Имам щастие да догоня...


Освен със сняг и студ ще запомня този януари с това, че беше философски, даже прекалено. Цял месец се давих във въпроси, съмнения, обвинения, съжаления, цял месец се боричках с демони, тъгувах, бесувах, очаквах, мълчах. Мина трудно, продължи безкрайно. Не съм от пасивните мислители - всяко клонче на „познанието“ пробива през мен със съпровождащите го емоции – болка, въодушевление, страх, надежда. Затова беше и толкова изтощително да се лутам в емоционалните крайности и да ходя по въжето на дилемата „страх ли ме е от този живот, или точно обратното – той ме вдъхновява“, а също и тази: „да вярвам ли на любовта, щом страхът може да е по-силен от нея...“ И точно когато се уморих до край от тези мисли, просветна. Не че получих отговори, но нещо прищрака в мен, намести се... и хоп! Страданието се укроти. Лутането се успокои. Януари свърши. Февруари донесе енергия, която ме изпълни със сила и с яснота. Изтласках трудните въпроси, като се хванах за отговор, който ги накара да изглеждат маловажни. И всичко това се случи, докато четях книга за кучета..

Психология на кучето - за глутницата и нейните закони. Лабилните членове на глутницата остават пренебрегнати. Ако тяхната нестабилност се задълбочи и застраши останалите, животното бива отхвърлено. Закон, създаден от Природата – а тя е гениална и безпогрешна... Някой ще каже „Но ние сме хора, а не животни“. Така е – правилата на глутницата изглеждат примитивни за еволюиралото ни, толкова модерно и толерантно живеене. И въпреки това има изконни закони на природата, които, вярвам, са валидни и за нас. Един от тях е, че слабите отпадат. Слабите нямат място в градивния поток на живота. Може някой да отбие от пътя и да ги утеши, да им подхвърли троха, да ги почеше зад ушите, но после ще продължи по пътя си и ще забрави за тях. И това е нормално, и не го прави лош човек. А след като и последният емпат обърне гръб на слабостта, а чудото на спасението не се стовари просто ей така, от небето, защото знаем, че Господ обича смелите, на падналия му остава или да умре, или да се изправи някак и да догони останалите. Никой не може да ти покаже слънцето, ако ти си заровил лицето си в земята. Никой не може да е смел вместо теб. А колко би ми се искало да можеше...

Вижте какво се случва с кампании като тази в помощ за Хитрино или „Българската Коледа“. Събират се помощи, много помощи. Всеки от нас се обръща към протегнатата ръка и пуска в касичката по някоя парà. Това не противоречи на закона на глутницата, напротив. Когато някой се бори да се изправи, глутницата му помага. Да сте пускали обаче паричка за някой, който се нуждае, но не е положил никакви усилия?... Имам приятелка, която, откакто познавам, е в депресия. Намира живота за жесток, мъжете за идиоти, дори дъщеря си смята за недостойна. Не казвам, че няма основания да мисли така. Освен това тя е добър и умен човек. Но е паднал човек. И е паднал човек, който няма никакво намерение да се вдигне. Дълго кръжах около нея, помагах й, дърпах я да излезе оттам. Запознах я с момчета, които не приличат на идиоти, подарих й котка, книги, мечти, показах й най-яките секънд хенд магазини, боядисвах с нея таван, водих я на пикник, на кънки, на цирк. Резултатът беше 1 на 0 за нея всеки път – аз си тръгвах изтощена от всяка среща, а тя си оставаше същата – депресирана, мрънкаща, давеща се в самосъжаление. Не знам какво ще се случи с нея, но спрях да се опитвам. И дори не ме е срам.

Всеки е слаб в някакъв момент. Но някои просто избират да останат слаби. Защото това ги лишава от дълга да вземат решения и да носят отговорност. Заемат позата на жертви и гледат света с лошото на окото, задето е толкова зъл с тях. А на света не му пука – той кротко си продължава напред. Слабостта е илюзия. В същото време е съзнателен избор. Слабостта е алиби на страха и малодушието, на лицемерното удобство от заровената в пясъка глава. Някои дегизират страха си и го наричат „предпазливост“. Още по-смешно е, когато го представят като „разум“. Страх те е да излезеш от дома и да се загубиш в големия, несигурен и агресивен свят, защото си предпазлив и разумен? Да, страшно е, но няма друг начин да откриеш, че светът е и шарен, и вълшебен, и красив, и изненадващ, и пълен с подаръци! Страх те е да напуснеш работа, да си вземеш куче, да й кажеш, че я харесваш, да паднеш, да станеш, да се промениш, да станеш велик, да бъдеш щастлив. Страх те е да танцуваш около заспалата мумия на своето статукво, да подразниш духовете в зоната си на комфорт, да разтресеш света си, да го промениш, да го преместиш напред! Страх те е да се отлепиш от земята, да се пуснеш от познатото, а то те задушава. Задушава те! То ще те задуши!! То ще те отнесе, докато теб те е страх и докато се криеш в жалкото оправдание, че си слаб, че не знаеш как, че не можеш... Не, не си слаб! Лошата новина за теб е, че си достатъчно силен да направиш всичко, да бъдеш навсякъде, да бъдеш щастлив! Можеш да имаш мечтите си, както го може всеки друг от глутницата, но трябва да ти стиска!

...


Ей така се насметох след януарската „депресия“ и бързичко догоних глутницата. След депресия съм особено жива и готова за щастие. Как да предположа, че точно кучешката психология ще сложи ред в главата ми? А може би само съм си търсила повод да бъда отново добре.

И да, страх ме е от този живот, но той също ме вдъхновява. Ако не го пуснеш да ти върже крилете, страхът не пречи на нищо добро, което е писано да се случи. Дори мисля, че рискованите неща са по-сладки, защото ти си избрал да ги изживееш въпреки страха си. Рисковано е да полетиш, да се промениш, да загубиш, да опиташ пак, да се влюбиш. Рисковано е, но мисля, че само ако си минал през страх, можеш да стигнеш до истинско щастие. Затова си прибирам страховете в раницата, обръщам календара, хващам кучето и повеждам глутницата. Имаме щастие да догоним, стига философии!




Коментари

  1. Eх, Мила, всеки минава пред такива периоди. Мен ученето на нови неща ме вади от инерцията и аз съм от малкото хора, които обичат промените и ги предизвикват. Много харесвам един подход на Зелан - намаляване на важността. В момента, в който включиш на тая вълна олеква много, все едно сваляш раница и чувството за свобода изплува. Това е най-ценното за мен, даже повече от любовта - ткава настройка имам. А може би свободата не изключва любовта и двете са приятелки- Благодаря, че изказваш всичко, което щях на кажа за моята последна година. Давай Мила, огненият петел подкрепя инициативните и трудолюбивите - няма значение на кой фронт. Поздрави, Иванова

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, че наминахте отново оттук! :)
      Принципът на Зеланд си е направо за един нов текст. Аз за себе си го открих, докато четях книга за тийнейджъри :))
      Ето, че вече е март.. да ви е шарен и пълен с чудни моменти!

      Изтриване
  2. Към слабостта се привиква като към наркотик. Сигурна съм, че ако се направи проучване, то ще покаже, че броят на зивисимите от нея са повече от зависимите от всички останали наркотици. Поздравявам те, Мила, че ти не би намерила място в този списък. Само едина много смела жена може да пише толкова откровено за себе си!
    Алба

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Алба, много хубаво име! :)
      Благодаря ти и да, наркотик е, но знам къде по-сладки наркотици от този :)

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации