Не зная какво е да обичаш себе си


„Обичай себе си, обичай се повече...”
Напоследък го чувам толкова често, че се зачудих кое кара приятелите ми да мислят, че не обичам достатъчно себе си. Истината е, че никога не съм разбирала този съвет. Нима можем да се мразим или да сме безразлични към себе си?!

Какво означава да се обичаме? Ако един ден синът ми попита, не зная какво да му обясня. Не харесвам самовлюбените. Далечни са ми и твърде самоуверените. Напротив – старомодно ме привличат скромните. Откривам някакъв мощен чар в онези, които могат много, но никога не са достатъчно доволни от себе си. Не смачканите и потиснатите. Харесвам хората, които с всяка крачка се опитват да надскочат себе си. Хората, които умеят да виждат превъзходството на други хора и да се мотивират от него. Хора, които ще се вслушат във всяка критика, дори да им се струва несправедлива. Хора с чиста градивна амбиция, в същността на която е единствено стремежът към по-добро. Те дали обичат себе си, щом не си вярват достатъчно? Дали се обичат, щом се подлагат на неудобството рядко да са доволни от себе си и често да се самобичуват?

Чувала съм, че за да обичаш някого, трябва да обичаш себе си. А защо да не е вярно обратното? Защо любовта ми към другите и към всичко заобикалящо да не е от любов към мен самата? Може да не знам какво е да обичаш себе си, но знам да обичам.

Обичам утрините. Обичам как всичко започва наново. Всяка сутрин след събуждане имам десет минути, в които не помня какво е било вчера и има само днес, при това отначало! Днес е най-важният ден от живота ми. Утре днес ще бъде непоправимо, а предпочитам да бъде незабравимо. И днес това зависи от мен. Обичам тези десет минути, в които започвам да пиша най-важния ден от живота си – започвам да пиша своето днес. Не зная какво е да обичаш себе си, но сигурно се съдържа в тях.

Обичам, когато забравям какво ме е наранило и си спомням само какво ме е направило щастлива. Обичам да забравям лошото. Времето помага да го пусна. То ми показва, че лошото е преходно. Доброто не е, защото не го забравям. Нося го със себе си, пазя го и съм тежка от добро. Щастливо тромава от хубави спомени. И лакома за още! Обичам вкусното съдържание на паметта си. Не зная какво е да обичаш себе си, но сигурно се съдържа в него.

Обичам втория шанс. Дълбоко ценя умението да признаеш: „Не бях прав!” Не обичам извиненията, но обичам същинското проумяване, че съм сгрешила. Обичам съзнаването, че никой не може да бъде безгрешен. Това ме прави по-спокойна към грешките и по-смела в решенията. Дълбоко ценя и умението да кажеш: „Прощавам ти!“ Особено когато успееш да го кажеш на себе си. Обичам втория шанс, който всеки заслужава. Не зная какво е да обичаш себе си, но сигурно се съдържа в него.

Обичам присъствието на точно тези хора в живота ми и отдръпването ми от други. Харесва ми да плувам сред стадо от весели делфини, които виждат колко красиво е морето, а не колко опасно дълбоко е. Споделеното с тях плуване прави морето уютно като дом. Те са тези, които ме мотивират, с които мога да бъда себе си, с които и в буйно, и в спокойно море мога да разменям уроци, разбиране, мечти. Обичам как стадото расте, как става още по-голямо и по-весело. Обичам избора си на точно това стадо и бягството си от други стада, сред които трябваше да свивам перките си, а морето беше наистина опасно. Не зная какво е да обичаш себе си, но сигурно се съдържа в този избор.

Обичам пролетните надвечери. Натрупал си още един ден с изживявания и е време да се порееш без цел и без посока. Пролетните надвечери открехват първи прозорците. Сменят тежките гозби със зелени салати, червеното вино – с бяло и розово. Поставят първите зюмбюли на масата. Засилват глъчта от улицата. Обичам онзи момент, когато вдигаме очи към небето и ахваме: „Я, виж колко по-късно се стъмва вече!” Пролетните надвечери са подранилата светлина на доброто, което предстои. Не зная какво е да обичаш себе си, но сигурно се съдържа в тях.

Обичам простотата. Бяла чаша. Бяла врата. Черен път. Тишина, споделена от двама. Зелена поляна. Каменна чешма. Бистра вода. Спокойна песен. Думи, ненужни, но чути. Жестове, непоискани, но подарени. Хармония, лека като капчица роса върху рамото на пеперуда. Обичам простотата. Не зная какво е да обичаш себе си, но сигурно се съдържа в нея.

Обичам хората, но обичам и времето сама със себе си. Днес то е същото, каквото беше и преди 20 години. Босо време. Щуро, фантазьорско, пеещо. Или тихо с шепота на книга. Дълбока чаша с кафе до ръцете ми, докато те пренасят чувства върху белия лист. Сладко съзерцаване на самотата. Превръщането на детинските ми лудории в съзряване. Обичам порастването на детето в мен, обичам и съхраняването му. Не зная какво е да обичаш себе си, но сигурно се съдържа в двете.

Обичам нощите, всички нощи. Обичам светлинките от прозорците, мъждеенето на уличните лампи и нощната бодрост на вятъра. Обичам времето за споделяне. Обичам „Как мина денят ти?“. Обичам времето, в което всичко трудно става незначително, а всичко хубаво – по-значимо. Защото е поделено с човек, за когото е важно как е минал денят ти, кой те е зарадвал и кой те е наранил. Обичам спокойствието на нощта. И закрилата на истинската обич. Не зная какво е да обичаш себе си, но сигурно се съдържа в тях.

Обичам любовта. Обичам да обичам. Обичам да бъда обичана. Не зная какво е да обичаш себе си, но сигурно любовта се съдържа в мен.


                                                                      photo: explainmeplease.tumblr.com

Коментари

  1. Още една чудесна публикация, скъпа Мила! Като във всяко нещо, истината е в баланса. Чудесно е хората да се стремят да надскочат себе си и да се мотиврат от успеха на другите. Не е добре обаче, когато "никога не са достатъчно доволни от себе си". Това си е направо перфекционизъм. Преди години и аз бях перфекционист, за радост на моя работодател (във фирмите много обичат перфекционистите, на техен гръб нарцисистите изграждат кариерите си). Стремях се да бъда перфектна в работата си, перфектна съпруга, перфектна майка, перфектна дъщеря, перфектна приятелка и т.н. Докато се докарах до нервен срив, загуба на работата ми, развод, невротично дете, разрив с родителите ми. И като резултат - депресия и нужда да посещавам кабинета на психотерапевт. Тогава разбрах, че перфекционизмът бил болест (дотогава го бях чувала само като нещо поожително). И научих от психотерапевта определеието "Перфекционизмът е непрекъсната, натраплива нужда, която подтиква човека с чувство за малоценност да се стреми към привидно съвършенство (защото знае, че истинското е невъзможно) и това го държи в по-слабо или по-силно изразено състояние на тревожност." Разбрах, че всичко е тръгнало от вечно взисктелната ми майка, за която петицата в училище беше лоша оценка и "какво ще кажат хората" беше суперважно. Наложи се стъпка по стъпка да доизграждам личността си и самочувствието си, да се разделя с комплексите си и да, с перфекционизма. Открих щастието на несъвършеството и се научих да приемам, че е нормално човек да прави грешки и да се обърква от време навреме. Съответно се научих да не се самообвинявам в такива случаи и да не обвинявам другите за техните грешки. За щастие с времето възстанових отношенията с родителите си, развих се успешно в нова професионална област, намерих нов съпруг, с който съм много щастлива вече двадесет и няколко години, а дъщеря ми... На нея и се наложи след време също да посещава психотерапвт, за да се справи с последствията от нанесените душевни травми от "перфекционистичния" период на майка й. Но това я подтикна тя самата да реши да стане психотерапевт и вече е много успешен такъв. Надявам се с това да се прекъсне "пефекционистичната нишка" по женска линия в рода ни. Не знам дали този мой опит ще Ви е полезен, но реших, че ще е добре да го споделя с Вас и с читателите на блога Ви.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много познато. Без развода. Опомних се май по-навреме и сега постоянно възпирам перфекционистките си залитания особено по отношение на тригодишната ми дъщеря.

      Изтриване
    2. Сега, като отново си прочетох коментара по-горе видях, че е пълен с правописни грешки. Едно време такова нещо ужасно би ме разстроило и щях да се "самобичувам", че не съм го прочела внимателно, преди да го постна. Сега само се усмихнах, и си казах - "Е, хората ще ми простят прапописните грешки, ако им хареса това, което съм написала". И продължих да съм в добро слънчево, пролетно настроение. :) Пожелавам го и на всички останали читатели на блога!

      Изтриване
    3. Познато и на мен, от болестното състояние до правописните грешки :) Мисля, че с времето приоритезирах перфекционизма обаче и сега уютно си се боричкаме само в една-две сфери :))
      Благодаря за споделеното! Мисля, че покрай такива "коментари" започвам да развивам и перфекционизъм към хората, които привличат думичките ми ;) Благодаря ви! Нека сте щастливи!

      Изтриване
  2. О дааа, пак си го казала като мен - защо пък да обичаш другите и всичко около себе си да не е пак от любов към самия теб? Винаги съм казвала, че давайки и подарявайки нещо аз всъщност съм един егоист - просто така правя себе си щастлива! Виждайки щастието по лицата на другите, знаейки че причината съм аз ... еми, хубаво ми е! Някой ми беше казал, че това било " здравословен " егоизъм :) Ха, дано е така!

    ОтговорИзтриване
  3. О дааа, пак си го казала като мен - защо пък да обичаш другите и всичко около себе си да не е пак от любов към самия теб? Винаги съм казвала, че давайки и подарявайки нещо аз всъщност съм един егоист - просто така правя себе си щастлива! Виждайки щастието по лицата на другите, знаейки че причината съм аз ... еми, хубаво ми е! Някой ми беше казал, че това било " здравословен " егоизъм :) Ха, дано е така!

    ОтговорИзтриване
  4. Обичам хората, но обичам и времето сама със себе си. - aбсолютно съм съгласна

    ОтговорИзтриване
  5. Обичаш се. Не самовлюбено, различно е, обичаш се, звучи от думите ти :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Обичам се.
      Обичам те.
      Обичам го.
      Обичам ги.
      Обичам ви.

      Изтриване
  6. Анонимен22 юни 2016 г., 7:29

    на сайта „Трансферите в Бундеслигата – лято 2015“ в blitz. bg (от 2 септември 2015 година) пише важни коментари за християнството

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен22 юни 2016 г., 7:30

    Ще напиша нещо интересно - Един добър човек би желал на бежанците днес /и въобще на всички хора/ да живеят добре и човешки /и да имат работа и мир в техните държави- и където и да се намират по света/, а не да измрат от вируси, атентати, в газовите камери и прочие /да не забравяме, че и българи в миналото са били бежанци- и че след 1989 година и много българи търсят препитание и оцеляване в чужди държави/. На много места в Интернет и т.н има призиви и т.н (да бъде извършено от мъже, в затвори, полиция и т.н) за жестоки изтезания, отрязване на ръце и крака, пенис кастрация, анални изнасилвания - и с предмети, евтаназия и т.н - за тъмнокожите хора (роми (цигани) с мургава кожа , негри, дравиди)- аз не мисля, че е уместно (макар и аз да мисля тъмнокожите хора за много лоши и нередовни (може би гейовете от другите раси, са подобни на тях)- това да се пише и т.н в Интернет и т.н (дори и ако реално, това е било извършвано)- особено, ако се прочете и от деца. Надявам се в бъдеще Земята да се оправи и вече да няма омраза, човек или хора живеещи и т.н в страх и т.н, убийства на човек или хора, самоубийства, злоба, гняв, желания (и/или желание и/или заплаха (или заплахи)) за нечия смърт и/или кастрация и/или зло и т.н, удавяне ,насилие, смях и т.н- с психично болни и т.н, смях и т.н- с заекващи хора и т.н, богохулства (дори като негодувание, нетърпение, отчаяние, ликвидация на мъжете, отегчение и т.н), изкормване (или пожелания и т.н за нечие изкормване) в Интернет и/или филми и т.н, изтезания, безразборен секс, неуважение и/или обиди и т.н - към родител/и и т.н, безработица, лоши прояви, болести и прочие лоши неща между хора (в хора) и прочие - а да има добър и щастлив живот за хората и добър шанс за всеки човек. На света му трябва любов, мир и доброта (и да се промени положително - от лошите крайности до които е стигнал)!Според мен: света трябва да върви към положителни промени и вече да няма войни, конфликти, геноцид/и (над) човек и/или хора, убийства, побои, самоубийства, насилия /в филми, романи, сериали и т. н/, черен и/или лош хумор /примерно с - педераси /изнасилвания (над) тях и въобще и т. н /включително още от детска възраст, импотентни мъже и прочие/, вражди, вулгарни думи, и нищо лошо на Земята. Дано по-скоро света се оправи и промени към добро - аз желая свят без страдание, насилие и въобще без всякакви лоши неща!! Надявам се по-скоро света да се оправи и промени към добро : и отново хората по света да имат добра работа; добър и щастлив живот и т.н!!Ще напиша нещо на друга тема: хората нямаме право да призоваваме (да се смеем и така нататък) за кастрации на хора и така нататък, стерилизация (насилствена и т.н), изнасилвания (и/или съвети и/или заплахи за тях- било анални на мъже и така нататък) на хора и т.н, убийства,самоубийства, войни, вражди, омраза, влизане и/или ходене на хора при психиатри (и/или техните психични и т.н проблеми), побои,удари по тялото, кавги и/или спорове, геноцид над нации от хора, заплахи с оръжие и/или думи (дори казани на шега) и т.н-дори показани в филми, сериали и т.н- това е моето мнение! Няма доказателство, че изнасилвача и физически здрав (а може и да е осъден несправедливо, а реално да е невинен)- би повторил това свое престъпление). Може би само съд може да решава присъдите за всеки човек и т.н. Хората нямаме право да призоваваме за -влизане в болници (вземане на лекарства- било психиатрични и т.н)- било психиатрии и т.н (ходене на лекар/и - било психиатри и т.н) ....На света му трябва да се промени положително - от лошите крайности до които е стигнал), аз не желая изтезания, жестокости, бой, насилия,пошлост, вулгарност, лоши неща, трафиканти на каквото и да е, и т.н - които неща не трябва да съществуват в един добър и възстановен свят (на което се надявам скоро да стане със Земята). ...

    ОтговорИзтриване
  8. Анонимен22 юни 2016 г., 7:31

    Виждал съм цигани, които излизат от адвокатски кантори, стоят на вестникарски будки, вървят по улица (или пресичат тротоар), или чакат в коридор на болница (за физически болести) и прочие- да разговарят с гласове като абсолютни дебили и дегенерати и/или с най-пошлите думи (през 2010 година- една млада циганка крещеше (от разстояние 1 километър) най-вулгарните думи за полови органи към група момчета-а те я аплодираха).През лятото на 2012 година в центъра (докато е имало много - хора) на голям български град са вървели трима мъже (видимо по-млади) и единия (от тях) е нарекъл на висок глас (някакъв мъж - вероятно за когото те са говорили) с най-пошлата дума за пенис. Чувал съм, че дума която на китайски език е име (мисля) и лично и фамилно име (за мъже -може би и на жени), а също е име (и/или част от име) на региони в Китай (а аз мисля е име и на една етническа група в Китай) на български език (а може би и на руски език- а може би - и на украински, полски и беларуски езици) означава една от най-вулгарните думи за пенис. Друга дума на български език (която също- означава една от най-вулгарните думи за пенис), а също на български език- първите три букви от тази дума (а (аз мисля) - и на всички славянски езици - с изключение на руския език) означава дума (която е пет буквена) която е най-вулгарната дума за блудница (мъж или жена - но самата дума на български език е в женски род) : а същата тази три буквена дума на български език (която също- означава една от най-вулгарните думи за пенис) - е първите три букви от най-вулгарните думи за пенис на (аз мисля) всички славянски езици от бивша Югославия- а същата тази три буквена дума на български език (за която (аз писах) досега, че- означава една от най-вулгарните думи за пенис) е първите три букви (или- последните три букви) от фамилно име- на мъже и жени (а също (аз мисля) е първите три букви от думи на руски, немски и френски езици) на руски, полски, украински, японски, немски и френски езици. А аз мисля че е най-добре във всеки език да се махнат най-вулгарните думи (и по-слабо вулгарните- като за секс; мъже и жени блудници; за гърди, задни части, изпражнения, урина и т.н) и най-силно вулгарните - като за полови органи.

    ОтговорИзтриване
  9. Анонимен22 юни 2016 г., 7:32

    I write from abroad

    And I think need : peace on Earth and good among people

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации