Здравей, живот! Как е на Земята?

Онзи ден се роди Кай. Кай е синът на Миа – скъпа приятелка, която често наричам сестра. Няколко седмици по-рано бях с нея на преглед. Малка лекарка с небесно сини панталони и снежно бяла престилка извади метър и започна да мери корема на бъдещата майка. Обиграно постави единия край на метъра в долната част на корема и малко по-съсредоточено откри с другия край къде свършва той. После съобщи колко сантиметри е дълъг животът, който вече се случваше вътре. След това малката лекарка взе малък апарат и потърси с неговия накрайник онази част от корема на Миа, от която излизаше звук. Малката бяла стая се изпълни с отчетливо, радостно, готово за живеене: „туп-туп, туп-туп, туп-тук”. Внезапно в стаята не бяхме вече само двете с Миа и малката лекарка. Имаше още един човек – невидим, но шумен. Един чисто нов човек и една кофа сълзи под моите клепачи. Малката лекарка реагира обиграно на сълзите, като деликатно ми подаде салфетка.

Минаха няколко седмици и аз забравих как ме развълнува шумът на настъпващия живот. Докато не настъпи самият живот.

Както казах, той се казва Кай и живее на 8300 км от мен.

Здрасти, Кай! Как си?

Бях започнала да ти пиша пожелания, но се отказах. Когато те обичат, пожеланията няма нужда да излизат на думи, да гърмят високопарни. Когато те обичат, пожеланията стигат сами до високото. До там, където ще са чути.

Е, как е, харесва ли ти тук, на Земята? Може би още не си се ориентирал в обстановката, дай си време. Така или иначе дълъг път те чака, детенце! Всичко ще е интересно в началото, а след това неусетно ще започне да става трудно. Не бой се – когато вече никой не те нарича „дете” и интересното не идва самò, ти ще започнеш да го създаваш. Да правиш живота си интересен не е за страхливци, но е любимата игра на възрастните. И една от малкото, които няма да позволяват детството да ти липсва.

Докато си млад, ще ти се струва, че всичко предстои. Това ще те изпълва с увереност, че можеш да прескачаш планини и да прелиташ океани. Докато имаш тази увереност, може да постигнеш много, но може и да натвориш големи глупости. Бъди смел, но не безотговорен. Винаги се съмнявай. И винаги търси смешното. Понякога ще се уморяваш от тичане, от чакане, от търсене на смешното дори. Ще се уморяваш от усилия. Не е важно колко бързо стигаш, важно е да вървиш. Да вървиш и да раздаваш. Ама да се раздаваш, без да гледаш с преценка пред себе си. Даване заради самия акт на даване – другото са сметки.

Когато пораснеш, ще започнеш да се плашиш, че вече нищо не предстои. Тъкмо когато повярваш в това, още на следващия ъгъл ще те чака нещо ново, нещо неочаквано. Не обещавам да е лесно, просто и щастливо. Но бързичко ще те съживи. И ще ти припомни, че докато има утре, много предстои. Не разочаровай живота си, взимай от него. Дори когато прилича на безкрайно равно поле без път, без хоризонт и без знаци, вярвай му, защото след равното идва друго. Никога не е скучно. Никога не е същото. А ти винаги може да превърнеш празното поле в скица на по-богато утре.

Не се плаши да грешиш. В грешките ще откриеш всичко, което ти е необходимо – истинските приятели, любовта, която остава заради теб, а не заради мнимата ти перфектност, ще откриеш и себе си. Някой ден, ако имаш късмет, ще превърнеш някоя огромна, разрушителна грешка в урок и ще станеш учител на самия себе си. Свой създател. Тогава ще бъдеш свободен.

Няма нужда да ти казвам нищо за любовта, защото ти вече я познаваш. Тя те създаде, тя ме разплака в онзи малък лекарски кабинет, тя будува край теб нощем, тя е онова, без което ни няма. Единствената любов, за която мога да ти обещая, че никога не ще се промени, е тази на твоите родители. Ще пораснеш и ще побързаш да създадеш своя живот далеч от техния, за да си сигурен, че вече си голям. Колкото и далеч да си от тях, те единствени ще те обичат винаги и без промяна. Превърни това в своя сила, не в извор на разочарования от всички други.

За онази любов не смея много да говоря. Голяма съм и трябва да знам, но колкото по-голяма ставам, толкова по-объркана съм за нея. Тя може да е всякаква. Може да те повдигне отвъд възможното и да те пусне да дирижираш мълниите и звездите, дето падат за добро. А може да те подмами и да те хлъзне надолу, а след това да застане присмехулно над теб и да се подиграе на пропадането ти. Може да е гръмка, цветна, поривиста, непохватна, а може и да е притаена, блага, крехка и добра. Само не давай да е обикновена. Когато тя се случи, ще видиш как внезапно всичко друго ще изчезне. Ако преди това си мислел, че си здраво стъпил на земята мъж, тогава ще ти се лети и гравитацията няма да ти пречи повече. Такава любов плаши някои хора, защото често ги изпълва с болка и те мислят, че ги подчинява. Ти не се плаши - всъщност само такава любов може да те направи свободен. Свободен от всичко сиво, установено и принципно. Свободен да бъдеш повече от това, което днес ще се сетя да ти нарека. Свободен да стигнеш отвъд себе си. Свободен да възкръсваш жив. Тази любов ще те втрещи. Тя ще те разтърси. Ще те изпразни от отговори и ще те напълни с въпроси. Ще те обърне с хастара навън и ще те накара да не можеш да познаеш себе си. Ще бъдеш объркан, но не питай никого - твоето сърце ще знае всичко. Онова, мъничкото, което ме разплака в болницата скоро. Ако един ден го напълниш с такава любов, просто го остави да те води. И животът ще започне истински и отначало.

Надявам се тогава пак да поговорим.




М.И.