Ти си моят дневник


Ти си моят дневник. Ти си този, който съхранява всичкото ми. На теб го давам, за теб го пиша, твое е. Само ти го пазиш. Само при теб всичкото е цяло. И само при теб всичкото е нищо, само купчина страници.
Ти си този, върху когото преписвам настроенията си. Ти си този, по когото ги чета. Ти си листът, на който започвам да пиша рано сутрин, но никога не зная какво ще пише в края на деня. Ти пазиш почерка ми красив и хармоничен, ясен, безгрешен и четлив. И понякога ти изкривяваш от болка буквите. Ти ги разхвърляш от възбуда. Ти объркваш словореда ми от удивление, от възторг, от благодарност, от неочакваност. И пак ти го подреждаш, когато ми пратиш очакване. Ти ме пращаш в притихналост, ти ме вадиш от забравеност, ти ме караш да искам да си спомням всеки ден. Ти свиваш думите, когато има страх, и ти ги протягаш, когато има криле. Ти ги правиш красиви и ти ги прегръщаш в тъга понякога. Ти си истината за изживяното. Ти си моята история. Ти си поривът в началото на деня и пристанът в края му. Ти си дневникът, който е по-голям от живота. Защото дневниците разказват за животите, а ти си животът, който крия в дневник и без когото не съм способна на живот.
По теб пиша себе си. По теб се протягам да изпиша страниците си със смисъл и с любов. По теб раста всеки ден, с всеки ред. По теб разказвам живота...
Има толкова неща, които не съм ти написала. Искам да те взема и да се сгуша в ъгъла на някое безвремие, и там да ти разкажа и без думи колко са дълги нощите без теб, колко са тъмни сутрините без твоите страници, колко безкраен е езикът, на който мълча пред теб.
Има толкова неща, които не казваш. Вземи ме, прибери ме между страниците и ми прочети за всичкото. Направи ме на хартия красива, безгрешна, неочаквана, притихнала и твоя.
Ти си дневникът, който пиша. Но си повече дневникът, който пише мен.
Ти си страницата, която няма да обърна утре. Защото ти си моят дневник на безкрая.

Текстът е част от "Дневници на безкрая" - проекта ни с фотографа Красимир Андонов, който бе представен като изложба първо в София, а след това и в Пирдоп. На 1 август към нашите "Дневници" се присъединиха и ангелските "Облаци" на илюстратора Ясен Григоров. Така в Туристическия център на град Елена - града, който ще помним топло винаги, се случи изложбата "Мила, Краси, Ясен". На 22 август ще я закрием и ще го направим на висок глас. С четене на текстове от "Солунска 16" и с приятелите, които Еленският балкан запази между нашите страници.










Няма коментари:

Публикуване на коментар

На моя 18-годишен син

Беше един топъл 4-ти октомври. Ти се появи и ме превърна в майка. Преди не знаех, че това е, когато аз съм. Има жени-кариера, жени-бохеми, ж...