Ако обичаш някого, не му го казвай

                                                                         
Никога не съм празнувала Свети Валентин. Така си мислех да започна този текст, докато не се оказа, че той започва така...

Никой не ме е карал да искам да празнувам Свети Валентин. После се появи той и каза, че ще дойде да ме вземе от вкъщи на 14 февруари 2023 г. Не го познавах и само се усмихнах: „Фантазьор!“.

Наистина се оказа фантазьор. Обаче от рядка порода. Оказа се от мъжете, които няма да назоват фантазия, ако не възнамеряват да я осъществят. Нещо повече, той всеки път знае как да го направи. Всъщност той не само възнамерява и знае как, той го прави. Аз съм тази, която не знае как, а той всеки път ми казва „Няма невъзможни неща“. И точно като със Свети Валентин, това клише за първи път ми се струва уникална негова способност. Уникално вярване, в което той ме въведе. Не с думи....

Сигурно се намесиха онези, невидимите сили, но и двамата не дочакахме 2023-а, за да пробваме от фантазията. Твърде дълго бяхме живели без нея.

Само за един месец ни се случиха дълъг списък от „невъзможни“ неща. Омаломощена от това летене, вчера го последвах до върха на най-красивото пловдивско тепе по залез слънце и единственото, което имах сила да кажа, беше „....“.

Шшшшт! Тихо!

Понякога няма нужда от думи.

Само вдишваш и благодариш.

Издишваш и притихваш пред тишината.

Тя може да е по-силна от думите.

Затова този текст финално започва така...

Ако обичаш някого, не му го казвай.

Благодари за неговото съществуване и вдъхни смисъл на своето. За да може той да диша, когато е до теб. За да намира в нощите ви пълнота, а в утрините ви – хоризонти. Защото „обичам те“ е трептение на материята, което отеква и се разпада - изчезва, а той всяка нощ се нуждае от въздух и всяка сутрин търси път.

Ако обичаш някого, направи му коледна играчка за елхата. Направи му шоколадов мъфин. Сладолед. Място в гардероба си.

Ако обичаш някого, обичай това, което обича и той. Вълнувай се с него, вярвай в него, бъди до него там, където никога не е очаквал, че ще спре да бъде сам.

Ако обичаш някого, чувай го. Чувай какво ти разказва, когато ти показва черно-бели снимки на своите баба и дядо. Чувай коя песен иска да слуша. И кое море иска да преплава заедно с теб. Чувай кога се е доближил и няма търпение да те изненада. Чувай, когато просто иска да удави тъгата ти.

Ако обичаш някого, дай му мечта. Всяка мечта е повече от летливи думи. Само гледай да не даваш летливи мечти. Бъди там и ги превърни заедно с него в истински истории.

Ако обичаш някого, откажи се от мечта. Не слушай какво ти говорят „здравите разуми“. Те не знаят, че когато една мечта си отиде, друга заема нейното място. Нищо, което даваш на този, когото обичаш, не е маловажно.

Ако обичаш някого, събери мечтите му със своите. И намери касичка, в която ще пускате заедно по малко от сбъдването.

Ако обичаш някого, покажи му слабостите си. Може да боли, но е по-значимо от всяка красива лъжа.

Ако обичаш някого, бъди най-добрата версия на себе си. Стигни до там, където никой не е вярвал в теб, че ще стигнеш. Само звучи сложно. Няма нищо по-простичко от това да бъдеш по-добър, когато обичаш.

Ако обичаш някого и той ти каже, че никога няма да те пусне, повярвай му. Знам, че това е най-трудното, но няма по-верен начин за обичане.

Ако обичаш някого, затвори очи и го следвай. Ако и той те обича, няма да те нарани. А ти знаеш, че той няма да те нарани...

Ако обичаш някого, направи дълъг списък от причини да не му го казваш. И ги осъществи. Понякога няма да е лесно. Понякога ще ти се крещи „Обичам те“, но замълчи, и просто му го покажи. Само това ще остане.

Утре е 14 февруари 2022 г. Аз съм на 45 и никога не съм празнувала Свети Валентин. Утре ще разбера защо. Той малко закъсня... не, всъщност подрани, но дойде точно навреме, за да ми покаже нагледно какво означава това, че „няма невъзможни неща“. И едно от тях се оказа обичането без думи.







Ако обичаш някого, не му го казвай

                                                                           Никога не съм празнувала Свети Валентин. Така си мислех да започн...