Рецепта за лято



Мога да ви дам страхотна рецепта за телешки ребра. Сама я измислих. Дори не ги ям след това – готвя ги за другите, а аз се радвам на ароматите, които сладко дразнят всички рецептори. Мога да ви дам и много други рецепти. От следващата седмица едно от любимите ми занимания се превръща и в работа, защото екипът ни започва ново списание за здравословна кулинария. То ще се казва „Рецепти за здраве”.

Колкото и да ми е добре да клокоча в кулинарната тема обаче, този брой е посветен на рецептата за хубаво лято. Аз нямам никаква идея от къде се купуват продукти за лято, в какво съотношение се приготвят, на каква температура, в каква последователност, колко калории съдържа лятото и въобще става ли за ядене. Миналата година написах рецепта за консервиране на лятото, но това беше лесно. Лятото беше сготвено и трябваше да намеря само нежността да се сбогувам с него. И да запазя от ароматите му в буркан за зимата.

„Никога не се повтаря едно и също лято”, каза наскоро майка ми, като разбра, че няма да можем тази година да отидем на хубавото място, на което бяхме миналото лято. Седмица по-късно съвсем случайно се озовахме на друго хубаво място, с повече приятели, с по-синьо-зелено море, с по-красиви рапани, с повече любов от всеки друг път. Може би това е рецептата за хубаво лято. Да си там, където са тези неща, още по-добре случайно. И да знаеш, че едно лято никога не повтаря друго, но да не си тъжен от това, а да си весел. Да не очакваш повтарящо се щастие, но да си готов за неповторимо такова. Да вярваш на случайности, да държиш рецепторите си открити, да готвиш живота по единствената изпитана рецепта - тази за любов.

И нея я нямам в тефтера. Редовно си правя записки по приготовлението й, но не съм сигурна, че искам да видя любовта в сдъвкана форма. Не искам да преписвам съставките й от тефтер с рецепти. Искам обаче да ги опитам всичките, при това на маса за двама. Указания не искам, не се страхувам от провал при приготвянето, защото някои от най-великите ястия са получени вследствие грешки на готвачите. Притеснява ме не времето за нейното приготвяне, а времето след нейното изконсумиране. Мога да я претоплям, но не я харесвам студена. Обичам я калорична. Има ястия от любов, които са толкова калорични, че не можеш да спреш да искаш още. Обичам как любовта лепне по целия свят, как го разтопява като на водна баня. Как го повдига като бакпулвер. Обичам я как го маринова в чисто нови аромати, как го украсява със зелени подправки, как го вади от печката мек, ванилов и с глазура. Обичам да въргалям любовта из всичките си рецептори, да гощавам и да бъда гощавана с нея, обичам я прясна и топла, отлежала, сервирана в леглото, в картонена опаковка на Попа, морско солена, весело люта, стъписващо тръпчива, хрупкава, пивка, здравословна, с гарнитура... от същото. Обичам я да остава по небцето, да изпълва тялото с ненаситност, обичам я с летни съставки, в буркани за зимата, по рецептата на баба и по тази рецепта, която още никой не е измислил, но всеки прилага. Обичам я в единственото безкрайно меню, от което няма насищане.

Знам, понякога е толкова калорична, че напълняваш и забравяш да летиш. Или някой изпуска в нея солта и тя вече за нищо не става. Сърдит си и забравяш да обичаш морето, защото и то е солено. Може и да те подлюти, да се разплачеш и да забравиш за спреш. Но нищо от това не е основание да не я опиташ.

Прилича на рецепта за лято. Не знаеш какво лято предстои, как ще свърши, ще искаш ли да го консервираш след това или ще искаш да изтриеш някои съставки от тефтера. Може да е дъждовно лято. Или да ни се напукат петите от жега. Винаги можеш да се окажеш с алергия от слънцето или затиснат от работа три месеца в офиса. Може да е лято, в които ще виждаш как всички освен теб споделят лепкави летни вечери, как планират, а после как тръгват нанякъде и се връщат ухаещи на доволство. Може да е лято, в което отново ще си кажа, че това е най-самотният ми сезон. Но нищо от това не е оправдание да не хукна боса и гладна към най-синята точка на хоризонта и да не си поръчам нещо с много любов.

И кажете на готвача да ми сложи от всички калории, моля!


Текстът е публикуван в бр. 320 на сп. "Всичко за жената"
(18 - 31 юли 2013) на тема "Рецепта за лято"

Коментари

  1. Всички възможни рецептори на всесезонието ми разбълбукаха!
    Толкова пленително-вкусно редиш съставки, подправки, заливки и сосове. Цяла купа пухкав летен ганаш!
    Вкусно е в твоето ресторантче. И реколти всякакви има. Затова все се връщаме!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И винаги ще сте добре дошли! :)
      Ти пък такава порция сълзички в ъгълчетата на очите ми сервира, че ще се чудя с колко калории сериозност да се черпя сега :))

      Изтриване
  2. На режим на любов си! не го разваляй с излишни калории сериозност! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, правилно! Сериозността ще я оставя на съседната маса! :)))

      Изтриване
  3. Публикацията тихо ме натъжи. Което не е лошо, по-скоро ме е докоснала много, което пък си е хубаво :))
    Колкото до рецептите...аз като любител-кулинар и съсобственик на кулинарен блог мога да ти сваля шапка. С тези съставки вярвам, че ще сготвиш съвсем скоро най-хубавото,вкусно нещо :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Кайти, пак ме усети :) Пуснах една немалка доза тъга в тази рецепта, права си. Но и горчивото трябва да се хапне, за да знаем разликата във вкусовете :)

      Изтриване
    2. И още нещо - как можеш да кажеш, че си любител кулинар?! Ти си истински такъв, при това прекрасен!

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации