Познавам автора на щастието

Никога не съм взимала насерозно книгите за самопомощ, или както там се наричат на български. Апропо, на български е трудно да им се намери име, защото те са чиста американска измислица и съответно си имат услужливо английско име: self help books. Колко практично се търси и открива щастието всъщност! Цената на една такава книга е между 10 и 15 лева, а разправят, че щастието било безценно. Всичко си има цена!

Влизам в една книжарница и питам продавача: „Извинете, имате ли щастие?“ Той се замисля: „Ъъъъъ.... знаете ли кой е авторът?“ Естествено, не ме разбра. И въпреки това ми даде най-добрия отговор. Да, аз не съм американка и знам кой трябва да е автор на щастието ми.

Чували ли сте, че едва 10 % от щастието ни се дължат на обстоятелствата в нашия живот? Открих статистиката в търсене на щастието тази седмица. Гените ни осигурявали 50 %. Познайте кой трябва да се потруди, за да светнат онези най-трудни 40 %. Казано е какво ли не за щастието. Миналата година самата аз написах, че трябва да сме внимателни с него и да сме добре и без да го изпитваме през цялото време. Оттогава то ме наобикаля, отдава ми се 100 %, а после бързо си взима цифрите и процентите и ме оставя с нулите да се уча да създавам зависимите само от мен 40 % щастие. Някъде между сложните изчисления на щастието открих, че няма защо да го чакам. Трябва да се науча да го произвеждам.


Наскоро си писах с една приятелка – Радост - чуден човек, за когото задължително ще разкажа някой път. Тя е от хората, които каквото и да кажат, то носи смисъл, а смисълът често съдържа някой и друг процент тъга. Това чудно момиче ми написа така: „Не бива да пускаш да си отива твоето голямо Синьо! И не бива да му даваш ключа за другоцветието на зениците ти! Зная, че Голямото синьо е вселена. С твоето име. И дом на всички сезони... Толкова ми се иска щастието да върви и до теб! (И не забравяй да му говориш понякога, да го обгрижваш - то обича това и се натъжава много, ако не го забелязваме - затова понякога изглежда като да се е скрило).“

Връщам се от книжарницата и мисля за думите й, за думите на продавача, за думите на Толстой: „Ако искаш да си щастлив, бъди!“ Изглежда толкова лесно. Теоритично, математически, статистически, вербално, процентно... всякак изглежда лесно да си произведеш щастие. Милиони сентенции казват как, Холивудската индустрия филмира от години начините, клишетата са клишета, защото са повтаряни безброй пъти уроци по щастие. Винаги съм била схватлива ученичка, но днес сякаш съм забравила целия назубрен материал.

Продължавам да вървя. Правя план. План за щастие. За мъничко поне – за тези дни. Ей така, да не минава в тъги август. Планът включва една точка: послушай Радост. Поговори на щастието, напиши му писмо.


Скъпо Щастие,

Надявам се, че не те огорчих, когато написах, че хората трябва да сме добре и без теб. Но аз зная, че е уморително да се разхождаш все на едно и също място. Още повече, ако хората там не те забелязват. Мислех, че нямам този грях към теб, но помислих повече и разбрах, че и аз като всички невинаги те виждам добре. Съпреживявам с теб всеки свой миг на възторженост, на споделеност и на летеж над сивото и обикновеното. Но има моменти, в които не летя и съм сама, и нещо или някой липсва. Тогава забравям, че ти все още си тук, просто и двамата си почиваме от възторга. Бъркам възторга с теб, а той може да трае само няколко мига и после си тръгва. Не е задължително обаче да си тръгне заедно с теб, нали? Ти можеш да бъдеш и тихо, и едва доловимо, и съвсем банално, и летливо като въздишка, като чудо. Но те има, а след възторга ние сърдито упорстваме, че бързо си ни обърнало гръб.

