Здравейте, летни тъги! И довиждане!






Няма друго животно като лятната тъга. И нямаше да го напиша за втори път, ако онзи ден не го бях чула и от друг. Приказвахме с един приятел, че няма по-тежки sms-и от тези, които можеш да съчиниш по изгрев на плажа. А уж хипарията да посрещнеш слънцето на мокрия пясък е израз на лека и щастлива мисъл. Да бе! Няма по-ръбато място от седалката на колата ми, когато с късите ми панталони тръгваме на дълъг път сами. Може би само единичното легло на лятната ми нощница е по-студено. През другите сезони е различно – градът се пълни с хора и случки, няма място и време да видиш празно до себе си. Тогава студът е само метеорология. През лятото е състояние.

Лятото прави нещо с тъгата. Умножава я. Прави я на тъги.

Наскоро няколко събития наториха тъгите ми и те поникнаха като след проливен летен дъжд. Открих къде е най-плодородна почвата за тъгите. Аерогара София, Терминал 2, излитащи. Нá ти този полет към тъгите! Нищо че на съседния вход преди два месеца си посрещал обратното на тях. И си бил развълнуван, сякаш оттук предстои само хубаво. Въобще не си мислил, че ще се върнеш на същото място толкова скоро и ще се чувстваш като удавена в летен дъжд пеперуда. Има нещо обидно наивно в щастието. Когато си щастлив, забравяш, че няма да си щастлив винаги. Забравяш, че това е миг и както минават тъгите, така минават и радостите. А пък може и да е по-добре да забравиш. Но да си прелъстен и изоставен набързо от радостта – с годините тъгата от това предателство се умножава. Става на тъги.

Та на излизане от Терминал 2, нервно ровеща за слънчевите си очила, че да не покапят пред хора тъгите, се ядосах. Беше време да започна битка с летните тъги! Прибрах се вкъщи и реших да опитам с агресивен подход. Пуснах силно Джейсън Мраз, а беше само 7 сутринта. Съблякох дрехите, с които бях изпращала, и сложих дрехи, с които бих посрещала. Нищо че никого не чаках. Все някой ден щях да посрещам отново някого. Затанцувахме с дрехите, а тъгите се усукаха около врата ми и вместо да се изнижат, затанцуваха с нас. Вдигнах и тези от тях, които още се излежаваха. Станаха още повече и по-дейни тъги.
Реших да почистя. Изхвърлих два чувала с неща (каква класика при поява на тъги само!). Надявах се, че съм хвърлила с тях и тъгите. Поглеждам, те доволно се бяха опънали по изпразнените места вкъщи. Ммда, когато тъгите дишат в къщата ти, можеш с парцала да разчистиш около тях, но не и тях самите. Те са чисти като душата на бедно момиче.

Явно трябваше да сменя тактиката. Реших да пробвам с дипломатичен подход. Нещо достатъчно манипулативно, така че аз самата да не се сетя веднага, че манипулирам всъщност себе си. Да се заринеш с работа и с планове за бъдещето – така пишат мъдри списания като нашето, се гонели тъги. Започнах с плановете: да посетя едни прекрасни хора в Единбург, или да стягам багажа директно за Индия, а там да практикувам „яж, моли се и обичай”. На Джулия Робъртс й помогна за тъгите. А може би малко кариера? Да напиша велик роман? Готово, започвам и никакви тъги не могат да ме спрат. Не сега обаче, сега би излязъл доста тъжен роман. Ама толкова тъжен, че никой няма да иска да го докосне. Никой не обича тъги. Може би един ремонт вкъщи? Или направо нова къща? А секс с непознат или друга глупост, която никога не бих направила? Ей така, да имам глупав план, нещо, което ще ме натъжи повече от тези тъги. Клин клин избивал. Ами нека избие, че да не чувам буботенето на тъгите. Какво ти буботене?! При мисълта за секс с друг човек, различен от човека, който не е тук, тъгите направо шупнаха. Мамка му, няма мърдане от тях.

Последен опит. Откровен подход - ще им напиша писмо.

„Мили мои тъги,
Знам, че в мен ви е много уютно. Аз съм толкова гостоприемна за такива като вас. И понеже съм извратено учтива, никога в трамвая не си казвам, ако някой е стъпил върху краката ми. Така и с вас – със сигурност съм ви създала удобства в мен. На моменти съм комплекс all inclusive. Рачешката ми свръхчувствителност вечно забравя вратата отворена, а вселенските мъки влизат като придошли води, защото повечето други врати са залостени. Сутрин прочитам история за болно момиче или новина за земетресение и съм готова - заповядайте в мен, тъги, веднага ще ви посрещна на кожения диван на страховете си. По обед чувам под прозорците безгрижен смях на 16-годишни. Мили тъги, да взема да ви черпя малко носталгия? Знам, че е вкусна – тя е специалитет на заведението. Следобед минавам през парка, а на някаква пейка пише „Аз обичам сърцето ти”. „Сърцето ти” е надраскано и избеляло едновременно. Дайте, ще скъсам от края на моето, ще закърпим сърцето, да се радват тъгите. Вечер... Ех, как щастливо битувате в мен вечер. И виното ми изпивате, и музиката ми забавяте, и от книгите ми надничате, и в леглото ми се протягате. Нощем танцувам с вас под открито небе. Говорите ми от опашките на светулките, от слабостта на щурците, от далечината на Голямата мечка.

Мили мои тъги,
Беше запомнящо се посещение! Рачешката ми свръхчувствителност обаче чака нови гости. В крилото до страха и носталгията тя им е оправила широкия апартамент на своята жизнерадост. И мисля да сменя менюто. Сутрин ще ставам рано да пиша книгата си. Сутрин се пишат само весели книги. По обед ще бъда трескава и работна – винаги зарежда да си полезен и добър в това, което правиш. Следобед пак ще минавам през парка, а като видя пейка, ще се сетя как обичам да седя на пейка с някого, когото обичам. Вечер ще вървя по топлите павета на стара София и ще преговарям  радостта от всички предишни лета. Защото и това лято догодина ще е предишно, а вас нека изпратя сега на Терминал 2.”

Коментари

  1. Предния го преглътнах, но с този малко се затруднявам...
    Бих дошла да те нашамаря едно хубаво, ако щеше да ти помогне, но не :)))) Всеки сам си потъва в тъгата, стига дъното и като не му остане никакъв въздух тръгва нагоре - кой по-бързо, кой по-бавно.Та и ти така, мила Мила.
    Целувки :)

    ОтговорИзтриване
  2. Забравих споделянето :) Моите тъги са вечер, когато домът ми утихне и стане тъмен, а те се хранят от тишината, растат, дебелеят, стават силни. Знаеш чувството :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Знам и това усещане. И сутрин го знам, и по обед. И то ме знае :)

      Изтриване
  3. Здравей, Мила!

    Все пак, мисля, че няма по-самотна самота от тази да усещаш празна заетата половина до себе си. Случвало ми се е и знам, че тогава за студа на тъгата няма сезони, няма значение дали е лято или зима - еднакво вледеняващ е.

    Тази песен слушах, докато четях за тъгите на лятото.

    http://www.youtube.com/watch?v=WLvVtrfJZLU

    Стига да не беше преди обед, бих я поляла обилно с червено вино, въпреки горещото на лятото :)))

    Поздрави,

    Светлана

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Скъпа Светлана,

      Съжалявам, че едва сега виждам коментара ти от лятото.
      Може би не е случайно - есен е и аз откривам, че думите ти са верни.
      Есен е и аз продължавам да пъдя тъгите. Те са упорити, но понякога успяват да ме изненадат от самата себе си. Защото откривам, че мога да съм по-упорита, по-силна. Е, уви, понякога и по-тъжна от тях.

      Желая ти всесезонен оптимизъм и хиляди поводи за него! :)
      М.

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации