Продължавам в открито море

И отново е време за равносметката. Ежегодният съд. И си обвиняем, и си ищец, и си съдия. Шизофренично е, с елементи на разтрояване на личността, но го намирам за здравословно. И набързо си раздавам присъдите. Признавам се за виновна в това, че и тази година живях нездравословно. Не се грижих за здравето си – буквално. Често дори го съсипвах предумишлено. Друго е по-сериозното провинение обаче. Десетки пъти си казвах „От понеделник ще е друго...”, а от понеделник беше същото. Няма да драматизирам. Анализи и извинения може да се измислят, колкото щеш. Думите са щедри, когато искаш да си съчиниш оправдание. Решението на съда обаче е без право на обжалване. Присъда няма да има, тя отдавна е влязла в действие. И няма да казвам „От Новата година ще е друго”. Или ще го направя, или ще се проваля. Точка.

И отново не бях нито майката, нито дъщерята, която искам да бъда. Обещах на сина си, че ще го заведа в Барселона и не го заведох. По-сериозното провинение отново е друго – тази година детето ми трябваше да влиза честичко в ролята на родител – утешаваше ме, разбираше ме, допускаше грешките ми, прощаваше ми. Аз не мога, той – да. Но нека не правя изводи от това. Думите са нищо, когато действията се скатават. Аз съм рецидивист в някои престъпления и ако наистина искам да се поправя, трябва да го направя, а не да го обещавам. Или може би просто да помъдрея като дете.

Тази година изписах повече думи от всяка друга. Писах бързо като на студентската скамейка и рядко ставах от нея. Толкова уроци, а изпитите предстоят. Да, беше наситена учебна година.

Тази година научих, че приятелството е висш пилотаж. Оказа се, че в живота ми има човек, от когото имам още много какво да науча за приятелството. Човек, който може да долети до мен по всяко време на денонощието и да не ме съди за слабостите и грешките ми. Човек, който може да бъде до мен – действен и разбиращ, за да ги преодолея. Човек, който може да бъде до мен, независимо колко е уморен, колко много неговото семейство се нуждае от него в този момент и колко по-хубаво би било в тази вечер да съм лека и забавна, та да си изкараме чудесно. Човек, който не мери времето с мен на „тежко“ и „забавно“. Човек, на чиито рамене са се приютили много други хора, но който винаги има място там и за мен. Получих Човека Урок. Тя ми помогна да издрапам от непрогледни блата. Тя ми помогна да позная силата си. Тя помогна на човека, когото обичам, да познае своята. Тя ни помогна да бъдем по-близо един до друг. Тя беше винаги там и няма да ми стигне годината да опиша колко много направи за нас. Щастлива Коледа, Лулу, и нека е по-леко върху раменете ти през идната година!

Научих още, че ако някой те нарича „сестрице”, това не означава, че те познава, обича, разбира, дори че е твой приятел. Тази година получих най-тежкия удар от човек, който се кълнеше в близостта ни. Най боли, когато бъдеш предаден и съблечен до костите на най-непоносимата си болка от някого, на когото си вярвал. Ти искаше да станем свидетели на животите си. Аз станах свидетел на това, че доверието ти в някакви непознати, озлобени хора е по-силно от доверието ти в мен. Аз станах свидетел на предателството ти. А ти стана свидетел на болката ми. Всъщност не си. Не знаеш нищо за нея и така е добре. Но ако моята несретна рана е награда за теб, сестрице, то прошката, която ще ти дам, преди да е настъпил Празникът на нашия Бог, ще бъде моята. Живей щастлива!

Научих, че моето увлечение по съвършенството е нож с две остриета. Съвършенството е фантазия. Преследвах го, защото ме беше страх. Имах съмнение, че аз самата си струвам, и се търсех в съвършенството. Разбира се, там ме нямаше. Желаех го, защото вярвах, че ми е необходимо, за да дам съвършената любов. Исках за обичания човек само и единствено най-доброто, но сбърках мястото, на което да открия най-доброто. Смятах, че той заслужава съвършенство, а не само мен. Докато той самият не ми показа, че иска мен, а не съвършенство. И с това ми даде съвършената любов.

Сигурно отново и отново ще пиша за това. Този урок е още твърде пресен, но едно е сигурно – съвършената любов е онази, която допуска грешки и провали, която се раздира върху ръбове и се скършва в пропадания, но накрая става, изтупва се и преодолява момента. Съвършената любов ражда несъвършени моменти, но не допуска да бъде погубена. Съвършената любов продължава. И това е единственото нейно съвършенство.

Боже, благодарна съм за тазгодишните уроци! Благодарна съм за пътечките, през които ме преведе, за да обруля някои илюзии и да събера някои нови сили и мечти. Тази година живях на пълни обороти. Пропътувах България, писах и снимах повече от всякога, срещнах нови хора, сбъднах стари мечти. Случиха се необятни за описание неща, но аз ще я пазя в себе си с малките. В първия ден на тази година получих най-красивия подарък – някой ми нарисува морето. Нашите копринени дюни. Мястото, на което заспивахме, заслушани в шепненето на рибарите и се будехме с португалската ни песен, за да посрещнем голи слънцето и да ядем диня в краката на морето.

А после – един зимен Созопол и къщата на Мери. Останахме без ток и тъмното донесе приключение... А най-малката стая на света успя да събере целия свят...

Върнах се във Виена, но вместо да я видя през носталгията, я видях през нови очи – нашите... Направихме си пикници къде ли не, но все си спомняме за онзи на пътя. Спряхме и си опекохме наденички по средата на шосето, а колите, които минаваха, си мислеха, че нещо сме закъсали... Пристигнахме на Камен бряг в 3 през нощта и дойдоха полицаи. Казаха, че са виждали всякакви, но такива, дето идват в 3 през нощта, за да снимат божурите, не са виждали... Опекохме си риба на вечния огън... Дадох ти да я изчистиш и така и не разбрах, че за първи път ти чистиш риба. Едно друго огънче край Тунджа не успяхме да разгорим, но край него така ни се услади узото, че почти си изпихме бутилката. Огън запалихме на много места и това няма кой да ни го вземе, дори когато годината си отиде... Къмпингът... Никога не съм била по-щастлива. Дойде и онова бяло бебе – голдън ретривър. Ти ме гледаше как си играя с него в пясъка. Аз не те виждах, но те усещах. Ти също не разбра, но тогава се почувствах най-обичаното момиче в света. После ме попита: „Моля те, може ли да ти подаря едно такова?” Помниш какво ти отговорих, нали?

Безкрайно красива година. В края на други години съм мислела, че в тях е имало от всичко. Отново непостлани думи. И цял живот да изживеем, пак няма да видим от всичко. Но има живеене, което протича като глухо поточе – забравено между няколко скали без пролуки, неподвижно и безветрено. Да, безопасно поточе, но толкова сковано, че водата рано или късно зеленясва и вървежът в нея се затлачва. Гледаш го отстрани и ти се иска да полегнеш в неговите води, да си починеш от вълнението и от препятствията в твоята буйна, необуздана река, но отпуснеш ли се веднъж в неговата застоялост, забравяш да дишаш. Не е за мен това живеене. Аз пó си харесвам моето. Да, понякога се хвърлям в необезопасени води, плувам срещу течението, губя се по дъното, вълните ме мятат от единия до другия бряг, но през това време виждам толкова много, уча, изпитвам и дишам дълбоко, че няма как да забравя, че съм жива. Моята река често остава без бряг, но никога без вълнение. И нека е опасно, нека е изморително, авантюристично, откачено, моето си е. И платната са моите, и дупките в трюма. Щом в края на плаването дирята зад мен изглежда толкова красива, какво значение има как съм стигнала дотук?!

Плаването продължава. Опъвам платната и се моля за попътен вятър. Защото има много свят за откриване. Има много за сгрешаване и много за учене. Има много за обичане и много за даване. И тихи поточета има много. Аз обаче продължавам в открито море.





снимка 1: TeukuJody Zulkarnaen 

Коментари

  1. А ти винаги да бъдеш толкова синя! Животът е прекалено прекрасен, за да допускаме да летим в друг цвят освен този на птиците! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ако знаеш, Миленце, колко си права за синьото... И колко синьо открива в мен най-милият ми човек. :)
      Благодаря ти за споделеното! Вълшебно да ти е!

      Изтриване
    2. Вълшебно да ви е във вашето синьо! Никога не го напускайте!

      Изтриване
  2. Страхотен и много силен текст! Пожелавам Ви попътен вятър и още много нови брегове, които да откриете!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации