Леко с щастието





Щастието.
Не раздуваме ли малко тая работа с щастието? И защо сме толкова алчни за него? Сега ще кажете, че така може да говори само човек, който не е щастлив. Не, просто сменям каналите на щастие, а в моментите, когато го няма, също мога да видя красота. Вярата ми в него минава първо през това, че ако ни има, ако ги има днешният и утрешният ден, ще има и щастие. А търпението е единият канал, по който си го набявам. Гледам да не го преследвам като обезумяла... Когато щастието се натовари с непосилни очаквания и излишни емоции, то грохва и става най-обикновена цел. Няма време за обикновени неща!

Преди години, още в гимназията, се влюбих. Каква изненада! Той си имаше момиче и бяхме само приятели. С него, не с приятелката. Половин година, която за един тийнейджър е цяла вечност, въздишах по него. За да е по-трудно, той предпочиташе да ходи по купони с мен вместо с нея, танцуваше с мен в стаята ми посред нощ, вадеше ме неочаквано от часовете и от вкъщи, за да видим София отвисоко или Пловдив отблизо. Хващаше ме за ръката точно преди да се разплача и бягаше от мен точно преди да го хвана за ръката. Качваше ме в облаците, полагаше ме сред звездите, пускаше ме в безтегловност и си тръгваше. За да мога да падна качествено и сама. След всяка малка катастрофа се заричах да спра да го виждам, да спра да го обичам, да спра да го следвам. Та кой би се навил да катери звездите, ако по нанадолнището ще е сам? И въпреки унизителните рани по коленете и надеждите беше достатъчно да чуя дъха му в домофона, за да скоча отново. За където каже! Щастие и нещастност се редуваха като деня и нощта, като бялото и черното на клавишите на пианото, като късмета в казиното, като партиите в парламента, като нещо безплътно и тежко, ужасно и прекрасно, което жонглираше с момичешката ми чупливост. Един ден се задушавах от щастие, откривайки например бележка в учебника по химия: „Отивам в планината. Взимам те с мен. Чакай ме!” На следващия ден се задушавах от нещастност, защото го виждах – целуван от планинското слънце, силен и далечен, как я държи за ръка и как отминават. Докато един ден дъхът в домофона не прозвуча различен. Не пожела да се качи. Беше дошъл само да ми каже, че се е разделил с приятелката си и отива пак в планината. „Ти ще ме чакаш ли?” За първи път повярвах, че иска да го чакам. За първи път не звучеше самоуверен. За първи път бяхме „аз и той”, а всъщност „аз и той” предстоеше, това беше само крехкото му на вид, но силно по-всичко-си-личи начало. Ние предстояхме.
Не можах да заспя онази нощ. Не от щастие. От ужас, че може да ми се случи нещо и да не мина с него полагаемия ни се път. Лудост е, но една ученичка се страхуваше, че може да умре и да не изживее ученическата си любов. Бях озадачена от този страх и от невъзможността да изконсумирам радостта. Но радостта ми изглеждаше глуповата. А глуповатата трябваше да съм аз – една влюбена гимназистка, която да си удари задника от кеф, че има мечтаното гадже. Не! Бях го ударила на тревога и нетипични за дете размисли. И това прозрение, което придаде съвсем различен вкус на щастливия ми миг: Ако има утре, ще има всичко. Докато съм на земята, мога да катеря звездите, мога да падам от където си искам, мога да се надявам и мога да плача. Мога да бъда щастлива само, ако има утре. Онази нощ не заспах от страх не за това какво ме чака утре, а за това дали ще има утре.

Имаше утре. Имаше много утрета и много звезди. Планините се редуваха с морета, бележките – с писма по десет страници, състоянието на щастие – с всякакви състояния. Но щастието беше там през цялото време, защото всеки ден имаше продължение в утрешния. Никой не умря и всичко предстоеше. Краят също.

Десетки пъти съм формулирала щастието. Ако имам късмет, ще го формулирам още толкова пъти. В този момент щастието е в това да успявам да живея леко и без него. Често се налага, какво толкова? Намирам, че консуматорските ни сърца беснеят да консумират щастие, както консумират вещи и удобства. Искаме нов телефон, нова кухня, нова кола, нов мъж, ново щастие. На човечеството му е скучно и безсмислено, затова пълни дупки с маркови стоки и краткотрайни радости. А щастието продължава да е в днешния ден, в утрешния също, в самото наличие на живот. И е така, защото нито едно от тези неща не е даденост.

Пак питам – не се ли напрягаме твърде да гоним това щастие? Толкова се упражняваме по него, че сме го превърнали неусетно в егати клишето. Непрестанно се убеждаваме, че щастието е в малките неща, но да изпитваш радост от малкото не е голямо постижение. Трябва да си абсолютно празен човек, за да не можеш да се чувстваш прекрасно от аромата на липите или от току-що вързаната раница със сламена шапка отгоре. „Бъди щастлив” е красиво пожелание, но повече харесвам „Бъди благодарен и по-богат, след като минеш през всички изпитания, след като изкачиш всички звезди и паднеш във всички дупки, които ти се полагат. Бъди доволен от всичко изживяно! И нека е необикновено!”


Photo@Pinterest
 

Коментари

  1. Радвам ви се, ама много!!!
    Продължавайте!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен18 юни 2013 г., 1:16

    Прекрасно е! Абсолютно в унисон с моите влюбвания, докато не открих духовното в мен. Научих се да съм Благодарна за всичко, да съм щастлива и радостна в момента, а утре... с този начин на приемане на действителността, щастието със сигурност ще е там и ще ме чака.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се! И аз все още вярвам, че онова щастие, което липсва сега, е някъде там и ме чака :)

      Изтриване
  3. Чудесно e, въпреки че щастието е ужасно субективно.
    А за да се радва човек на малките и простите неща, трябва да ги държи далеч от малките и простите хора

    ОтговорИзтриване
  4. Истина, изживяна, но и предстояща! Дано има още много красиви и леки мигове утре :)

    ОтговорИзтриване
  5. Невероятно... Повече красиви моменти =)))

    ОтговорИзтриване
  6. Уффф....понякога май ревнувам, че намираш думите, които са избягали от моята глава.
    Не, не ревнувам, радвам се :)

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен18 юни 2013 г., 9:28

    Хареса ми.Нека се научим да се радваме на малките,простички неща.

    ОтговорИзтриване
  8. И пак силна, и пак ефирна и пак и пак ... Ти с твоите прекрасни слова... :* Ти прекрасна!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Намираме се - словата помагат. Благодаря! :)

      Изтриване
  9. много по-умен от мен човек е казал - и съм съгласна с него:
    “You will never be happy if you continue to search for what happiness consists of. You will never live if you are looking for the meaning of life.”
    ― Albert Camus

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Камю определено е по-умен и от мен. Ама пък как еднакво ни върви мисълта :))

      Изтриване
  10. Соня Ангътян1 август 2013 г., 2:18

    Думите са недостатъчни да изкажа възхищението си от всички текстове.Само казвам,че чакам с нетърпение всеки написан ред,и ако аз не мога да формулирам мислите си така,то има друг,който го прави по невероятен начин,на нас остава да черпим кураж,понякога лек за болката,а понякога чиста наслада на душата!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И моите думи сега ще отслабнат, защото това е твърде мило и не съм сигурна, че е от мен заслужено. Но мога да уверя всички ви, че куража и насладата ги черпим взаимно! Благодаря! :)

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации