Обичал ли си някога жена?


Онзи ден чух по радиото една стара песничка на Браян Адамс - „Някога обичал ли си наистина жена“. Пускахме я понякога, когато бяхме малки – беше от онези класики, на които момчетата се добираха по-близо до нас и успяваха да ни опипат. Макар че съм я чувала до втръсване, никога не съм обръщала внимание на текста. Сигурно защото тогава още не съм била жена. Сладникава песничка е, но в онзи ден ме намери – като пъпчив тийнейджър, който се доближава до теб и те кани „на блус“. Виждала си го всеки ден, но той е бил момче като всички други. Сега ти шепне нещо в ухото и изненадващо става момчето, различно от останалите. Та и с песничката така - докосна ме. Дори успя да попие в очите ми и да ги изпълни с глупава, момичешка тъга.

Танцувайки с думите й, се сетих за разговора с приятел, който наскоро ми каза, че не разбира жените. И не, той не е тийнейджър, нито е глупав. Просто един мъж, който иска да бъде добър с любимата си, стига да знае какво е добро за нея. Мъж, който не обича за първи път, но още не знае съвсем как. Каза ми, че познава мъже, които управляват с лекота империи, но не могат да разберат една жена. Нямам идея дали Браян Адамс сам е писал текста на песента, или е била някоя жена, но в нея определено се съдържат верни отговори и за моя приятел, и за императорите. Обобщенията са наивни, но какво пък?!

За да я разбираш, трябва да я познаваш дълбоко отвътре
да чуваш всяка мисъл, да виждаш всяка мечта
и да й даваш криле, когато иска да лети...

Жената, приятелю, има много неприятно свойство. Тя очаква да знаеш какво иска, какво всъщност ти казва, казвайки ти друго, какво мисли и от какво се нуждае. Приеми го, не се сърди. На нея й е трудно да ти каже, че иска да я прегърнеш, когато стане тъмно, защото никога няма да знае дали би я прегърнал, ако тя не го беше поискала. За жената e важно да я усещаш и сам да пожелаваш онова, което тя иска за двама ви. Знам, не е много честно да ти се сърди, когато не успяваш да прочетеш мислите й. И изобщо не е лесно с тази твоя жена. В началото дори ще ти говори неща, които не мисли, само за да я разубедиш, да върнеш вашата заедност, да й докажеш, че каквото и да си приказва, ти я обичаш и си твърдо до нея. Веднъж усети ли го, веднъж допре ли се до онази твоя категоричност, че я обичаш и че няма да отстъпиш и на крачка от тази любов, тя ще спре да се сърди като малко момиченце. Може дори да започне да ти казва неща, които преди не е успявала.

Тогава й признай, че ти също имаш нужда от много. Няма да изглеждаш по-малко мъж само защото имаш чувства и се нуждаеш от нея. Напротив! Жената се влюбва най-силно, когато мъжът й–скала, също търси нейната сила. А каква само е силата й, ако знаеш...

Когато обичаш жена,
ти й казваш колко е желана
Когато обичаш жена,
ти й казваш, че тя е единствената...

Никога не казвай на жената, че има и друга желана жена. Никога не я ранявай със съмнения, че в мислите ти танцува второ момиче. Ако пък това се случи, я пусни, преди да скършиш цялата й нежност. Тя трябва да е единствена. Както ти си единствен за нея. Избраният. Великолепният. Най-силният. Няма две единствени жени. Няма. Все едно да имаш две сърца, два живота или Всичко да бъде в множествено число. Не може. Всичко в любовта си ти. Всичко в любовта е тя. И това е достатъчно... за всичко.

И когато можеш да видиш своите неродени деца в очите й,
тогава ще знаеш, че наистина обичаш тази жена.

Каквото и да ти казвам, природата е по-красноречива. Тя има своя божествен начин да говори за любовта. Ако ти виждаш в тази жена майката на децата си, ако не можеш да си представиш как продължаваш, без да имаш своето дете заедно с нея, тя ще знае, че любовта ти идва от дълбокото и няма да допусне слабости. Но не оставай и ден до нея, ако тя не е жената, която ще продължи света за теб! Не се лъжи, че това не е най-важно. Обичаш ли, обичай до кокал. Обичай до кръв! До дъно... без дъно! Обичай като луд! Обичай без размисъл, без страх. Всяко друго е илюзия и каприз. Пази това момиче от илюзии. Никога не позволявай да я стигат кухи надежди! Тя ще им се поддаде самоубийствено лесно, а ако ти я пуснеш да пада в море от надежди без бряг, дълго и мъчително ще е нейното давене. Само ти можеш да я опазиш от илюзиите, само ти си толкова важен.

Сигурно се питаш какво ще стане с жената, ако не успееш да я защитиш от всички дяволи и я оставиш да се загуби беззащитна в тъмното. Отначало ще стиска зъби и ще се пази да не изглежда лигла пред теб. Но ден след ден сърцето й ще се превива в огъня и ще се деформира. Сърцето й, влюбеното, ще се гъне в съмнения, във въпроси и догадки защо не е достатъчна, защо не е Всичкото ти. Защо мъж силен като теб не може да спре удавянето. Очите й могат да пресъхнат пред теб и да те излъжат, че тя е добре, но щом сърцето промени формата си, сгърчено и бясно, тази жена рано или късно ще полудее от болки. И ще започне да плаче и рита, да се задушава и бяга. Тя не иска да те нарани, не желае да те наказва. Тя иска да ти покаже какъв размер е придобила болката й, за да я спреш. Да я спреш, защото само ти можеш! Тя вече е безсилна, болна и твърде луда. Само ти можеш да я събереш отново. Вместо да си тръгваш, уплашен от болката, защо не опиташ с това:

Никога няма да те пусна!

Жената, приятелю, има нужда от тези думи и от теб - от това да си твърдо до нея. Звучи простичко, но нищо при жената не е толкова просто, колкото ти се иска или пък изглежда. Нуждаейки се от теб, тя се нуждае от свързаност, доверие, лекота, сигурност, закрила. И още един безброй неща, които само ти можеш да й дадеш. Разбира се, ти и още няколко десетки мъже на този свят, но по някаква причина, която никога няма да е ясна дори на нея, тя е избрала да даде нуждата си точно на теб.

Тя може и без теб. Тя може да се пази, тя може да мечтае и лети. Тя може всичко – достатъчно силна е да си тръгне от теб, да спре при някой друг, или просто да разчита единствено на себе си. Тя може да бъде щастлива и сама, но е избрала обратното – да бъде щастлива с теб. Затова не се затваряй, когато усетиш нейната необходимост. Това е добра необходимост – тя изисква, но тя също дава. Не се колебай как да й отвърнеш – да си нужен е подарък, не тежест. И не чакай деня, в който жената ще я загуби, защото тогава ще ти се иска да върнеш времето и чувствата й. Защото, когато тя вече няма нужда от теб, ти ще загубиш основното си предназначение. Не опростявам твоето предназначение. Напротив – възвеличавам го. Намирам, че то е в силата ти. В надмощието ти над нейните дяволи, нейните слабости и всичкото лошо на света. В титаничната ти роля да си пазител. А ти умееш да пазиш!


Ти умееш да си борбен, верен, категоричен и смел. Ето това е от което тя се нуждае. Тя също го може, разбира се. Изглежда чуплива, но е жилава като стрък жито и силна като песента на чучулигата, която превръща тъмната гора в приказна сцена. Тя може да се пази, но е дала път на твоята сила пред нейната. Дай й тази закрила и не се бой да бъдеш свързан до пъпната връв на най-силните си болки с нея. Когато твоята жена се почувства сигурна в ръцете ти, тя ще ги превърне в криле и ти никога повече няма да ходиш като обикновен човек по земята. 



Коментари

Популярни публикации