Извинете, свършихте ли...

... с този край на света? Че да минем към всички начала, които следват.




Беше година на много край. От тези „край”, които нямат множествено число. Тяхното опако обаче има. Казва се „начала”. Та да почна с края, за да свърши.

Тази година видях как мои приятели губят свой близък, видях ги как го изпращат. Това е единственият край, за чието опако не знаем нищо. Но нищо не ни спира да вярваме, че човекът, напуснал този свят, е започнал от начало другаде. Сигурно това начало няма вида на никое начало, което познаваме, сигурно дефиницията му дори не е на начало, но е отвъд края. А там се случва да започне вечността.

Оня ден приятел пусна във Facebook следния статус: „Жив!” Прозвуча ми, като да е минал някакъв изпит, макар че нямах представа учи ли нещо. 18 часа по-късно той публикува снимка на току-що зашития си гръден кош – скъсала му се аорта, бил опериран по спешност и по спешност върнат към живота. Внезапно „Жив!” започна да ми звучи като „Жив!”, като 1:0 за началото срещу края. Тук равен резултат е невъзможен. Победа за моя приятел. Жив да е!

Тази година двойка познати се удариха в ръба на семейна криза. Неочаквана и жестока. Той замина да работи далеч, тя не можа да му прости, че я е изоставил. Той твърди, че го е направил заради тях, тя го нарича „егоист”. Може би и те трябва да скъсат нещо, за да видят новото си начало. Надявам се да скъсат правилното нещо и да посрещнат заедно началото, а не поотделно.

Въобще дните ни са пълни с много край. Вървя по улицата и на всеки ъгъл по нещо свършва. Например виждам витрина с чаши на червени точки и взимам радостно решение да подаря някому чаша на точки. А после забравям да се върна. Тоест в онзи момент съм изживяла малък край на радостта от подаряването. Или пък вървя по „Графа” и сред десетки чифтове очи и красиви лица срещам един-единствен поглед. Не познавам този човек и едва ли някога ще го срещна отново. Вървим един към друг, очите ни се усмихват, казват си по нещо и бързо приключват, защото аз и той се отминаваме и продължаваме забързано в различни посоки. Само краищата на яките ни са се подушили. Чувам как в последния миг очите ни си разменят по няколко „ако”-та и всичко свършва, преди да го е имало. Наричам ги малките смърти на неслучилите се любови. И всъщност ги харесвам. Все още ми носят повече надежда, отколкото тъга.

Във всичко живо има край. Никога повече няма да наближава точно този край на света. Никога повече хората няма да се страхуват от датата 21.12.2012. Никога няма да науча името на онзи мъж, с когото си говориха очите ми на „Графа”. А когато попитали известен кинокритик какво би искал, ако имаше право на едно желание, той отвърнал: „Отново да гледам за първи път любимия си филм.” Хубавото на това да си жив е, че винаги има шанс следващия филм, който гледаш, да ти стане любимият.


Коментари

  1. Така си е! Всичко някога свършва. Само дето ошашкаха хората:)
    А сега една молба от мен -
    Traiana Kajrakova
    Подкрепете проекта на СОУ"Железник" с украсена с ръчнорисувани меденки и бонбони елха, която отива в дом за сираци, които ще ги хапнат.
    Харесайте страницата и гласувайте за Железник!
    Благодарим Ви предварително!
    здр
    дай един глас за железник
    ...
    http://www.facebook.com/galleriasz?sk=app_311586192275254&app_data

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Харесах страницата, видях, че имате най-много гласове, но не разбирам как да гласувам. Надявам се това да значи, че сте спечелили! :)

      Изтриване
  2. yes za sledvashtija film! veseli i shtastlivi praznizi

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации