Откъсни си парченце от мен. Направи го от любов


Когато винаги пишеш за любов, дори темата да е друга, и веднъж трябва да пишеш точно по темата „От любов”, седиш половин ден пред белия монитор, а пръстите ти се държат като парализирани. Какво да напиша за любовта, което не съм писала? Кое не съм почувствала още, къде в любовта не съм била? Докато чакам пръстите да се събудят, мисля за нещата, които не съм сторила от любов все още. От любов не съм  скачала от хеликоптер. Не съм написала книга от любов. Не съм сменила името си от любов. А бих направила всичко.

Преди време направих чийзкейк от любов. После от любов не го харесах. Казаха ми, че бил прекрасен, но когато обичаш, нищо не е достатъчно прекрасно за най-прекрасния, нали? Не зная дали харесвам това чувство, или всъщност то ме вбесява. Жалката недостатъчност на човешките способности да изразят цялата ни любов. Дори не знаем колко е това „цялата”. Как се мери любов, която извира от всеки релеф на света, от всеки твой кръвоносен съд, от всяко нервно окончание, дори от мъртвите клетки на епидермиса? Тя избухва от всеки милиметър вдишване, от всяко трепване на птица в другия край на света. Как да я измериш?! Толкова е грамаданска, че вероятно ще се пръснеш, ако не я споделиш, ако не я раздадеш. Макар че, когато ти позволят да даваш любов, ти започваш да произвеждаш в пъти повече от нея. И да искаш обаче, не можеш да я извадиш на показ цялата, не можеш да я изкрещиш, защото правенето на чийзкейк или думите, които разказват за нея, не са равни на тази любов. Тя е твърде необятна, за да може да се побере в чинийка или в изречение. Тези неща не могат да я облекат и да я покажат на света вън от теб, защото са малък размер за тази любов. Всичко е малък размер за тази любов, ти самата дори.

Когато обичам, се задушавам от мъчителната ограниченост на думите, на кулинарията, на тялото, на времето и на гравитацията. Изтощителна е невъзможността да бъдеш великана, който твоят човек заслужава. Който ще пасва на твоята любов. Чувството, че си недостойно малък и немощен дори за собствената си любов, също е изумително. Сякаш тази любов не е част от теб, резултат от това колко си дал на сърцето си да порасне, колко смело си прескачал страховете си, за да можеш да изпиташ толкова титанични чувства! Гледаш любовта си като зрител, като участник, но не и като неин създател. Влюбен си в нея, дори тя да те разкъсва от болки. Влюбен си в любовта си, защото тя прави всичко да изглежда грандиозно, възможно и безкрайно. Теб дори – теб, малката. Оглеждаш се в собствената си любов и това е единственото твое отражение, което ти харесва. Само в това огледало си растяща величина – растяща с размера на нещата, които можеш да направиш от любов.

Това е може би любимото ми определение от всички определения за любов – когато обичам, аз раста с размера на онези парчета от себе си, които съм готова да откъсна и да раздам.

Вероятно това означава, че от любов съм готова на всичко. А в същото време знам, че той, ако ме обича, ще ме обича и с чийзкейк, и с препечена коричка хляб.

Любовта се радва и на малко, но не разбирам хората, които се задоволяват да дадат от любов само колкото им поискат. Хората, които нямат импулс да обърнат хастара на времето и посоката на земята, за да дадат не всичко, а повече, и да летят в любовта си не на високо, а отвъд всички безкраи. Понякога любовта спира до нас като влак без ясно разписание, без обещана максимална скорост и без гаранция за крайна цел. А някои не посмяват да прекрачат и да се качат във влака, защото ги е страх или им се струва безумие. Или просто не са си приготвили достатъчно голям куфар с кураж и вяра. Да не скочиш в любовта като за последно, е престъпление към собствения ти живот и убийство на любов. Защото влаковите релси може да останат, но никога повече влак да не спре на твоята гара. Тогава ще чакаш угнетен до сетния миг слънце и единственото, което ще пропуква непосилната ти самота, ще бъде кънтенето на куфара. Защо не го напълни по-рано с кураж и вяра? Защо остави влакът да отмине? Не видя ли неговата обида, не почувства ли желязната тъга на твоя влак? Защо го пусна, защо го пусна празен? Защо не направи от любов всичко, но навреме? Влакът вече го няма...

От любов към любовта не съм пускала влака празен никога. Няколко пъти се оказах в не моя влак, но няколко пъти бях точно в него. И макар че трябваше да сляза по своя път, за да почакам следващия влак, никога не съм съжалявала за пътешествията, и за кратките дори. Защото всяко качване на моя влак ме е превеждало напред. Признавам, докато съм пътувала, съм правила и страшни глупости от любов. Непотребни неща, далеч по-незначителни от чийзкейка и думите. Благодарна съм за всяко сторено от любов.

Бях малка, но исках да обичам едно момче като голяма. Веднъж той ми се довери да го подстрижа. Никога не бях подстригвала, но аз и не бях обичала преди него така. Затова реших, че ще се справя. Е, не се справих. Хубавото момче стана хубаво момче с кофти подстрижка. Не остана доволно момчето. И взе, че ми го показа (мисля, че то още не се беше научило как да ме обича). Толкова зле се почувствах и най-вече безсилна да поправя глупостта си. Импулсивно реших, че глупост глупост избива, и тръгнах да режа и своята коса. Докато момчето изтръгне инструмента на глупостта от ръцете ми, ножицата направи дълбока рана върху моето рамо. Пазих този белег дълго. Не съм се гордяла с него видно, само тайничко в себе си. Защото няма как да се научиш да можеш всичко от любов, ако не минеш през няколко такива глупости.

След години вече бях голяма. Обикнах друго момче като... знам ли като какво, тук пак опирам до слабостта на думите, до тяхната импотентност да бъдат на нивото на чувствата. Обикнах титанично! Бях и малка, и гигантска, и устремена, и изплашена, и пълна с вяра, и празна от най-елементарни надежди. Всичко бях, но най-вече бях готова да дам всичко на тази любов. Дори да си тръгна от нея, ако това е най-доброто, което мога да й дам. А всъщност тя даде толкова много на мен...
Разказах на момчето за белега. Един ден той пожела да го види. Потърсих белега, но белег вече нямаше. Не съм мистик, но вярвам в чудесата от любов. И мисля, че любовта на това момче излекува белега ми от предишното.

...

Празникът на Свети Валентин не буди никаква емоция у мен освен може би лека досада от прекаленото розово навсякъде. Но не съм и от тези, които ще посипят с престорена насмешка желанието на хората да си подаряват плюшени мечета и спа уикенди за така наречения празник. Всеки повод да дадеш, да празнуваш, да направиш нещо от любов е добър. Защото, погледнете назад. Ама наистина, моля ви! Бръкнете в задния джоб на изминатия дотук път. Имаше ли смисъл в нещо, което направихме без любов? Имаше ли безусловна радост от постижение, несвързано с любов? Бяхме ли способни на красиво, преди да сме способни на любов? Този път не е ли даден, за да вървим от любов, за да дишаме и издишваме с едничката цел да бъдем любов?

Така мисля. Може би защото мисля от любов.

И всяка прашинка от Вселената е празна и мъртва, ако не лети към онзи следващ миг, в който и птиците в другия край на света ще узнаят, че те обичам, и ще притихват, когато успявам да намирам и рецептите, и думите, за да го прошепна и да ме чуе целият свят. Тоест да ме чуеш ти.



Коментари

  1. Обичам като пишеш за любов. Винаги някоя от думите ти, някое от изреченията или мислите ти попадат на място в моето сърце, което ги разпознава като свои :)

    ОтговорИзтриване
  2. Не просто някоя дума или изречения попаднаха в мен...Всяка дума и всяко изречения във този текст описват моята душа...Та даже и чийзкейка... :D
    Благодаря, че има хора пишещи и мислещи като теб, че прочетох това! Так се чуствам по-малко сама... ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Петър Дънов- Нито един автор не е писал за Любовта като същина. Върху предисловието на Любовта е писано много, но за нейната същина - нищо не е писано.Трябва да знаете смисъла на Живота. Той е много по-висш, отколкото си го представяте. Смисълът на Живота е в усъвършенствуването на човешката душа. Безграничната Любов ви прекарва през всички изпитания, за да ви направи съвършени! Смисълът на Живота седи във вечното постигане на Любовта. Любовта представлява същината на живота. Любовта е огън, който никой не може да изгаси. Запалиш ли се веднъж от огъня на Любовта, вечно ще гориш. Човек, който не разбира любовта в нейните елементарни форми, не е разбрал смисъла на живота. Най-великата сила в света е съзнателната Любов и когато тя влезе в човека, у него се развиват скритите сили, за които копнее душата. От безлюбие към любов, от смърт към живот, от зло към добро, от безверие към вяра. В това е смисълът на живота.

    ОтговорИзтриване
  4. В даден момент, човек трябва да се интересува от това, което е най-съществено в живота. Кое е най-съществено в живота? Най-същественото е любовта. Всичко в света е проява на Любовта. Но какво е всъщност тя, малцина знаят. Тя е Реалност извън физическия свят. Тя е извън вашата воля, извън вашия ум и вашето сърце. Тя има само допирни точки с тях. Любовта е единна и неделима. От къде идва, накъде отива, как тече, не се знае. Вие считате за любов благата, които тя оставя. Това са блага, а не самата любов. Любовта се опитва, вкусва се, чувства се, но не се вижда. При сегашните условия Любовта действа временно отвън, докато човешкият организъм свикне, понеже при сегашния си състав организмът не може да издържа силните й трептения. Има Любов с толкова силни трептения, че ако ги прекарате през сегашната нервна система на човека, той ще се стопи. Не обяснявайте какво нещо е Любовта, но обяснявайте проявите й. Тя е единственото нещо, което човек не може да обясни. Вие не може да обясните хляба, докато не сте го изяли. Не можете да обясните водата, докато не сте я пили. Тепърва хората ще дойдат до Любовта. Тя е най- великата и най-разумната Сила в света. Като проникне в човека, тя носи най-възвишените и хубави прояви на Духа. Достатъчно е човек да възприеме малка частица от Любовта, за да почувства подем в духа си. В нея има Светлина, Радост, разширение, Живот, условия за растене и възможности да опиташ всички блага. Щом придобиеш любовта, всички възможности ще дойдат. Когато любовта влезне в човешката душа, тя подобрява всички неща. В нея се разширявате и нагоре се качвате. В безлюбието се смалявате и надолу слизате. Казвате: "И без Любовта мога да постигна желанията си". Нищо не можете да постигнете. Ако обичате, можете да станетe поет, художник, музикант, учен - всичко, каквото желаете. В Любовта се крият условията за растене и развитие. Тя развива дарбите, скрити в човека. Тя дава прозрение. Трябва да се изпълните с Любов, за да виждате в духовния свят. Да обича, това е работа на душата. Любовта e духовна храна. Никой не пропада от Любовта. Който обича, той се повдига. Ако не обичаш, не можеш да растеш. Защо трябва да обичаш? За свое собствено добро и за доброто на тия, които обичаш. Всички хора се повдигат от три неща: чрез Любовта, Мъдростта и Истината. Няма никакви изключения в това. В цялата история на Битието няма нито един човек, който да каже, че се е повдигнал по друг начин.Човек може да губи навсякъде, във всичко, но не и в любовта. Без Любовта човек постоянно губи, докато се превърне на прах. Той е недоволен от живота и най-сетне казва: „Празен е животът, нищо не разбрах от него". Човек ще се преражда, докато научи целта на Бога. Бог иска човек да разбере, че без Любовта, животът няма смисъл.

    ОтговорИзтриване
  5. Обичайте хората, без да очаквате те да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: той обича, без да очаква да го обичат. Истинският човек никога не съжалява, че е обичал. Ти казваш: „Никой не ме обича.” Това не е твоя работа. Не очаквай хората да те обичат. Първата ти работа е да обичаш хората; дали хората те обичат, това е тяхна работа. Ти нямаш право да се месиш в работата на другите хора. Ако си в съгласие с Великия закон на Любовта, няма да се тревожиш дали те обичат или не. Търсите ли човек да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичал, не е онзи, когото душата ви е очаквала. Всеки, който иска да придобие Любовта, Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това- да прости на ония, които не го обичат и му причиняват пакост. Когато някой те обижда, той ти дава неизгладен диамант. Ти ще го изгладиш. Когато някой те обиди как ще му простиш? Достатъчно е да си спомниш за Бога, за да му простиш. Безлюбието е сила, взета от Любовта и употребена в друго направление. Хиляди години човек трябва да учи, докато се научи да прощава. Онзи, който те обижда, опитва твоята Любов. Не можеш ли да извършиш това, ти трябва да знаеш, че още нищо не си постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никаваи формули не могат да ти помогнат. Ако простиш, добиваш своята свобода. Иначе те свързват веригите на кармата. Когато някой ти направи пакост, а ти му пожелаеш нещо лошо, създаваш карам , която ще плащаш. В този и онзи свят ще те измъчва този, когото не обичаш. Ти казваш: „Всичко съм готов да дам, за да се отърва от този товар“. Не, от него ще се освободиш само когато го обикнеш. Докато живееш в безлюбието, ще се раждаш и прераждаш. Щом дойде Любовта, прераждането престава. Само с Любовта може да се ликвидира човешката карма – Любовта към Бога. Като турите Любовта в основата на живота си, условията ви ще започнат да се подобряват. В Живота на Любовта няма карма. Днес повечето хора ликвидират своята карма чрез страдания. За да се справите лесно с кармата си, пазете следното: не говорете лошо един за друг. Вие трябва да прощавате на хората, защото всички души са излезли от Бога. Само силният може да прошава. Да обичате онзи, който ви обича, това е естествено. Да обичаш врага си- това е достояние за малцина. Да любиш врага си, това не е признак на слабост. Тогава, неговото състояние ще се трансформира, доброто в него ще победи злото и той ще се измени. Не се противете на злото със зло, а със Силата на Любовта! Силната Любов е тази, която поглъща омразата. Ако Любовта у вас не може да стопи омразата, каква Лювоб е тя? „Постъпвайте спрямо другите така, както искате да постъпват с вас (Лука 6;31)- Който има Божията Любов, той дава без да очаква нещо. Човек се радва на Любовта, която има в себе си и не я търси навън. Такова нещо е Любовта: даваш и не мислиш, че си дал. Не искаш от другите нито почит, нито отплата.

    ОтговорИзтриване
  6. Любовта създава хармонията в света. Какъв е смисълът на Любовта? Да научи човека правилно да живее. Страданието не е „наказание“. Думата „Наказание” значи: „Казвам му да разбере”. То се дава за поучение. Страданията произтичат от неразбиране на Живота. Всички страдания и радости произтичат от Божията Любов. Защо? Защото не разбирате Неговата Любов и като не я разбирате, минавате през страдания. Когато Природата поставя някого в ограничения, тя има предвид неговото благо, тя има за цел да събуди скритите сили в него. Болестите са възпитателно средство на Природата. Апостол Павел казва: „Днешните страдания не може да се сравнят с онези велики блага, които те носят.” Страданията и нещастията във вашия живот се дължат на неразбиране великите принципи и закони, с които Природата си служи. Страданието-това е език на природата. Не че ние искаме страданията, но те са една необходимост. Чрез страданията природата учи човека на Мъдрост. Всички препятствия, които срещнете, са условия да ви помага Невидимият Свят. Без тях човек не може да се учи. Те носят знание. Противоречията в живота са задачи, дадени на вас, за да ви накарат да мислите. Като мислите, вие се свързвате със съзнанието на Висшите Същества. Като страда, човек постепенно изправя мисълта си и става по-добър и по-мек. Без страдания не можеш да добиеш нито мекота, нито благородство. Щом мисълта се изправи и съзнанието се пробужда. При страданието идва едно ново съзнание у човека. Всички страдания, през които минавате сега, са само за да познаете Бога, Първичната Причина и когато Го познаете, ще се яви Радостта. Страданията са път, който човек върви, за да развие Божественото в себе си. В страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш Бога. Само тогава може да видиш Неговото величие. Разумният човек е над страданията, над мъчнотиите. Човешкият дух е над всичко. Няма сила, която да го съкруши! Ето защо, човек трябва да побеждава мъчнотиите. Ти ще съзнаеш, че си пътник на Земята, дошъл да се учи. При всички изпитания в живота човек трябва да служи само на Бога, само на една идея и ако не се поддаде на изкушението и изпитанията, ще познае себе си. Ако всички хора служеха на Бога, щяха да бъдат щастливи. Без служене на Бога - Великото Разумно Начало, Животът се обезсмисля и в края на краищата ще бъдеш нещастен. Човек за да се избави от страданията, трябва да има права мисъл и да бъде добродетелен.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации