Кратка биография на целувките ми



За такава Мег Райън като мен целувката се предполага да е важна част от битието. Нямам обаче идеалната биография на целувките. Първата се случи толкова рано, че нищо не помня. Първата, която помня, беше стоварена върху крехкото ми тяло и съзнание от един батко в театралната трупа, в която играех. Предполагам, че репетираше някаква бъдеща роля и че забавата, която изпита от моята реакция, още го развеселява. Сега го гледам как се целува на големия и малкия екран, спомням си и това развеселява и мен. Та смешна работа беше с първите целувки. После влязох във възраст, в която стана сериозна тая работа и се практикуваше със заплашителна амбициозност от всички наоколо. Опитаха и мен да амбицират - я с менте алкохол, я с докосване на китарен гриф, но аз дълго се пазих за... нали е ясно, че тук нагазваме в най-баналното... някой специален, някой обичан, някой Някой. Пазенето ми приключи през една новогодишна нощ в центъра на Банско с момче, на което и името после не помнех. Озовах се на прага на новата година и на финала на целувченото си очакване напълно оглупяла от факта, че току-що съм дала първата си приличаща на истинска целувка на някой почти непознат. И че друга първа целувка не ми се полага. Ако знаех само колко не е вярно това...

В един летен стар град след години се разхождахме с първото момче, което обичах като живота. Постилахме улиците му с целуване. Целувахме се между нощните пеперуди по смокиновата, по неосветените стълби между две каменни къщи, под стряхата на нечий роден дом, пред равнодушния жълт поглед на уличните котараци, подпрени на лепкави огради с мирис на водорасли и вечно лято, свити един в друг върху най-високите скали... целувахме се със затворени очи, с отворени очи, с очи, с пръсти, с мисъл, с желание, със сигурност, със страх, с обещания... целувахме се, сякаш откривахме първата глътка въздух в това. Там някъде една целувка ни накара да нарушим мълчанието на всички останали целувки. Бяхме я почувствали, сякаш ни е за първи път. „Странно. Това беше като първа целувка!” Казах го аз, а той ми довърши мисълта: „Странно наистина, точно това усетих и аз.” Обявих я за първата ми целувка. И реших да вярвам, че първата целувка не се случва първия път, когато се докоснат устните, а първия път, когато се докоснат душите.

В биографията на целувките ми нямах друг подобен случай. Докато наскоро не се случи нещо още по-странно. Толкова странно, че не съм сигурна дали е за разказване. Сама в стаята си, сама и вън от нея, някой ме целуна. Остана няколко кратки секунди по мен и излезе. Не го видях, но го целунах също. Продължавам да го чакам.

Днес ставам на 37 и се чудя дали ми предстои първата целувка с последния... Сигурно ще треперя както навремето зад кулисите в театъра. Сигурно ще й дам същата вечност както в онзи летен стар град. А после ще ми липсва – ще я търся по устните, по душата, ще опитвам да я рисувам с думи. Думите могат да целуват, но не могат да рисуват целувки. Ако имам късмет, тази последна първа целувка ще бъде нарисувана така, че този текст да няма край


Текстът е публикуван в бр. 319 на сп. "Всичко за жената" (4 - 17 юли 2013) на тема "Целувката" 
 

Коментари

  1. Честит рожден ден! Пожелавам ти тази първа целувка!

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен16 юли 2013 г., 9:33

    Чета и не се начитам... това е по-страшно от влюбването... Влюбването е overrated! "Познавам" те, защото ТОЙ те познава. Не питах как, кога, откъде?! Няма значение. Дори не знам дали те чете или просто се познавате. Не..., няма значение... Харесва ми да те чета. Не е всеки ден, но е всеки път, когато наистина трябва да ме отнесеш в омая или забрава...с думите. Като торнадо. Завърташ ме, увличаш ме и не знам дали няма да се загубя завинаги в тях (толкова ми харесва... как ги подреждаш на герданче и се разголват под пръстите ти, дори за човек без въображение)... Пожелавам ти да не се губиш безследно (само приключенски) и всеки път да откриваш/да си спомняш нещо ново-старо, малко, но голямо, че да преобръща души и светове..... и да ни го споделяш...

    Импулсивно седнах днес да ти напиша... най-важното. Със или без РД винаги потъвай в прегръдката на обичта на всички около теб и пълни душата си с емоции... от първия до последния... и обратно... колкото и целувки да събереш по пътя... все са важни и безценни :))

    Вълшебен РД!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И аз чета и не се начитам! Някак трогателно е, че коментарът, който прочетох най-много пъти вчера, е анонимен, но и малко мъчително :)
      Благодаря за всяка мисъл и за всяко докосване с думите ти!
      Имам добро чувство за УТРЕ всеки път, когато прочета написаното. Вълшебно е!

      Изтриване
  3. Честит рожден ден със закъснение.
    Моето пожелание към теб е като онази твоя невидима целувка в стаята, няма да го прочетеш, но се надявам да го усетиш.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Винаги!
      И винаги ти отговарям така, че и ти да усетиш :)

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации