Да обичаш на инат (като есента)




Инат е дума, която не харесвам. Макар да се водех „голям инат” като дете или точно заради това. После пораснах и разбрах, че всяко дете е инат. Защото собствените му първични чувства са единствените очевидни за него. То вярва най-силно на тях – на своите желания, на своите импулси. А когато изпитваш такова силно желание за шоколадов сладолед, а не искат да ти купят, ти не можеш да повярваш, че не усещат същото като теб – същото разтърсващо желание, помитащо всички други желания, а именно желанието за шоколадов сладолед. Сега! Веднага! На цената на всичко! Какво е, ако не инат да не ти го купят? Ще викаш и ще тропаш, докато не разберат колко силно е това желание за топка шоколадов сладолед. Докато не изпитат същото желание дори.

После порастваш и забравяш. И се чудиш как така все му е малко на това дете сладоледът. Какво е, ако не инат да не спира да вика и тропа, след като си била безпределно ясна в отказа за шоколадов сладолед. Защото три сладоледа за ден са твърде много захар, твърде много Е-та, твърде много ДА-та, твърде болно гърло.

С обичането – същата работа. Ако си малък, а някои са малки завинаги, все ти е малко обичането. Малко ти е, защото чакаш някой да ти подаде сладолед, тоест любов. Зависиш от неговата щедрост, за да бъдеш радостен. Не знаеш, че ако всеки ден даваш някому по една голяма кофа сладолед, радостта ще е достатъчна за всичките ти сетива, особено за сърдечното. Но кое дете обича да си дава сладоледа?!

Ако си малък, знаеш малко за обичането, гледаш жадно към него и изпитваш желание по-голямо от теб. Желание за притежание, за големи хапки замразена сметана. Пръскаш се от желание да те обичат и някой да изпитва същото желание към теб, даже по-голямо. Сега! Веднага! На всяка цена! Не можеш да се радваш сам на чувствата си. Светът ти е красив, защото светът е по-красив за всеки влюбен, но не ти е достатъчен. Защото, припяваш си, светът е за двама. Не знаеш как да обичаш, когато си сам в своята стая. Чудиш се защо си сам и не спираш да тропаш със сърце по чуждите врати. Пък и претенции слагаш пред себе си. Искаш не просто да те обичат, искаш да е голямо и шоколадово, и да е по твоята рецепта! Иначе си нещастен. Приемаш само един вид опаковка за любовта – такава, каквото е била в детските ти представи. Ама ти още си дете, щом не си развихрил представите си от тогава. Щом още не можеш да обичаш сам, без да е необходимо да обичат теб. Щом не можеш да даваш, без да очакваш да получиш. Щом не можеш да пуснеш желанието си. Искаш, молиш, даже хитруваш. Обещаваш си, че нищо няма да те боли след това. После вярваш, че боли, ама за последен път.

Ако си голям и знаеш всичко за обичането,... ами не знам какво става тогава, защото не съм голяма и със сигурност не знам всичко за него. Но ако формулата е вярна, когато си голям и поназнайваш повече за любовта, започваш да броиш пресметливо обичанията, даванията, взиманията. Клатиш назидателно глава, мърмориш, че обичането означава твърде много захар, твърде много НЕ-та, твърде болно сърце. Инатливо не даваш любов на искащите я, когато си твърде голям.

Затова инат е дума, която никога не съм харесвала. Нито като малка, нито като голяма. Защото инат е непреодолимото желание да получиш и непреклонното желание да не дадеш. И от двете боли.

Аз не съм достатъчно малка, за да не оценявам, че любовта трябва да е свободна, стихийна - като мигване, като мисъл, вулкан. Не съм толкова малка, че да не мога да обичам, без да ми подадат сламка, през която да усетя сладостта. Не съм и толкова голяма, за да се пазя от настинки и болежки. И не искам да бъда голяма, ако това означава да замразя желанието си да давам без да очаквам нищо.

Есенна съм.

Искам да съм есенна. Ако ще, да е на инат. Искам да съм щедра като есента. Инатливо щедра, без очаквания. Да правя кошници с шарени, сочни неща. Да бъда нужна, когато някой пълни буркани със сладост от лятото. Да ги натъпча за него с любов и със слънце, та да има за всичките му дълги зимни месеци. И ако така е писано, после да се върна в своята стая сама, без нужда от храна, без надежда за кратка зима. Но пък спокойна, че съм била есен за някого, че съм била прохлада след жегите и мека топлина преди зимата.

Искам да съм мъдра като есента. И дори когато падам като жълто листо, да нося радост в нечий албум с флорални хербарии или в краката на дете, което ще ме вдигне с върха на гумен ботуш и ще ме изпрати да летя. Искам тази радост на инат.

Искам да съм есенното усещане, че годината е била прекрасна, а тепърва предстои Коледа. Искам да съм меко одеяло за някого. Пътека от цветни листа. Капчица от дъжд върху ръждив парапет. Птица, която си тръгва, но това не го прави тъжен.

Някъде между малкото момиче и голямата жена в мен живее една смешна Мила, която инатливо се надява да се научи да обича. Вероятно това ще се случи, когато нищо друго не й е нужно. Когато няма носталгия по лятото, нито страх от зимата. Когато има само днес и тя е сама с фуния въображаем шоколадов сладолед, който вече е дала на някой истински обичан.
 


Текстът е публикуван в бр. 325 на сп. "Всичко за жената" (26 септември - 9 октомври)
 на тема "Да обичаш на инат (есента)" 

Коментари

  1. Ето този отрязък за есента ме накара да обърна целия фейсбук,за да могат да прочетат и приятелите ми,затова го публикувах на стената си. Благодаря на Мила Иванова за хубавите текстове! 💝

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации