Подарявам ти ангел




-         Вярваш ли в ангели?
-         Ти ангел ли си?
-         Ако бях ангел, никога нямаше да изпиташ болка.

Аз съм вярващ човек. И вярвам, че Бог ни говори по различни начини, праща ни различни знаци, открива ни навсякъде и особено понякога. Дали го прави чрез своите ангели, кой знае. Преди време - беше пролет, в сърцето ми изгря най-топлото слънце от раждането на моето дете насам. Имаше пролет, имаше любов, имаше човек. Красив, съвършен свят. До един ден, в който слънцето внезапно угасна. Човекът изчезна, остана кървяща любов. Потули ме облак – нисък, тежък, пъкленочервен. Облакът заприщи всички пътища, по които беше протичал нормално животът. Първо спря притока на въздух, после задуши дори спомена как се взима дъх. Разля във вените ми утайка от страхове. Издълба по най-фините местенца у мен ями от тъга и ме пови в нова пареща кожа от болки. Да изплувам оттам, заприлича на свръхестествена възможност. Най-трудно беше това, че животът вън от мен продължаваше. Не можех да функционирам, а трябваше.
Един ден на път за работа болката изкристализира в толкова чиста форма, че от допира на нейното съвършенство се счупих на безбройни парченца отвътре. Обвивката ми остана цяла, но болката ме срина отвътре до пустош. Ударът беше неочаквано мощен - дори не извиках. Тялото ми пое помитащата вълна, без да успее да реагира. Не произведе сълза, не се събра, не се предпази, не потръпна от ужас дори. Само едно неизречено „помощ” премина като шепот от пеперудени криле по устните ми. Помощ!...
Не знаех кого викам на помощ. Животът течеше привидно нормално. Влязох в редакцията, механично отворих имейла си. Преди минути бях получила писмо от приятелка, с която сме си писали веднъж-два пъти по работа, но само толкова. Тя живее в чужбина и беше странно, че се е сетила за мен. Нейното писмо беше озаглавено „Благословия”. Съдържаше три изречения: „Бог е видял, че се бориш с нещо. Благословия идва към теб. Благословени да са всичките ви усилия за добро, благословени да са всички почтени и смели хора.”
Прочетох това и няколко току-що счупени парченца от мен намериха обратно пътя към своята цялост.
По-късно й писах, че сигурно го е изпратила на много хора, но да знае, че за мен е било във важен момент. И й благодарих. Тя отговори, че не е суеверна и никога не препраща „подобни мантри”, но този път нещо я е докоснало. И не, не го е пратила на много хора, макар да има огромен списък с имейли. А само на няколко, за които е изпитала „странното усещане”, че ще бъде ценно.
Зная, че това не е фрапираща история, в която ангел-хранител отклонява падаща върху главата ми керемида. Не е история за оздравяване, нито за чудо невиждано. Но това е малка история в моята история, а тази моя история е голяма за мен. Както за всеки неговата история е голяма за него. В онази пролет имаше куп други мънички знаци и ако някой ми каже, че това са най-обикновени случайности, ще го изпратя да потърси причина за обикновената случайност, че се е родил.
Същата пролет написах писмо до един художник – човека от красивия ми свят. Пуснах го в списанието вместо в бутилка в морето и му сложих заглавие вместо пощенска марка. Казваше се „Нарисувай ме, ако можеш”. Няколко дена след като текстът видя бял свят, и човекът, и светът изчезнаха. Влязох в черква, купих свещи и механично тръгнах към иконите. Чувах единствено как щракат челюстите на болката по мен. Изненадващо обаче чух и друго – откъс от разказа на някакъв мъж: „И тогава той й каза: „Ако бях художник, да те нарисувам. Ако бях скулптор, да те извая.”
Такива срещи имах с ангелите през онази пролет. Тогава щъркелите донесоха върху крилете си много знаци. После сезоните се завъртяха, морето обърна посоката си и щъркелите изчезнаха по своя зимен път. Други птици обаче останаха и в някои много тъмни дни пускат на перваза ми боровинки от планината. По тези смели птици изпратих още една бележка до моя художник:
„Попита ме дали съм ангел. Не, но ако бях, щях да бъда твоят ангел. Аз нямам право да съм твоя, затова ти подарявам моя ангел. Ще го помоля да не пуска облаци над теб. Искам да летиш над всички тъмнини, над всичко видимо и тленно. Ще го помоля да ме нарисува и да ме остави в някое ъгълче на небесната ти карта, откъдето да ти пращам светлина. Дори когато спреш да вярваш, че ме има, ще бъда твоя малка сила, сгушена под някоя луна. Ще стана приятел с всички видове пазители и ще им разказвам за моя художник и за всяка негова картина. Ще насочвам най-добрите им дела към теб и ще пускаме знаци по пътя ти. Ти не спирай да им вярваш. Ако се случи да се умориш от вярата си, ще те прегръщам топло със спомена, защото такава пролет имаше и такива птици бяхме. Подарявам ти ангел! И го моля: „Пази ми го!” Ще те пази, той е добър. Той ми посочи пътя до теб. Сигурно е знаел, че ще искам да остане. При теб е хубаво, ти умееш да пазиш. Сигурно можеш да пазиш и ангел дори. Пази ми го. Защото моят ангел за теб се роди тази пролет в сърцето ми. Роди се заедно с една мъничка вечност. Моля те, пази я и нея – пази моя полет след теб.”
Текстът е публикуван в бр. 328 на сп. "Всичко за жената" (Ангелски брой)
Photo@Kamil Vojnar

Коментари

  1. Скоро се улових, че чакам вторниците за да те чета.
    Сега си писала нетипично за теб в минало време и някак текстът ми беше сякаш не твой :)) само вярата ти и това (безумно за мен ) твое желание да се самораздаваш са си изцяло типични за теб.
    И аз ти пращам моят ангел.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Кайти, с кое да започна - че ме топлиш и тези думи означават светилна за мен, или с това, че точно днес имам нужда от ангелско подкрепление? :)
      Благодаря ти!
      Изпращам ти едно хвърчило и една усмивка - голяма като вярата ми!

      Изтриване
    2. Надявам се,че съм ти пратила подкрепление. С тази цел го пратих. Ако има виртуална платоническа любов към ближен, приеми че ти се обяснявам в такава :)))

      Изтриване
    3. А ти приеми, че е споделена :)))

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации