Нямам означава мечтая. Нямам означава ще имам


Има един тип хора, които избягвам – онези, които постоянно мрънкат. Всеки от нас има периоди, в които бутилката изглежда по-скоро празна. Или някоя рана скимти, или някъде зее дупка, която изсмуква всякаква радост, или просто сме се загубили по пътя. И често замръзваме в невъзможност да разчистим тъмнината. Нуждата да останем бездейни в слабостта си е човешка. Силата на духа не е в това да не изпадаме в слабости, а в това как и колко бързо излизаме от тях. Така мисля аз.

Като бях малка, виждах живота си по наивно утопичен начин. Виждах бъдещето съвършено. И смятах, че това е възможно, защото сред мечтите ми не присъстваха нито Нобелова награда, нито разходка до Луната, нито принц Уилям за съпруг. Представях си живота простичко. Как ще се настрадам хубаво от една-две загубени любови, докато не открия моя Човек и не създадем перфектното семейство. После ще работя мечтите си, ще съм приятел с най-добрите хора, ще обикалям и изучавам света, без изобщо да се тревожа за салдото по банковата си сметка, а децата ми... представях си ги като ангелчета, които подреждат доброволно стаите си, не се докосват до чипс и мразят да гледат телевизия.

Днес вече не съм малка. Всъщност отдавна живея живота, за който трупах представи като малка. Разбира се, той е доста по-различен от тях, по-различен от всяка детска утопия. Оказа се не само, че Дядо Коледа не съществува, оказа се, че да си възрастен е далеч по-трудно, отколкото изглеждаше. Все още са ми останали някакви очаквания за бъдещето, но вече им липсва фантазията за съвършенство. Из тях се разхожда, поизмърляно, старанието да харесвам живота такъв, какъвто е, и надеждата да бъда достатъчно мъдра и силна, за да постигам онова, което зависи от мен, и да не съжалявам за останалото.

Вие познавате ли някой, който не би променил нищо в живота си? Аз не познавам. Ако си здрав, млад и красив, ти липсва работа. Ако имаш и работа, и здраве, ти липсва семейство. Ако имаш семейство, здраве и работа, ти липсва страст. Или ти липсва време. Или ти липсва баба ти. Или ти липсва по-добра работа. Всъщност е доста страшно да се сбъднат всичките ти мечти. Но за щастие се случва рядко. Винаги има още нещо, което не достига, някакъв щрих, който би допълнил перфектно картината. Ако си мъдър, липсата на този щрих няма да те закове при мрънкащите задълго, а ще те отпрати при мечтателите.

На всеки нещо му липсва. Всеки има някаква болка. Всеки е по средата на някакъв урок. Всяко нещо минава – хубавото също и след него отново трябва да бутаме нагоре. Може би щастието е в това да се държим за нещата, които имаме, а не да се срутваме в преследване на нещата, които нямаме. Може би щастието е в това да сме гъвкави. Толкова гъвкави, че когато пропадаме, да не викаме „помощ“, а да викаме „ура“. От падането ще заболи, ще поплачем, пък после ще се изтупаме и ще потърсим сравнително права и гладка отсечка, от която да се засилим отново нагоре. Този път може засилката да е по-мощна и да стигнем още по-нависоко. Болката е силен стимулант. Въпрос на избор е дали ще го ползваме, за да пропаднем още по-надолу, или за да се изкачим още по-нагоре.

Наскоро ми се наложи да потърся такава отсечка. Седях в черна пропаст и събирах в едно тефтерче сълзите си. Тефтерчето се намокри, после прогизна цялото, преля и за малко да удави целия ми свят. На ръба между живота и отказа от него спрях, огледах се и се засрамих. Да, бях загубила нещо безценно, нещо, което се дава по веднъж и не на всекиго. Но вместо да благодаря, че ми е било дадено и че след него остават толкова други неща, за които си струва да изляза от пропастта, аз бях спряла да се боря. И започнах да записвам в тефтера нещата, които имам. За да забравя за онези, които нямам. За да спра да тъжа за тях. За да спре да ме е страх.
...
Рано сутрин имам спящо дете, което разказва фантастични епоси насън. После се търкулва в моята част от леглото и започва да мърка във врата ми. Имам и котка, която посреща утрото на перваза на прозореца, точно над главата ми. Котка, която царствено наблюдава събуждането на града и с тупкането на кадифените си лапички спуска грамади с уют върху възглавницата ми. Имам и куче, което спи върху мен и обелва очички при всяко мое движение под завивката. Куче, което не дава да мърдам, ако не може да ме последва. Хълца, пръцка и хърка, но е огромна топка любов. Не ме изпуска от поглед и все дебне да се свре в мен. Любовта му е безусловна. Абсолютна. Денонощна. Особено нощна. Понякога ми тежи, свит на кълбо отгоре ми, но ме кара да се чувствам толкова защитена и нужна. Сигурно ме пази, или се пази в мен, или пази топлинката от съня ни, но винаги е там с онези сънени очи – струйки безрезервна обич.

Рано сутрин имам толкова хубави неща от живота. Имам гледка към Витоша, която всеки ден е различна и всеки ден е същата като в детството ми. Имам вкуса на прясно слънце в чаша сок. Имам нетърпеливи ръчички, които се протягат към тигана с палачинки. Имам аромата на първото кафе и живителния му слалом из тялото ми. Имам прегръдката на целия си дом, отгледана с преклонение към уюта. Имам слънчеви съседи – красива млада двойка, която излиза заедно за работа. Имам малките магазинчета из центъра, където отдавна вече няма продавачи. Там са Нинчето и Боби, Краси и Ванчето, все приятели. Всеки от тях знае какво да ми подаде зад щанда, при всеки имам по още един дом. Имам любимата музика в колата си и един широк булевард, по който скоростта се диктува от вихъра на красивите облаци над мен. Имам работата, към която пристъпвам всеки ден с нетърпение и любопитство, и няма ден, в който да бързам да я напусна.

Имам ежедневните си срещи с нови хора, с интересни хора. Имам правото да ги питам, да ги опознавам, да се приближавам чрез тях до различни умове и съдби. Имам думите, белия лист и свободата да пиша каквото харесвам. И да го правя напълно открито.

Имам безброй неща, които палят любопитството ми и желанието да ги докосна, преживея, опитам. Те са в книгите, от другата страна на обектива, на щанда с пътеводителите, в кучешкото училище, в кухнята ми и къде ли още не. Вчера например се записах на курс по оцеляване в планински условия. Днес ще разуча за скално катерене и скрапбукинг. След месец ще отида до Истанбул, а Барселона, Амалфи, Ню Йорк и Мароко са първи в списъка за след това.

Имам приятели. Животът ми ги подбра по време на най-силната буря. Имам приятели, на които имам пълно доверие, с които се смея и плача, пътувам и уча.

Имам лудостта да натоваря детето, животните и палатката просто ей така и да хукна към някое приключение. Имам щуростта да се хвърлям в нови и екстремни преживявания, защото имам любов към този живот и искам да му дам шанса да ме преведе през всичките си добри чудеса.

Имам сърце, пълно с любов.
Имам птици върху кожата си, нарисувани от единствения човек, който някога е знаел как да разтваря крилете ми.
...
Имам е хубава дума. Нямам е друга дума, но вместо да ме плаши, аз избирам да ме стимулира. Нямам означава продължавам. Нямам означава мечтая. Нямам означава ще имам. А пък тези, дето се чудят дали бутилката е наполовина пълна или е наполовина празна, по-добре да се сетят, че бутилката може да бъде напълнена още веднъж до горе.


Photo credit to nowandthan.tumblr.com



Коментари

  1. Прекрасна си :)!!! Вдъхновяваща, искрена, истинска... Чета и не спирам да се усмихвам.....:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Щом те усмихвам, вдъхновението е у мен! :)
      Благодаря!

      Изтриване
  2. Боже,невероятна.....как може толкова много години да ме вълнуват твоите думи???
    Дали някога ще мога просто да ти стисна ръката....без думи....някога....

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Може би просто думите не са мои, а наши :)
      Бих стиснала ръката ти веднага. И го правя :)

      Изтриване
  3. Понякога се питам ще ми се случи ли и на мен живота ми да бъде простичък. После се сепвам и си казвам, не, не, няма как. Преди малко повече от година получих такава плесница от този живот, много страдах, много сълзи пролях. Чудих се по кой път да поема по правилния или по лесния. Избрах трънливия, отказах се от някои мои блянове и това ми даде нови възможности, възможности които не съм търсила преди, но които приех с отворени обятия. Да, всички трудности са начин да променим себе си и живота си за по-добро, да се изкачим на по-високо и на по-светло.
    Прегръщам те, Мила :*

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за продължението на някои мои мисли. Благодаря за откровението, за доверието, за споделената тежест на тъмнината.
      Само хората, които не се плашат да паднат от високо, могат да видят света от толкова високо... Ще се срещнем някъде там... някъде, където е по-красиво, по-смислено и по-безбрежно от ниското. И там ще си опечем някой ужасно вкусен пай, мила ми Зори! :*

      Изтриване
  4. Георги Зарев27 януари 2016 г., 2:42 ч.

    Здравейте Мила,
    Не се познаваме, но чета с удоволствие всичко написано от Вас. Мисля, че ако кажа "Прекрасни" неща, няма да е достатъчно за да изразя възхищението си. И сега се уверявам, че не само радостта от живота може да подхранва таланта Ви, а и болката. Вашата болка не се натрапва, напротив, събужда желания, мечти и ни дава онази рецепта за силата да се изправяме. Отново ще кажа - Удоволствие е да чета всичко написано от Вас. Моля Ви, не спирайте!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ви, Георги!
      Вие ми пратихте преди време вашата книга, не се лъжа, нали?
      Ще се радвам да продължа да ви чета и ви желая само будни желания и никаква болка по пътя към справянето! :)

      Изтриване
    2. Георги Зарев28 януари 2016 г., 2:56 ч.

      Да, и се радвам че си спомняте. Надявам се да Ви е харесала. Очаквам с нетърпение следващата Ви публикация.
      Не се съмнявам, че ще отново прекрасна. Много ми се иска да видя и всичко, което сте написали в книга.Нека повече хора да могат да видят нещо истинско.

      Изтриване
  5. ... но нямам Него. Нали? Любов, каквато се дава веднъж в живота. Ако изобщо се даде. Ти винаги си била по-напред от мен по пътечката, Мила. Онази пътечка, която се отдалечава от ръба на пропастта. Или просто си по-смела. Благодаря ти, защото понякога, когато сълзите са прекалено много... ми даваш надежда. Че отново ще започна да виждам Витоша през прозореца. Или ще чувам мъркането на котките. Или ще слушам песен без да плача. Макар че "животът продължава" ми звучи...страшно. Нищо не продължава без него. Дори пътуването. Бях дори по-далече от Мароко. И първото нещо, което чух от един французин на 18000 км. от България беше: "Най-хубавото място е там, където е сърцето ти". Вярвала ли си, че някой може да изрече такава тъпотия - че Бора Бора е най-самотното място на света?! Ами да...когато раят е тук, но ти... вече нямаш място в него. Обичам да те чета. Писала съм ти и друг път - извинявай, че е анонимно, но... Той всъщност е тайна. :) Благодаря ти, че ми помагаш!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване
    2. Скъпа Анонимна,
      Бях ти написала нещо доста дълго, но го изтрих... може би за да го оставя да се успокои в ума ми и да го пъхна в някой бъдещ текст.
      Искам само да знаеш, че мога да те разбера по-добре, отколкото предполагаш и те моля, ако усетиш необходимост, пиши ми лично съобщение на страничката на Солунска във Facebook. Желая ти сила!

      Изтриване
  6. Оо, аз го прочетох! И доста си поплаках! :) Не предполагах каква утеха е да знаеш, че не си само ти! :)

    ОтговорИзтриване
  7. Миленце, искам да имаш... Искам да имаш всичкото Всичко, което да подпре сърцето ти, да го сгрее и напълни с въздух, за да полети то, сърцето, в безкрая - с цялата любов! И ще е, ще видиш! Дано тогава мода да ти се усмихна. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И още нещо... Само който не е обичал, е смел да съди за любов!

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации