Писмо до новия живот




Когато колегите ми предложиха да посветим брой на добрата новина, признах, че темата е чудесна, но не ме вдъхновява. Не знаех какво да напиша за добрата новина. Още същия ден събитията ми подсказаха. Дойде новината за нов живот. Роди се синът на Миа – скъпа приятелка, която по-често наричам сестра. Няколко седмици по-рано бях с нея на преглед. Това е второто й дете, самата аз съм майка. Бременността и раждането не са колосални новини на нашата възраст. Да, радост е, да, очакваш всяко бебе с вълнение, посветено специално на него и на никое друго бебе, и въпреки това свикваш и с радостта, и с вълнението, и започваш да приемаш новините за нов живот с все по-равна емоция. Равна ли?! Така беше, докато не попаднах в гинекологичния кабинет с много бременната Миа. Малка лекарка с небесно сини панталони и снежно бяла престилка извади метър и започна да мери корема на бъдещата майка. Обиграно постави единия край на метъра в долната част на корема и малко по-съсредоточено откри с другия край къде свършва той. После съобщи колко сантиметри е дълъг животът, който вече се случваше вътре. След това малката лекарка взе малък апарат и потърси с неговия накрайник онази част от корема на Миа, от която излизаше звук. Малката бяла стая се изпълни с отчетливо, радостно, готово за живеене: „туп-туп, туп-туп, туп-тук”. Внезапно в стаята не бяхме вече само двете с Миа и малката лекарка. Имаше още един човек – невидим, но с изразително присъствие. Един нов човек и една кофа сълзи под моите клепачи. Малката лекарка реагира обиграно и на сълзите, като деликатно ми подаде салфетка. Поех я с неудобство и с прозрението, че малката докторка е от друг свят – светът й уж е насред нашия, но толкова различен! Малката лекарка живее в света на добрата новина. Тя работи за нея, тя я доставя на бял свят, тя се грижи добрата новина да бъде съвършено добра и хората, които я очакват, да бъдат добре. Тя е малката добровестителка от един чуден за мен свят.

Но минаха няколко седмици и аз забравих как ме развълнува добровестителката с измерването на настъпващия живот. Докато не настъпи самият живот.

Пожеланията са такава конфекция понякога. Естествено, че искам новият човек да бъде жив и здрав, умен, щастлив, весел. Но всеки човек е неповторим и идва като такъв. И заслужава своите неповторими пожелания.
Докато гледах първото видео с малкото синьо вързопче, се запитах: ако той идва като свитък добра новина, каква добра новина за живота, който му предстои, можем да му предложим ние, обитаващите вече този свят...

Новият човек в нашето семейство се казва Кай и скоро няма да го видя, защото живее на 8300 км от тук. Затова му написах писмо и напълних това писмо с хубави новини за него. Не съм малка докторка с внушителна диплома, но вярвам, че любовта ми към Кай позволява да бъда добровестител при неговото посрещане.

„Скъпо наше дете,

Ти знаеш, че си добре дошъл. Знаеш как се радвахме на новината, че мама Миа е бременна, помниш как се радвахме, когато разбрахме, че ще бъдеш момче, как се радвахме, когато видяхме малките ти пръстчета на първата неясна черно-бяла снимка. Баща ти не можеше да ги разпознае и пак се радваше. Аз плаках, когато последно лекарката мери корема, с който ти щедро беше дарил майка си, но нека сълзите не те объркват. Аз плаках от величието на факта, че ти вече съществуваш и променяш. Ти знаеш, че си добре дошъл. Ще го пише на всяка картичка, която вашите ще получат за поздрав, няма да те занимавам с клишета от рано. Само с някои, които харесвам.

Мило детенце, дълъг път те чака, приготви се! Понякога ще се уморяваш, но никога не спирай. Всичко ще е интересно в началото, а след това неусетно ще започне да става трудно. Не бой се – когато вече никой не те нарича „дете” и интересното не идва самò, ти ще започнеш да го създаваш. Да правиш живота си интересен не е за мързеливци, нито е за страхливци, но е най-вълнуващото занимание за възрастни. И едно от малкото, които няма да позволяват детството да ти липсва.

Докато си млад, ще ти се струва, че всичко предстои. Това ще те изпълва с увереност, че можеш да прескачаш планини и да прелиташ над океани. Докато имаш тази увереност, няма да има невъзможни неща. Но понякога ще се уморяваш от тичане, ще се уморяваш и от чакане. По някакъв шантав начин двете се случват заедно. Тичаш, докато чакаш и чакаш, тичайки, а все ти се струва, че нищо няма да дочакаш и до никъде няма да стигнеш. Не е важно къде стигаш, момчето ми, важно е как го правиш. А ти ще го правиш, раздавайки всичкото си. Колкото повече даваш, толкова повече ще получаваш. Повярвай ми, най-хубавият подарък е даването. Дано срещнеш повече хора, които умеят да взимат с любов, но ти също се научи да взимаш от тях.

Когато пораснеш, ще започнеш да се плашиш, че вече нищо не предстои. Добрата новина е, че когато за първи път повярваш в това, най-неочакваното ще те срещне още на следващия ъгъл. Докато сме тук, всичко предстои и ще бъде така до последния ни ден. Ти ще си смело момче, независимо, свободно и непримиримо – взимай каквото ти дава животът. Представи си, че и за него най-голямата радост е в даването, не разочаровай живота си. И му вярвай. Дори когато прилича на безкрайно равно поле без път, без хоризонт и без знаци, знай, че единственото постоянно нещо е промяната.

Не се плаши да грешиш. Стига да умееш да се поправяш, в грешките ще откриеш и приятелите си, и любовта. Много е лесно да се обичат безгрешници. Ако те обичат с греховете ти, значи си постигнал повече от обикновеност.

Знам, че няма нужда да ти казвам за любовта, защото ти вече я познаваш. Тя те създаде, тя ме разплака в онзи малък лекарски кабинет, тя будува край теб нощем, тя е всичко хубаво, което можеш да срещнеш някога. Единствената любов, за която мога да ти обещая, че никога не ще се промени, е тази на твоите родители. Ще пораснеш и ще побързаш да създадеш своя живот далеч от техния, за да си сигурен, че вече си голям. Колкото и далеч да си от тях, те единствени ще те обичат винаги и без промяна.

Не мога да ти обещая, че ще срещнеш момичето, любовта към което ще е безкрайна, но ако се случи, ще видиш как внезапно всичко друго ще изчезне. Ако преди това си мислел, че си здраво стъпил на земята мъж, тогава ще ти се лети и гравитацията няма да ти пречи повече. Такава любов плаши някои хора, защото често ги изпълва с болка и те мислят, че тя ги подчинява. Ти не се плаши - всъщност само такава любов може да те направи свободен. Свободен от всичко сиво, установено и принципно. Свободен да бъдеш повече от това, което днес ще се сетя да ти пожелая. Колкото и да те обича всеки друг – близки, приятели, деца, тази любов ще е винаги по-голяма. Тя ще те втрещи. Ще те разтърси. Ще те изпразни от отговори и ще те напълни с въпроси. Ще те обърне с хастара навън и ще те накара да не можеш да познаеш себе си. Ще имаш много въпроси, но не питай никого -  твоето сърце ще знае всичко. Онова, мъничкото, което ме разплака в болницата скоро. Ако един ден го напълниш с такава любов, просто го остави да те води. И животът ще започне истински и от начало.

Само толкова знам. Всичко останало ще учим заедно. Порасни с любопитство и с криле, мило момче, не се страхувай от нищо. Бъди предпазлив само за живота и здравето, всичко друго се лекува с любов и с време.

Обещах ти много неща, а всъщност ти сам ще избереш от какво се нуждаеш. Добрата новина е, че ти предстои животът, в който всеки ден може да правиш този избор сам.” 





Коментари

  1. Кай има най- добрата орисница. Вярвам, че ще е щастлив и ще има силни криле с толкова хубаво пожелание.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации