Дълъг списък от несбъднати мечти


Неделя е. Първият от много дни насам, в който нямам никакви планове. Днес това е най-трудната работа – да нямаш никаква работа. Вече си забравил какво се прави, когато няма какво да се прави. Дните днес не са време, дните са програми. Разграфени и оалармени. Но толкова си свикнал, че когато изключиш алармата, сякаш са ти дръпнали шалтера и започваш тревожно да се оглеждаш за някакъв източник на мощност. Понякога се случва, докато се оглеждаш, да откриеш нещо друго, което в трескавото си препускане преди така и не си забелязал.

Неделя е. Нямам планове, нито програма. Имах, беше грандиозна, но дъждът провали всичко. Останах сама с детето вкъщи и изведнъж започнах да чувам различни от обичайните мисли в главата си. Изненадващи мисли - малки удавници, оцелели някак под пластове програми, проблеми и срокове, изгубени в перманентното ми бързане, в старанието ми да върша по 100 неща в час и да ги върша перфектно. Боязливи мисли, но явно жилави, щом са оживели: Къде се намирам в живота си? Къде искам да се озова? Какъв човек стана от мен? Какъв искам да бъда? Дали от цялото бързане не пропускам най-важното?.... Странно, толкова значими въпроси, а пък никога не се спираме пред тях. Или пък нарочно ги скриваме под тревоги за проблемите в работата, във връзката, с децата, с килограмите, с парите, с приятелите. Скриваме ги под предтекст, че ежедневието ни изяжда всичко.

Качвам се на стълбите пред тавана – там, където се криех като малка и приютявах бездомни котенца. Сядам с чаша кафе и оставям тишината да разчисти в главата ми и да пусне всички затрупани въпроси. След малко те вече препускат, напоени с новородени сили, към мен.

За какво мечтаеше, Мила, когато беше малка и се криеше тук?
Мечтаех да имам семейство и да създам уютен дом, пълен със смях и хармония. И няколко котенца, спасени от улицата.

Успя ли?
Спасих едно коте, а другото постигнах само донякъде. Още живеем сами с детето и семейството в пълния му състав ми липсва всеки ден. Всеки.

И какво правиш, докато чакаш това да се случи? Вървиш ли нанякъде?
Всъщност нищо не правя, наникъде на вървя. Чакам.

Защо?
Липсата ме прави слаба, лишава ме от желание за каквото и да е друго.

Мислиш ли, че имаш време да не правиш нищо?
Туше!

В този миг в главата си чувам звука от правата линия. Онзи момент, в който не си сигурен дали сърцето ти продължава да бие или звукът от апарата сигнализира за край на жизнените ти функции. Но сигурно още бие, щом усещаш как нещо го пронизва.

А мислиш ли, че имаш време за такива слабости?
А ти защо ме нападаш? Малко ли ми е трудно, че и ти затягаш примката?...

Знам го. Знаела съм го във всеки ден дотук, но не съм искала да го чуя. Няма време за слабости. Ако искам семейство, не мога да го чакам да се случи. Не бива да оставям живота да изтече в чакане, в липса и в слабост. Все си казвам: „Някой ден ще издам книга.“ Или: „Някой ден ще бутна стената вкъщи и ще имам голяма стая, където детето ще тича, а аз ще танцувам, докато готвя.“ „Някой ден ще се науча да правя пачуърк, да танцувам танго, да снимам по-добре, да готвя като Джейми...“ „Някой ден ще имам каравана и кафяв лабрадор отпред.“ „Някой ден ще отида до Мароко, до Индия, до остров Скопелос, ще се пусна по Амалфийското крайбрежие, ще стигна и до Куба.“ Опасно е да започваш нещо с „някой ден“. Ти не започваш нищо с „някой ден“, защото по-скоро го приключваш. Как не обичам това размотаване на собствените ни надежди! Хората сме страхливи, инертни, обикновени. Мечтаем на мисли и думи и рядко излизаме от удобните си калъфи и правим първите крачки. Пълни сме с желания, но празни на дързост да опитаме. Оправдания – колкото искаш. Ретрограден Меркурий, Сатурнова дупка, валутен борд, стрес, депресия, безпаричие, „обичам неподходящия“ и любимото ми: „когато му дойде времето“. Но докато времето идва, времето си отива. Нямаме никакви гаранции, че ще имаме още време, но е сигурно, че сме оставили много време да изтече като мръсна вода в канала. Пуснали сме години от живота си ей така, в инерция, в страх и в оправдания. Пуснали сме ги в чакане „нещото“ да ни се случи. Да бъдем щастливи. Да бъдем богати. Да бъдем оценени. Да бъдем обичани! Струва ни се, че са минали само няколко незначителни дни, а всъщност са минали години в упоено съществуване. Не усещаме как всеки ден е решаващ - всеки ден е стъпка напред или стъпка назад. Малко хора имат куража всеки ден да правят по стъпка напред, а с чакане правим всеки ден по стъпка назад. Чакането е най-лесно. То не коства нищо. А всъщност коства всичко. Коства ни мечтите и това един ден животът ни да кънти на кухо.

...

В тази неделя нямам нищо за правене. Нямам планове за деня.

А имаш ли план за живота?
Нали знаеш кой е най-прекият път до това да разсмеем Господа? Като му разкажем за нашите планове.

Чудесно оправдание! С годините си станала много добра с оправданията.
Всъщност това е точно така. С годините се научих да си бия упойка с оправдания.

Хванаха ме! В деня, в който нямах никакви планове за живота, ме хванаха, че нямам планове и за мечтите си. Имам само дълъг списък от несбъднати мечти. Уж не съм страхливка. Мога да скачам и без предпазен парашут. Мога да действам на мига, мога да взимам бързо решения, мога да поемам рискове. Мога, а не го правя и това е престъпление към себе си. Престъпление е към детето ми, защото не го уча да бъде смел с желанията си. Да, имам си идеалното оправдание – нещо основно в живота ми липсва. Сърцето ми куцука на един крак. Не виждам смисъл в нищо, ако то не е споделено с човека, когото обичам.

Не виждам смисъл, защото нямам силата да изместя центъра на смисъла си днес. А центърът ми е той. Не аз, не детето ми, не мечтата ми за семейство, а той. И не искам да се затварям в самозаблуди отново. Нямам семейството, за което мечтаех като малка, защото се влюбих в мъж, който вече го имаше. За да създам своето семейство, трябва да мина през две разбити сърца – моето и неговото. Някой ден разбиването неизбежно ще ни се случи и това е единственото „някой ден“, което искам да се забави. Чудя се колко ли мечти похабявам, за да пазя единствената, която никога няма да се сбъдне? Която никога не трябва да се сбъдва! И може ли човек, който знае, че върви в посока на финала, да има желание да гони други мечти?!

Зная, че с всеки изминат ден с него се доближаваме до края. Какво ще има отвъд нашия край не зная. Но не искам един ден, когато погледна назад, да съм най-голямото разочарование за себе си. Не зная дали до края на годината ще напиша книга, но днес ще я започна. Не зная дали ще бутна стената утре, но днес ще разпитам за майстор. Не зная дали, ако замина за Мароко, няма цял живот да свързвам Мароко с безумна самота. Но ако не замина, може никога да не видя Мароко. А и в моя дълъг списък с несбъднати мечти има само една, за която наистина имам оправдание.




М.И.




Коментари

  1. Мила Мила, толкова обичам как обличаш мислите ми в думички...Зададох си същите плюс още двайсетина въпроса на един мой рожден ден, сама, в Париж... След отговорите, които не ми харесаха, "срещнах" твоя блог...Комбинацията от двете събития /да, събития/ми помогна, нави, вдъхнови да променя всичко, да замина, да живея! Знаеш ли колко е прелестно да не си в графика на дните, а за усещаш с езика си вкуса на малките неща сега, не "някой ден"....Не може да си вдъхновила мен, а да не го направиш за себе си, знам, че щом вече почваш, ще го направиш. И двете знаем, че ще е приказно, но ти ще можеш и да го разкажеш красиво :)
    Лора

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, скъпа Лора!
      Пожелавам ти щастливо и (все пак!) споделено летене! :)

      Изтриване
  2. Мила, в голяма степен припознах себе си и мислите си ... непрекъснато си задавам въпроса дали това, което правя за постигането на мечтата си е достатъчно и дали е по най-добрия начин, както и дали не пропускам нещо ... Чудесен блог!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мисля, че щом правиш, щом се чудиш, щом не допускаш инерция и глухо пренебрегване на гласа на мечтата, е по-най-добрият начин! Благодаря ти :)

      Изтриване
  3. Всеки и все по-често е нужно да посяда на стълбите към тавана на собствените си мечти. Избора за движение нагоре или надолу е личен.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. ...да! И желая всеки да има смелостта да следва избора си!

      Изтриване
  4. И как, Мила, как едно пътуване, или нов дом, или мечта, или... каквото и да е, запълва мястото на онзи човек, който никога вече няма да е до теб? Той е мечтата и той е празнината. А тя е вътре в теб и не можеш да избягаш от нея и на другия край на света! Жалкото е, че вече нямам желание да видя Мароко. Утешителното е, че не си единствения, който минава през това.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не, нищо не запълва тази празнина. Честно казано, въпреки написаното, аз продължавам да се надявам всяко изживяно да е споделено. Желая ти ново желание! Силно и сбъднато!

      Изтриване
  5. Здравейте Мила!
    Винаги уцелвате в десетката с всеки текст, защото идват от сърцето! Малко тъжно ми стана за мечтите. Аз все си мечтая за едно пътуване и накрая реших да го направя другата година въпреки че нямам в момента парите. Надявам се да мога да спестя част, а другата ще взема назаем. Смятам, че когато се вземе решение тогава идват обстоятелствата и случките, които подпомага мечтата да се осъществи. Любопитна съм какво ще стане. Тъкмо се бях размислила напоследък като Вас за мечтите и ако трябва да съм честна текстът ми донесе избистряне и даде лек тласък. Благодаря Ви! Пожелавам Ви здраве и подкрепа - небесна и човешка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за всяка една дума!!!
      Благодаря от сърце! И желая да имате всичко ваше! :)

      Изтриване
  6. Здравейте Мила!
    Изключително съм благодарна, че съдбата ме срещна с вашия Блог. За себе си знам, че не мога да говоря на ТИ, на хора които не познавам лични, а и на хора, мои "учители" в живота! Нареждам Ви наравно с моите учители, защото от Вас черпя вдъхновението, във вас откривам себе си, Вие ме карате да мисля, да действам, да правя нещата без страх. Благодаря за прекрасно изписаните думи ... Благодаря, че отново докоснахте душата ми ... и ме накарахте пак да се замисля, а и да действам. Хубаво е да има такива неделни дни, както се казва за сверяване на часовника.
    Пожелавам Ви светлина и топлина в душата. Бъдете щастлива и продължавайте да творите, с което правите щастливи и нас, Вашите последователи :)
    Маги

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар