На моя 18-годишен син



Беше един топъл 4-ти октомври. Ти се появи и ме превърна в майка. Преди не знаех, че това е, когато аз съм. Има жени-кариера, жени-бохеми, жени-мацки, жени-кралици, жени-любовници, жени-деца, жени-мъже, жени-жени. Аз съм от жените-майки. Цялата ми същност пулсира в необходимостта да се грижа, да отглеждам, да обичам и… да изпращам на прозореца. Във всеки ден, във всеки обикновен, сив, изключителен или неочакван ден. Аз съм жената-майка, която ще те изпрати на прозореца, когато е болна, заета, влюбена, сърдита, заспала, замръзнала. Аз съм… или ти ме направи, жената-майка, която може да си разшие хастара, да изсипе цялото си съдържание на земята и да полети, лека и безусловна, в мига, в който някъде другаде имаш нужда от мен.

Днес отново е 4-ти октомври, 18 години по-късно. Минахме през много и минахме заедно. Не ни се даде да имаме класическото семейство „мама, тати и аз“, но ни се даде нещо изключително и аз съм благодарна за този жребий. Защото да живеем двама толкова години ни направи различни от „класическите“ майка и син. Направи ни приятели. Теб направи по-зрял, мен направи майка и баща. Теб научи да се грижиш за жена, мен – да разчитам на себе си. Направи ни бойни другари, които израснаха един покрай друг, бориха се ръка за ръка и се смяха много заедно. Надявам се да се смеем заедно още дълги години, момчето ми!

А днес искам да ти кажа много неща, които да помниш и носиш в себе си, но ще се опитам да се впиша само в страничката, която и без това е дълга за твоето поколение.

Първо, вярвам от сърце в това поколение. Вие сте още деца, но носите нещо, на което моето поколение продължава да се учи. Свобода. Не жажда за свобода, не стремеж и не необходимост. Свободата като даденост. Като глътката въздух, която идва с раждането. И ще стигнете по-далеч от нас, защото свободата дава простор, увереност, тя разширява белите дробове на мечтите и е гориво за възможностите.

Бъди уважителен и не съди никого. Всеки има история зад деня, в който си го срещнал. Всеки е такъв, какъвто е, защото много неща са му се случили преди. Падал е, боляло е, ритал е, умирал е, бил е никъде и ничий. Никой не е такъв, защото днес така е пожелал.

Нищо не е толкова важно, колкото изглежда, докато те гори по кожата, докато смъди в сърцето. Изчакай и ще видиш защо не е трябвало да си някъде, с някого, защо нещо не се подрежда по начина, който вярваш, че заслужаваш. Вероятно просто заслужаваш нещо по-добро.

Приятелите са нещо велико. Те ще те откъсват от зациклянето, ще те учат да мислиш по хиляди различни начини, ще ти кажат, че си глупак, когато всеки друг ще го скрие (а то ще е вярно), ще ти подадат аспирин, когато си махмурлия, и ще те разсмеят, когато целият останал свят иска да те натъжи. Но след това всеки от тях ще се прибере в своя дом, при своето семейство и ще прегръща цяла нощ човека, когото обича. Ако имаш само тях, ще се смееш само до полунощ. След това ще спиш отвит и абсолютно сам.

Избери приятели, които умеят да слушат, а не да съдят. Избери професия, която те вдига, а не те обрича. Избери държава, в която имаш дом, а не пари. Избери хоби, което те развлича, а не вманиачава. Избери обувки, които са удобни, а не модерни. Избери храна, която носи наслада, а не насита. Избери партньор, който те прави щастлив, а не спокоен.

Избери трудното, но никога обикновеното. Да си реалист не означава да си страхливец. Бъди по-голям от всяка даденост, от всяко отчаяние, от всяка заробваща проза. Отиди по-далеч от собствените си мечти даже и никога не се отказвай от тях заради инерция, пречки или друг човек. Избери да вярваш, че всеки ден може да бъде изключителен и го създавай сам. Избери нахалните мечти, смелите ходове, красивото живеене. Вземи моята вяра в теб, а аз ще родя нова.

Избери добротата. И чистотата. Колкото и трудно да се живее понякога така, само те носят смисъл и спокоен сън. Пази си съня, освен когато не е по-красиво будуването.

Избери да гледаш винаги отвъд тясното балонче, в което, без да се усетим, се затваряме. Да виждаш другите, различните, да хващаш летящи идеи във въздуха, да знаеш, че много често, когато мислиш, че си прав, всъщност не е вярно. Слушай внимателно, решавай уверено, не стой дълго долу, нито се забравяй в летене.

Обичай смело, раздаващо, неизтощимо! Избери любов, която е изключителна. Която ще е най-слаба в началото. Любов, която ще поливаш и ториш, за да разцъфне след хормоните и нагоните, между битовизмите и навика. Избери любов, в която ще бъдеш и мъдрец, и дете, и закрилник, и закрилян. Избери любов, която ще те кара едновременно да искаш да изкатериш Еверест, да сготвиш пилешка супа и да си татуираш дракон, ако това ще разбълбука сърцето на човека до теб. Никога не приемай някого за даденост. И никога не подценявай способността му да си тръгне. Още по-малко – тази да те направи щастлив.

Но не чакай някой да те прави щастлив. Това означава, че ще може да те прави и нещастен. Бъди щастлив, защото така си избрал и защото си работил за това. А когато срещнеш тази, за която твоето щастие е важно и е готова да създавате всеки ден щастие заедно, не я пускай.

Подарявай ѝ от време на време на цветя и ѝ казвай, че е хубава. Колко коства това?! А най-дребните неща попадат на най-дълбокото. Жените обичаме с мозъка си и се влюбваме първо през ушите. Няма нищо мъжко в това да си потаен и безмълвен. Ние лесно изпадаме в несигурност, особено когато вие изпаднете в мълчание. И не, няма нужда от големи думи и жестове. Един откраднат люляк или няколко думички само. Ти си моето момиче. . . това например върши чудесна работа! Тя ще ти го върне стократно.

Бъди честит, момчето ми, и нека животът пред теб е дълъг, красив, споделен и пълен с обич и смисъл! Празнувай и 98! Ръката ми винаги е много близо до твоята.

Мама




На моя 18-годишен син

Беше един топъл 4-ти октомври. Ти се появи и ме превърна в майка. Преди не знаех, че това е, когато аз съм. Има жени-кариера, жени-бохеми, ж...