Детството облече булчинска рокля



Не помня някога да е мечтала за сватба. Аз бях тази, която си представяше морската си сватба, двата чифта влюбени боси крака и герданите от миди и рапани, които обещават безкрайност. Тя беше най-добрата ми приятелка и подозирам, че моите сладко-солени сватбени планове едва-едва я вълнуваха. Тя мечтаеше за други неща – медицина, обиколка на света и дори не помня още какво. Но тогава бяхме на 18. Сега сме на 38 и малко от нещата, които си представяхме, ни се случиха. И ни се случи много от неочакваното. Аз още не съм имала морската си сватба, нито някаква друга, а тя още не е обиколила света. Затова пък и двете сме майки. И двете понякога забравяме, че са минали 20 години от детството. И двете не сме се отказали от мечтите. 20 години на неочаквани обрати не са успели да ни отклонят от пътя към най-чистите - детските мечти. Ей така, не напук, а от жилава вяра.

Когато преди няколко месеца А. ми каза, че с Б. ще се женят и ме покани за кума на тяхната сватба, аз разбрах, че ще изживея това нейно сбъдване на моята мечта като свое. Нищо че нямаше да е на босо, нищо че щеше да е далеч от морето ми, нищо че момичето в бяло нямаше да съм аз. А. беше детството ми. Тя беше и порастването ми. Говорили сме за всичко, което може да се мисли и говори. Сега беше мой ред да напиша речта си за нейната сватба. Опитах да бъде нещо смешно, опитах да бъде не толкова захаросано, опитах да прескоча клишето и да не карам хората да подсмърчат покрай масите с бели покривки, но не успях. Казах й това, което искаше да бъде казано. Подарих й това, което не можех да й подаря по друг начин. И докато писах тази реч, хубаво си поревах. Ей така, понеже моето детство щеше да облече първата си булчинска рокля.


„Здравейте! По сценарий тук е мястото аз като кума да кажа нещо смешно. Макар да съм безкрайно радостна днес, нищо смешно не очаквайте да кажа. Все пак аз планирах да се омъжа преди нея...

Част от гостите ни не знаят, но когато ние с А. бяхме малки, кумовете обикновено подаряваха или цветен телевизор (цветен задължително!), или ютия, или кристални чаши, които да се вадят, само когато ти дойдат гости. И аз бях много затруднена с подаръка си, защото разбрах, че А.и Б. си имат вече и телевизор, и ютия, и чаши. Всъщност един ден видях снимка на тримата – заедно с малката им дъщеря, и разбрах, че те си имат всичко.

Затова, мили мои, реших да ви подаря мечти. Те никога не са излишни, нито прекалено много.

Подарявам ви дневник, за да записвате в него миговете си заедно. Знаете ли колко бързо се забравят? А колко много дават, ако ги запазите – само ваши, пълни с живот. Подарявам ви дневник и ще ви подарявам по един всяка година по същото време. За да бъдат миговете, които си струва да бъдат пазени, без край...

Преди няколко години гостувах на моя приятелка за закуска и забелязах, че с нейния съпруг пият от една и съща чаша кафето си. Тя ми разказа, че толкова са се хармонизирали през годините, че винаги единият от тях е върнал чашата, когато другият иска да отпие. Тогава си подарих тази мечта. За сутрини, в които ще виждам рошавото отражение на съпруга си в отражението му по кухненския плот, и ще отпивам от общата ни чаша – по-топла от ръката му, отколкото от кафето ни. И така ще започва всеки нов ден – в топла, непроменлива, споделена заедност. Не съм се отказала от мечтата си, просто ви подарявам едно копие от нея. Взех ви много голяма чаша за кафе, за много дълги сутрини и за още по-дълги години.

