Майките: там, където започва и свършва любовта

 


На мама с цялата ни обич

Беше по време на птичия грип. Макар да нямаше нищо общо с кризата от COVID, паниката вилнееше из медиите и край по-тревожните майки като мен. Синът ми беше малък, още не беше проговорил. Имаше 40 градуса температура и бяхме сами. Зимният катаклизъм не позволяваше да вземем колата, а треската на детето ми не позволяваше да чакам с часове такси. Тръгнах пеша с горящия Андрея, безпомощен и притихнал на рамото ми. Снегът ни стигаше до ушите, придвижвахме се едва-едва. Не ни приеха нито в първата, нито във втората, нито в третата болница. Във всяка ни отпращаха към следващата. Краката ми вече се огъваха, ръцете бяха изтръпнали от студ, умора и ужас. Беше като в онези кошмарни сънища, в които бягаш от нещо, но нямаш достатъчно сила в крайниците си да избягаш наистина. Чувстваш, сякаш се движиш прекалено бавно, а злото всеки момент ще те настигне. Бях уплашена до полуда, но нямах време да съм слаба. Разривах снежни пътеки между болниците с дете, което ту бълнуваше, ту се отпускаше в страховито безмълвие на раменете ми. После, в годините, започнах да разбирам колко велик е бил онзи момент. Защото не раждането на Андрея, а именно той ме направи майка. 

Майка. Не е странно, че до този момент съм писала малко за майките. Все едно да пишеш за живота и да напишеш всичко за него. Как да го направиш в страница-две? Как да намериш думи, пълни с толкова важност, че да приличат на майките? Думи, толкова съвършени, налудни и красиви...

А и няма как да обобщиш майките. Едната е тиха и плашлива, другата е огън и земетръс, третата шизофренно сменя състояния. Не, не, няма как да обобщиш майките... Освен ако не си майка и не се връзваш на нищо, което започва с „няма как“.

Майките, преди да станат майки, са безгрижни бременни, които са нетърпеливи за появата на любимата си играчка и за всички онези месеци, в които, докато люлеят кошче от сатен, ще изчетат един вагон с книги, а гладки кичури коса ще падат нежно върху съвършено разцъфналите им гърди.

После майките стават майки, но вместо с книги и сатен, „играчката“ идва с обриви, колики, повръщано, пробиващи мъчително зъбки, треска, грип,  ужас, страх, промяна. Косите на майките никога повече не са гладки, гърдите – никога съвършени.

Такива са първите години на майките. Далеч от съвършенството, те водят неравна битка с времето, пременени с лекета по дрехите и торбички под очите. Сънят е само сън, затова път стриите са напълно реални. Не стига това, ами отвсякъде им казват как да се справят по-добре. Сякаш всички знаят повече от тях. Преди да станат майки, и те знаеха всичко за майчинството. И може би днес биха се сетили, но паметта им изтече с околоплодните води. Добре, че мечти им останаха. Мечти, които се простират до там някоя баба да вземе внучето в петък, а дрехите да спрат да излизат намачкани от пералнята. Първите години на майките са толкова скучни и уморителни. А после им липсват цял живот.

Майките са смахнати откачалки. Може ли нормален човек да целува нечии крака и да се радва на оригване и паднал зъб? Кой нормален ще си пази кичури с коса и глупави драсканици?!... О, никога не им казвайте, че са драсканици. Това са безценни реликви от гениални художници!

Майките! Понякога са ангелски създания с коси от коприна и очи на гълъбица, друг път – жалки невротички с опънати от викове лица. Веднъж напяват приспивни песни, друг път ръмжат като стари контрабаси. Те са нежни и мекушави, истерични и непреклонни. Те са неочаквани, объркани, уплашени, могъщи.

Майките имат списък от неща, които „няма да направя като майка ми“. Те си мислят, че знаят всичко за живота и майчинството, но после стават майки. И правят всички онези неща, които дъщерите им след това „никога няма да направят като тях“.

Майките, които изпитват радост и тъга едновременно, по равно. Радостта и тъгата са като сиамски близнаци, които се избиват за вниманието им. Майките се радват, че децата растат, оправят се сами, докато сърцата им се чупят от тъга от същото това порастване. От тревога, че вече не са необходими. От носталгия по онова детенце, което ги държеше за ръката и не пресичаше без тях улицата...

Майките, които неусетно заменят грандиозни мечти за най-обикновени моменти. Като това да се приберат и да ги посрещнат с бойни викове. Нищо че стените са изрисувани. Нищо че чистите дрехи се въргалят сред бананени кори и засъхнало мляко с какао. Пак ще пуснат пералня, пак ще развъртят парцала. Редът и чистотата и без това са силно преувеличени ценности... Колко хубава вечер!

Ама чакай малко, ти не искаше ли да станеш велика писателка? Да откриеш лекарство за рак? Да обиколиш света? Да се качиш на Луната? Луната ли?! Трябва ми само място в детска градина.

Майките са суперчовеци. Имат свръхсили. Правят торта и сменят гума с еднаква вещина. Понякога едновременно. И носят причудливо грамадни чанти, в които можеш да намериш от парченца лего до течен аналгин и помпа за отпушване на носа. От магичния чувал винаги ще ти извадят мокра кърпичка, мехлем за рани и рецепта за имунитет. Майките носят цял свят в разтегливите си чанти. А в разтегливите им сърца можеш да намериш от спомен за първите ти стъпки до прошка за първото ти напиване. Майките са разтегливи чудеса, променливи константи, вечни ентусиасти, уморени до болка момичета...

Не е за вярване, но тези суперхора плачат на страшни глупости. Като реклами за бонбони, стихчета за 8 март, предавания за таланти, ако им откъснеш цвете, ако не им откъснеш цвете, ако им пуснеш „Немо“ и „Бамби“ дори.

Майките могат да бъдат и големи гаднярки. Гледаш я – скромна, нежна и възпитана, но само я виж, ако някой скрие усмивката на детето й!

Майките ги е страх от странни неща. Половината – измислени от тях самите. Рисуват си мечки и започват да треперят, че мечките идват за децата им... Майките – пазителки на всички първи страхове в живота ни, стават изобретателки на всички страхове, когато пораснем. Казах ви, не са логични!

Майките, които са и майки, и бащи. Минута мълчание за тяхната младост и, моля, сипете им до горе!

Майките, които стават баби. Баба е безгрешната майка. Подслон. Криле. Цялата топлина на света. Баба е армия от майки. Само й кажи „бабо“ и тя ще ти сервира целия свят в чинийка на точки! Изяж си всичко, чедо! Отопи го с хлебче, че нещо слабичък ми се виждаш...

Майките, които отдавна са преживели носталгията по своето детство и никога не успяват да преживея тази по детството на детето си. Затова те обичат да казват: „Ти винаги ще си дете за мен“. Само в живота на майките ни ние никога не остаряваме. Затова те са толкова нужни!

 

„Майчинството: цялата любов започва и свършва там.“ Робърт Браунинг



За майките - с още обич и усмивки на новата ми страница "Майка"

6 коментара:

  1. Страхотна публикация! Поздравления за блога и за това, как го поддържате и за ценните ресурси, които споделяте.
    Успех в развитието му!
    Линк билдинг стратегии

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесна публикация. С удоволствие изчетох цялата пулбикация. Успех с този блог и с развитието му!

    Приятелски препоръчвам да посетите нашият проект за линк билдинг и
    SEO техники за по-голяма популярност в Интернет

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  5. Чудесна публикация! Благодарим Ви, че сте положили такъв труд! Успех с развитието на този сайт!

    Вдъхновяващо от ... Блогомания интересни истории, събития, полезна информация

    ОтговорИзтриване

Когато пеперудите отлетят

В началото е гъделът. Някой те е забелязал в гъмжилото от всички други хора. Открил е, че нещо го кара да се връща на мисълта за теб, да иск...