Любовъ и съгласие - eдна градска разходка по вятъра до мистичните върхове на Рила



От няколко месеца кориците на списанието ни са в ръцете на студенти по фотография в НАТФИЗ. Аз не зная как да го напиша, без да нагазя в клишето – за работата с млади хора, за това каква енергия е докосването до още и още талант, за чистотата и лекотата, които носят и оставят. Михаил Георгиев беше фотографът, който хвана вятъра и го пусна по красив начин в косите на Вяра Анкова на миналата ни корица. А днес изпитвам същинско вълнение да ви разкажа повече за самия него. И за неговата изложба, която от 4 до 18 октомври може да бъде видяна във фотографска галерия „Rubber Gallery”(ул. Герлово 13) в София. Тя е реализирана с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".

В продължение на четири години Михаил Георгиев снима живота на последователите на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) в лятната духовна школа на Седемте рилски езера. Там всеки август се събират хора от цял свят, за да посрещнат „духовната нова година” с молитви, песни и свещени танци. “Отначало сред тях се чувствах леко чужд – разказва Мишо. -  Трудно се снима на това свещено място, защото всеки е там да изживее нещо интимно и да го сподели с други хора, които имат същата цел. Мисля, че е било по-трудно за мен, отколкото за хората, към които насочвах обектива си. Сякаш им открадваш един много ценен миг. За тях е миг, но за мен остава една фотография, която няма да отлети с времето.”

Не само, че миговете не се губят, но имат добрата съдба да прелетят времето и пространството върху лентата на Михаил Георгиев, който им дава името „Любовъ и съгласие”. Името идва от една фотография, която Мишо е бил помолен да заснеме на камък от кухнята в лагера, построена още във времето, когато Учителя Петър Дънов е бил на Земята. На този камък са издълбани думите: Любовъ и съгласие.

Мишо се надява, че фотографиите му биха могли да покажат някои сфери от Учението от лесна за възприемане гледна точка. „Неслучайно съм търсил мистични и магични композиции и състояния. Иначе серията не би имала такъв облик, би била конкретна, ясна и съответно скучна.”

Отново Мишо е донесъл вятъра, този път в черно-белите мигове от Рила, но колкото повече пиша за него и неговата „ Любовъ и съгласие”, толкова по-малки ще бъдат фотографиите към текста. Толкова по-слаб ще стигне вятърът до вас. А това би било загуба.

С любовъ ви каня да видите цялото фото-есе от 32 фотографии на Михаил Георгиев направо в галерията. 







Още фотографии на автора можете да видите в новия брой на сп. "Всичко за жената" 
и, разбира се, в "Rubber Gallery" от 4 до 18 октомври.

Коментари

Популярни публикации