Не съм забравила и вашите вечери. Когато се прибирате един към друг, когато всичко е зад вас и толкова маловажно, и предстои най-влюбената част от деня, за нея ви купих голяма чаша за вино. Нека витрината ви ми прости, но ви купих само една. И нека ви е достатъчна. Пълнете я с историите от деня си, с проблемите дори – тях също изпивайте заедно, с моментите, в които не сте могли да бъдете заедно, но са си стрували, защото ще се връщате вечер с моята чаша в ръка, и ще ги изживявате двойно по-красиво. Защото ще ги изживявате заедно.

Взела съм ви и часовник-къща. Каквото и да пожелае времето от вас, връщайте се винаги при своя часовник и нека той отмерва най-сладките минути. Ако се загубите някога, не се притеснявайте. Взех ви три малки свещника – по един за всеки от вас, за да се намирате и в най-тъмното, и един – за вашия дом, за да бъде винаги светло в него.

Понякога ще ви е трудно – ще ви липсва време, а може би желание или пари. Купих ви един поднос – глезете се. Създавайте си удоволствия и в моментите, които не ви позволяват да го правите. Напук на всичко, глезете се един друг, поднасяйте си закуската в леглото, поднасяйте си малки изненади, поднасяйте си време за вас. Каквито и отговорности да носите в двете си ръце, имайте този малък поднос винаги под ръка. Той няма да пусне сивото и монотонното да се настанят преди всичко друго.

Към подноса имате и кутия за чай. Когато се запознах с Б., той ми подари прекрасен коледен чай. Пълнете кутията с топлина, с безбройни Коледи, с ухания на поляни, със спомени за топли ръце и чаени церемонии на щастието.

Преди години А. беше чела някаква книга и ми разказа от нея нещо подобно: „Животът е постоянен дъждовен порой – понякога е по-студено, често става и ветровито, и няма къде да се скриеш за дълго – най-острите капки дъжд все ще те намерят. Но от време на време, докато вали, между капките студенина се прокрадват и едва доловими капчици мед... моментите на щастие.“ Та реших да ви подаря и един ангел-хранител – сигурна съм, че е щедър ангел, освен това го търсих пчелар. Нека вашият ангел-пчелар се грижи сред дъждовните капки повечето да са от мед и по-малкото – от онази тъжна книга.

Тук спирам, защото А. ме предупреди, че гримът й не е водоустойчив. Желая ви дълъг живот и да се пазите един друг! Никога не забравяйте, че имате всичко. А пък за още нови мечти винаги може да разчитате на мен.“

P.S. Ти също между другото :)



photo@foter





Коментари

  1. И аз не съм мечтала за сватби и рокли.Не съм мечтала и за това,което ми се случва.Някои неща ме изненадаха неприятно,други ме дариха с радост.Имам все още мечти и неща,които не ме привличат, ама никак.
    Все още имам един малък диамант в очите на точки.Все още не ме привличат почти същите неща,но имам търпимост и доза ирония към тях.Обичам мъдростта ,която ме споходи покрай трудностите.Обичам усета си за закачливостта на живота,което ме споходи пак в трудностите.Обичам хората,които съм обичала повече преди.Обичам дребните,които не ми остават дъх,мисъл и време.Обичам себе си,това е добрата изненада.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Пишете вдъхновяващо. Вероятно така и живеете :)

      Изтриване
  2. Поредният невероятен текст... не, не е просто текст - сърцедокосване е! Благодаря, Мила! Чета ги на един дъх, препрочитам ги, и пак, и пак...и все не мога да им се наситя! Понякога съм аз, понякога не съм, но винаги ги изживявам като мои истории... Това е то "да правиш любов с думи"! Благодаря! Ани

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз благодаря, мила Ани! Думите ми се струват все по-слаби, а мисля, че аз им се струвам все по-скучна. Такива думи като твоите връщат нещата към по-добро усещане, благодаря! :)

      Изтриване
  3. Те са най- богатите хора на света. Не само защото имат всичко, а защото имат теб!
    Невероятно е.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А пък аз имам вас и това прави нещата изобилни. И невероятни :)

      Изтриване
  4. Дай боже всекиму такъв всемир... Истински бленуван е!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации