Някой ден ще пиша на машина -
стара, горда, мъдра дама.
А в краката ми ще мърка лабрадор.
Цветята ще са пресни -
следи от късната роса.
От прозорците ще влиза вечерта.
Децата ще пищят щастливи.
Зелено, сеньо и оранж ще сливат
пръсти в хоризонта.
Ще лягам ленена до теб -
ще бъдеш вече там.
Ще бъдеш вятър,
ще бъдеш стълб,
ще бъдеш път до всякъде.
Photo @ pinterest.com
Супер - някой, който е "път до всякъде" :))
ОтговорИзтриванеСамо не ми иде много лабрадора да мърка, но това сигурно е защото харесвам котки ;)
Мъркат, мъркат, знам от опит :) Мен всеки пес ми е мъркащ - сигурно защото ги обичам твърде! ;)
ИзтриванеМного хубаво, много...
ОтговорИзтриванеБих завършила със следното:
Ще бъдем двама!
Списанието все още не съм го разгледала (ще!), но да те чета тук е огромна радост.
Поздрави, Мила!
Благодаря ти, Гери! В списанието има много добри автори, дано ти хареса. Пиши ми, когато го видиш.
ИзтриванеПрекрасен уикенд! :)
хубаво, много :)
ОтговорИзтриване:)
ИзтриванеПрекрасно :) Дори си представих мъркащия лабрадор :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря за прекрасния блог - пълни ми душата :)
Аз и блогът благодарим! :)
Изтриване