А и аз съм твърде обикновена, за да мога да те виждам винаги. Не те виждам, когато посрещам изгрева сама, а ти си там. Виждам само сълзите между мен и слънцето, а ти си самият изгрев, мокрият пясък под краката ми, косата ми, която ухае на сол и смокини. Не те виждам, когато заспивам с незагърнат копнеж, а ти си там. Виждам само тихата, несподелена тъмнина, а ти си мекотата на заспиването, светулките на двора, босите крака под хладните завивки. Не те виждам, когато сипвам вино само в една чаша, а ти си там. Виждам единствено самотата на моята чаша, а ти си звукът от отварянето на бутилката, ти си вкусът на сочното грозде, ти си лятото, запечатано върху него.

Радост казва, че се натъжаваш, когато не те забелязваме. Нищо чудно, че бягаш понякога. Но сега те викам. Не те моля, защото искам да те заслужа. Искам да те създам и да те браня. Искам да те усещам в малките неща, да те задържам в големите, да ти благодаря всяка вечер и да те посрещам всяко утро. Искам да те давам, да те посочвам, да те превръщам в криле и в котви. Искам да те познавам и да ти давам нужното. Искам да те загръщам нежно, когато имаш нужда от сън и да те притискам силно, когато имам нужда от сила. Искам, когато се прибера довечера, да изпия с теб чашата вино и да разкажем на самотата как разпръснахме нейната горчилка в избора да се виждаме. Аз те виждам и вече мога да те помоля да останеш.

Твоя Мила

P.S. Щастие, знаеш ли какво най-много искам? Искам да бъда теб за него. Дори когато и той налива вечерната си самота в една единствена чаша. 


Текстът е публикуван в сп. "Всичко за жената" 

Коментари

  1. много често щастието е в споделянето на една усмивка с непознат,с добра дума с човека насреща,в прегръдката на едно коте или куче,в чашата вино изпита със странника ,в топлото присъствие на близките хора,в страхливия подскок на врабчето,в споделеността между нас и между нас и вселената

    ОтговорИзтриване
  2. "A и аз съм твърде обикновена, за да мога да те виждам винаги..." Mила, ако критерият за мнооого добър автор е, прочитайки го, да си кажеш - това са моите мисли, облечени в най-подходящите думи - та, ако това е критерият, ти си мнооого добра :)
    Лора

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Скъпа Лора, не зная нищо за този критерий, но да, силно искам да срещам с думи мислите на хората. Благодаря, че облече думите ми в смисъл :)

      Изтриване
  3. Сълзи запариха по очите ми. Трябва и аз да си поговоря с щастието....
    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Щастието ли? Ами или то все още мълчи или аз не мога правилно да го чуя. Прекалената ми емоционалност заглушава всичко! :)

      Изтриване
  4. Статията ти е прекрасна! Ако ти е интересно-надникни и в моя блог-janipetrova.blogspot.com. Там имам един пост за "Щастието, което държим в ръцете си" и може да ти хареса. Иначе, според мен Щастието наистина всички си го държим в ръцете, но не поглеждаме към тях да си го видим. Не го усещаме, някак си, защото все се сравняваме, преследваме единствено материални цели и очакваме да се събудим духовно за него, като прочетем в някоя евтина книга.
    А като прочетох, че приятелката ти се казва Радост и се сетих за един случай от преди сто години. Едната ми баба, Бог да я прости, имаше съквартирантки вкъщи. Едната се казваше Радост и една вечер си беше забравила ключовете от входната врата. Баба ми искаше да и ги хвърли от балкона, но нея виждаше долу в тъмното и започна да вика " Радост, Радост..". Някой явно беше отворил на момичето и баба ми извика още два-три пъти " Радост. После дълго се смяхме, защото баба ми обясняваше, че сигурно някой я е помислил за луда, ако я е чул да вика в тъмното " Радост";););)....За мен щастието е семейството,здравето и такива моменти, за които се сещаш след време с усмивка:) Всичкото щастие се генерира преди всичко от любовта! Първо към себе си, а оттам и към близките си.Винаги съм го знаела! А някои хора печелят много от това да продават щастието на другите....

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Коментарът ти е чиста проба радост :)

      Изтриване
    2. Ако беше фейсбук, да съм ти "харесала" и твоя коментар:):):)

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации