ще си помисли... хайде, друг път”. Друг път няма. Импулсът е жив за кратко, думите на импулса се разотиват бързо. Те са като мигове живот – изпуснеш ли ги, следва друг миг и той вече е различен. Понякога думите приплъзват между двама, за да ги сближат, друг път ги удрят, за да дочупят напуканото. Думите могат какво ли не. Думите са сила. Само си мислим, че ние ги ръководим. Те знаят за нас толкова повече. Аз не мога да почета думите с думи, но мога да ги почета, като не ги вкарвам в обида, лъжа и нарочно раняване. И това не само на думи...

Наближава празникът на тези думи, но аз познавам и други видове, които си нямат празници – има думи на действието, думи на мълчанието, думи на тялото, думи на обичането. Някои азбуки се учат цял живот. Виждала съм хора, които сричат думите на обичането до далечна старост и други, които умеят само кратки, вели изречения. Трети никога не срещат човек, с когото да говорят думи от един език. И до края вярват, че такова говорене няма. Когато обаче гледаш в други очи и прочиташ в тях Смисъла си, можеш да видиш от къде тръгва твоята лична азбука.

Не мога да почета думите с думи, но мога да почета с тях буквите и обичането.

Писмо до буквите и... теб

Обичам да чета по теб. Още сричаме и двамата, но сме залегнали с любов над ученето да се прочитаме. Обичам това обичане. То е като дебела книга, но без последна страница. Колкото повече разлистваме, толкова по-интересно и безкрайно е повествованието. Това обичане понякога се пише с малки букви, малки като нежността, с която се случва отдаването. Друг път поставя многоточие или забравя да си сложи точка. Това обичане търси бъдещи думи и не обича завършеците. Но най-често това обичане се случва с главни букви:

А като аскетът, който е тази любов. Тя няма нужда от хора, от вещи, от думи, а само от време
Б като брега, който тя едва ли ще стигне, защото не търси закотвяне. По й подхожда да разгръща платната все по-навътре в голямото Синьо
В като времето, което спира да отмерва живота, когато сме заедно, но никога не е достатъчно
Г като гъски – птиците, които ти ми нарисува, а после открихме, че тези птици остават заедно завинаги
Д като дърво. Попитах те коя е любимата ти дума. Каза „дърво”
Е като енергията, която инжектира в крилете ми твоята ръка, когато ни води. А тя води, откакто ни има
Ж като живота, който започна отначало, в топлия скут на Смисъла
З като зеленото ти – друга вселена от гори, височини и усещания, която ми е липсвала винаги, без да го зная
И като имаш ме
Й като йероглиф за всичко
К като карта. Нашата карта с гари, спирки, океани, пътища, улици, полета, летища, безкраи
Л като лекотата, с която това обичане ни превежда през моментите, в които си мислим, че не можем повече
М като морето ни, което никога преди теб не е било в множествено число
Н като нося те у мен – виждам чрез теб, чувствам чрез теб, движа се, спирам, мога, вярвам, копнея, силна съм, защото имам тази буква
О като облак. Каза, че освен дърво искаш и облак
П като патладжан, писмо, палатка, пътеводител, пишмание, птици. П като обичаме едни и същи неща
Р като релсите на влака край Гара Бов. Изглеждат, като че никога няма да се срещнат. Само ние знаем, че това не е вярно
С като съм-половина-без-теб
Т като твоя
У като ухание на липи. И на смокини. И на борови клонки. И на тухлен таван. Събрали сме цял свят само със У-та
Ф като фар, фенер, фотоапарат, фосфор, фон, фойерверк, фитил, филм, физика, фигура, факла. Защото всичко е светлина. И всичко угасва, когато си тръгнеш
Х като неизвестното от живота – като бъдещето. Х като очакването. И надеждата. Х като изхода от липсата ти
Ц като цялост. Крехка, уязвима, потребна. Ц, която продължава с Ч
Ч като чадъра от първата ни среща. И червената врата, пред която ме Целуна
Ш като шепота, дори когато сме сами. Особено тогава
Щ като „ще дойда”, „ще бъдем”, „ще те обичам”
Ъ като рядко срещана буква. Ъ като ценност. Ъ като повече, отколкото думите могат. Изпитвам няколко Ъ-та към теб
Ю като юни, когато съставихме първите срички от нашата азбука
Я като тази азбука няма Я, защото тази азбука няма край



 

Коментари

  1. Какво ли би било, ако в първи клас картинното табло с буквите изглеждаше по този начин...

    И за всяка от 30-те седмици училище пишехме съчинение за всяка от буквите и развивахме духовно покорявахме с книжовността, таз сила "нова"...

    И в края на годината ученичетата да са се научили да вкусват думичките и да подарят на другарката един истински, с подвързана с кожа корица, буквар.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тази азбука е за по-горните класове, струва ми се. Тези, дето не ги побират в училищата :)
      В същото време може би започва именно от ученичетата, за които пишеш :)

      Изтриване
  2. Тази азбука се усеща при полет, не лежи върху хартия, не се срича по страници. Рее се и няма спир, а само... безкрайност.
    Благодаря, благодаря за благодарността! :)

    П.П. Едва сега видях, че датата е 2014. Ето още едно доказателство за... безкрай. :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации