Добрият обрат може да те намери по всяко време



Преди един месец моят малък Андрея се оказа номиниран за изгряваща звезда в наградите на Нова за български филми за ролята му на малкия Калин в "Дъвка за балончета". Я, колко забавно! Ще шерна, разбира се, това е детето ми.

Този конкурс не беше важен. Андрейката едва ли ще стане актьор и със сигурност не би искал да бъда звезда. Той се вълнува повече от работата на „конструкторите“ - от сценария на филма, от режисурата, от картинката. Този конкурс обаче беше важен с друго. Той беше важен с това да покажа на малкия Андрея, че трябва да вярва в себе си. Той лесно се отказва и мисля, че няма голямо доверие на късмета си. Затова реших да се упражним на тема късметът си ти. Късметът е в това колко силна е волята ти, колко крепко търпението, колко може да издържиш на усилия, на губене на преднина, на цяла надпревара. Късметът си ти и хората около теб.

Късметът тук се оказахте вие – реални и виртуални приятели. С малкия не сме виждали повечето от вас никога, но по някакъв начин обитаваме едно и също ъгълче на Вселената, щом се откриваме тук, на този виртуален адрес, сред многото ми думи и объркани емоции. Начинът, по който поехте молбата ми за гласуване, ни подейства като малко чудо. Повечето от вас са почти анонимни за нас – все мили хора, от които можем да видим само името, снимката и някой лайк. Този път обаче цялата ви анонимна доброжелателност ни заля с вълна от близост. Обгърна ни с пелерина от обич. Започнахте да гласувате, да шервате, да пожелавате и не знам дали изобщо разбрахте как много бързо вълнението от конкурса загуби всякаква стойност пред вълнението от това колко мощно е вашето присъствие в живота ни.

Андрея дръпна напред в надпреварата. До онзи ден, когато гласовете за едно друго дете станаха повече. Нека! Всяко от тези деца е положило труд, преодолявало е някакви прегради, надявало се е и заслужава гласове. Аз ви благодарих и най-искрено ви написах, че победата на Андрейката сте вие. И това е приказна победа! Предостатъчна победа!

Тогава една от вас ми писа. Тя самата има блог, страхотен кулинар е. Преди няколко седмици правих интервю с нея по имейла. Когато разбрах, че е загубила майка си едва на 16 години и сама е развивала таланта си, борила се е и днес е влюбена в живота млада жена, ми се прииска да направя за нея нещо повече от материал. Докато го мисля, броят с интервюто излезе, а ежедневната въртележка помете и мен, и добрите ми намерения. Всъщност беше поредният период на криза на доверието ми в хората и тяхната чистота. Знам, тук кривата съм аз, защото съм прекалено чувствителна, но все по-малко харесвам хората и все по-малко ги разбирам. Не разбирам как някой ти пожелава „Хубав ден“ и ти не му отговаряш. Не разбирам как някой обещава да ти съобщи нещо важно за теб до седмица и не го прави цяла година. Не разбирам как някой те нарича приятел, само когато има нужда от теб. Не разбирам как някой те нарича сестрице и ти забива най-ръждясалия и гнусен нож в сърцето. Не разбирам популярните муцуни, които съм възхвалявала, подкрепяла и номинирала, и за които това мое усилие е било даденост. Защото са специални. Свръхестествени. А всъщност са толкова празни от съдържание, че дори няма с какво да го прикрият. Не разбирам студенината у хората. Не разбирам липсата на простичко възпитание. Не разбирам липсата на емпатия. Не разбирам как можеш да се окопаеш в собствената си самодостатъчност и да използваш външния свят само при необходимост. Не разбирам и защо толкова ме боли от тези неща! Мамка му, не разбирам и себе си!

И тъкмо да реша аз също да се окопая в самодостатъчност и да започна да си подавам носа във външния свят само когато имам нужда от него, се появява една Ирина Андреева от Тетевен, и преобръща мрака ми в слънчеви лъчи, танцуващи по росни трепетлики. Ирина, с която правих интервю преди две седмици и за която не направих нищо повече. Ирина казва, че всички деца са прекрасни, но тя днес е решила да помогне на моето..

Ирина написа лични съобщения с молба да гласуват за Андрейката до всичките си приятели и не можеше да насмогне да им отговори с благодарност до късно през нощта. Ирина пусна линка във всички групи, от които е част, с риск да я изгонят. Ирина посвети една вечер на мен и детето ми, въпреки че никога не ни е виждала. Въпреки че на следващия ден й предстоеше доста работа. Въпреки че тази надпревара не беше на живот и смърт. Не беше дори и малко важна, но Ирина положи усилие за мен и сина ми и това й достави радост. Ирина ми върна светлинката.

Явно наистина няма случайни срещи на тази земя. И когато искаме да направим нещо хубаво за някого, не бива да го отлагаме нито ден! Може никога да не видя Ирина, но тя ми даде няколко урока. Не мога да се откажа от човека, който съм, защото ме боли от другите, толкова различни хора. Не мога да спра да вярвам в чистотата човешка, защото съм се окопала в големия град с големите суети, големите надпревари и големите, кухи претенции! Не мога да науча детето си да вярва в себе си, щом аз не вярвам в хората. Не мога да очаквам нищо от никого, но мога да очаквам добрите обрати да ме намерят по всяко време.

А сега, златни мои, моля ви посетете и виртуалния адрес на Ирина Андреева от Тетевен. В "Манджичките на Jolie" тя ще ви сготви, ще ви вдъхнови да си направите сладолед от сладки картофи и вероятно вас също ще научи на нещо, от което се нуждаете. Благодаря, Ирина, че съществуваш! Продължавам по-смело напред благодарение на теб. И на вас.


Ирина, която е майстор на добрите манджички и добрите обрати

P.S. За малко да забравя. В крайна сметка Андрея спечели с 2529 гласа. Няма да го забравим! :)

Коментари

Популярни публикации