Времето е чалга и ние сме във времето



Чалга, попфолк, каквото е там – един от няколкото музикални жанра, които са ми безразлични. Повече ме дразнят онези, които се идентифицират с оплюването й. Въобще темата е толкова изтъркана, че нейната баналност ме изумява повече от самата й същност. Ако някой иска да се прави на умен, да говори за завръщането на професията овчар в Европа, за биологичния газ от водорасли или за 200-годишнината на Вагнер. Вечните терзания за силикона, дъждовете от салфетки и тлъстите пачки на простите хора са в личната ми графа „чалга”. Критикарството се е превърнало в национален спорт и го практикуваме, защото ни се струва, че така умничим пред останалите. Като шах с плюнки. Но клишираната критика е по-тъпа и от обектите си. Дежурната реплика „То това държава ли е?!” ме информира за капацитета на един човешки мозък по-вярно от всеки тест за интелигентност. Тя показва тоталната скопеност на индивида да е свеж поне в критичността си. А и щом не можем да променим нещо, трябва да ни е срам да роптаем безкрайно насреща му.  Но не! Клише-репертоарът върти безспирни кючеци. В него попадат чалгата, Big Brother, лекарите, учителите, комунистите, но всъщност не само те – всички политици са под ножа. Не казвам, че това се случва без поводи, ежедневни при това. Но непрестанното мрънкане е кухо, шумно и селско като люпенето на семки. То е същинската чалга – чалгата, към която не съм безразлична. То е първично и простовато, но пък се случва с размах и самочувствие. Както казах – чалгаджийска работа.

Чалга е и модерният начин за възпитание на децата. Натъкнах се на няколко чалга хита в тази категория. Бяха изпълнени от родители, които държат отроците им да постъпят в най-елитните училища, скъсват ги от уроци и амбиции още в първи клас, претендират модерност, космополитност, ниво (ах, каква дразнеща думичка!). Тези модерни българи възпитават децата си в отхвърленото още от Библията право „око за око, зъб за зъб”. Те внушават на бъдещото поколение, че трябва да мачка всичко пред себе си и ако го ударят по едната буза, да счупи и двете бузи на удрящия, а после и ръцете му. Така се създават личности в самозваната средна класа. Векът е 21-и, хора! Ако не ви пука за морала, то поне не искате ли да останете в цивилизацията?!

Днес е актуално да размахваме кралско самочувствие - скромността е страшно демоде. Наоколо щъкат хора с високи претенции, с поглед към света и бъдещето (предимно в лицето на очаквания нов модел баварец). Стане ли въпрос за чалга, те шумно се разграничават. Ненавиждат дебели чичковци, които тикат пачки в сутиените на сервитьорките, а самите те считат, че петцифрените им заплати са достатъчен атестат за елитарност и биха си купили още елитарност, стига да открият сутиен, в който да платят за нея. Те се гнусят от силиконовите кукли, които продават себе си, а колко от тях имат за цел да се омъжат за „умен и добър мъж, пък ако ще да е служител в БАН с 400 лв заплата”?! Нула. Чалгата е в това, че бедността има значение. Чалгата е в това, че богатият, преуспелият мъж е привлекателен, защото внушава сила, власт и удобство. Материалното удобство, да – това е най-мазната октава на чалга морала, който преподаваме на децата си. Всеки има нужда от удобство – още 50-те години Маслоу дефинира йерархията на човешките потребности. След като задоволим физиологичните си нужди от храна, сън и здраве, според пирамидата на Маслоу имаме нужда от подслон и безопасност. Любовта и семейството идват чак след подслона. В съвременен контекст това звучи така – хващаш си мъж с апартамент, който те храни и не те бие, а после можеш и да го обикнеш. Духовността и учението попадат в най-горната, тясна и паянтова като боксониера в Обеля част от пирамидата на нашите потребности. Така че, драги съвременници, по дефиниция светът ни е чалгализиран. Ние се мръщим, че сме родина на попфолка. Може да сме измислили Андреа и Азис, може да сме изобретили евтиния трик със салфетките, но чалгата е теория, която има своите идеолози и сред психолозите, и сред икономистите, и сред социолозите от цял свят .

Чалгата е навред.
Чалга е поведението ни спрямо природата. Погребахме я под цимент и продължаваме да се гаврим с нея върху тленните й останки.
Чалга е държавническата продажност, но още по-чалга са националните ни комплекси. Понеже сме бедни и жални, намираме себе си за незначими. Понеже нямаме пари да хвърляме салфетки над Европа, смятаме, че сме вън от Европа. Понеже някой ни тика смешни бакшиши в сутиена, сме готови да играем по неговата свирка.
Чалга е да не схващаме необходимостта да се ползват многократни торбички, а не пластмасови, да се пести водата, да се изхвърля разделно, да не се пуши в заведенията, да се спазват правилата за движение, да не се бутат пари на катаджиите.
Чалга е, че богатите се измъкват от затвора. Че и от страната се измъкват.
Чалга е да имаш два мобилни телефона, един таблет и по една плазма във всяка стая, а да нямаш пари да си платиш тока.
Чалга е, че напълнихме бедната ни страна с най-скъпите автомобили на света.
Чалга е да имаш всичко, а да нямаш сърце да изпиеш кафето си в компанията на едно бедно лудо момиче...
Чалга е да имаш очи само за дупките и кръпките, за простаците и язвите, но да нямаш очи за чудните нови улици, за реновираните сгради и осветените църкви, за новите шарени хора, за кафенетата с божествени пайове, за колелетата, за цветните градинки.
Чалга е, че скъпите женски списания ни съветват да платим 2000 лв за моден парцал. А те са го видели от чуждоземните си чалга-подобни списания, които в период на продължителна световна криза не спират да тикат човека към единствения техен бог – Консумацията!
Чалга е, че в Deichman се продават кецове за 19.90 лв, които са досущ като кецовете от 119.90 лв с марка Converse, но „хората с ниво” си взимат Converse. Хора, това са само едни гуменки!
Чалга е постоянното навикване по децата, на което сме царе. Боят пък е цяло престъпление. Най-лесно е да му изкрещиш, най-първично е, не изисква премисляне, четене и търпение. Като плясък по задника на сервитьорката.
Чалга е, че говорим с чуждици. Дори Андреа не е Андреа, нали знаете?! Не знам дали тя знае, че псевдонимът й идва от „мъжественост”, но това е неин проблем. Уау, упс, бай дифолт, бай-бай, да ви се не знае!
Чалга е, че се „чекнем” където ни падне. Като в оня виц: „Ей, бабо, забравих да се „чекна” в Борисовата. – Ти само там не си се чекнала, дъще!”
Чекнем се навсякъде, защото чалга гърми отвсякъде. Във и отвъд границите на родната страна. Времето ни е чалга. И ние сме във времето. А спасение не дебне отникъде.



Текстът е публикуван в бр. 310 на сп. "Всичко за жената" (28.02. - 13.03.2013) 
на тема "Българийо
Photo @ Peter Orosz

Коментари

  1. Дебне, дебне спасението. И не просто си дебне, ами си има и глас!
    И докато има сили, и смелост, и хъс, и душа да пише така, и да вярва - имаме още живот!
    А пък и времето не е статично. Значи - можем да го променяме!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Времето не е статично, но по-важно е ние да не останем статични :) Благодаря ти, както винаги имаш сгряващ ефект върху мен :)

      Изтриване
  2. Така си е, спасение дебне, ама малцина ще го познаят :) Но на всеки ще бъде даден шанс!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тези, които не го познаваме, може би не го заслужаваме. Аз се озъртам за всеки случай :)

      Изтриване
  3. доста простовато с елементи на умисъл. Интересен опит за оригиналност, липса на качествени доводи подкрепящи съжденията. Тук там се намери упора, каже се и се бяга от нея бърже, че ще вземе да срути приказката. "Хваща окото", малко повече мисъл, има потенциал, но е плитко скроено, без завършена мисъл - освен май, че автора е прикрит фен на чалгата.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нещо повече. АвторА е явен "ФЕН" на чалгата. За по-широко скроените това се вижда от далеко (върза ми се с "бърже"). Хайде, ще бягам, за да не ми се срути приказката. Ииихаа! :))

      Изтриване
  4. Между другото "око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога" е точно библейски принцип (виж Изход, глава 21, ред 24). Единственият изход от чалгата е да бъдем повече хора, по-малко консуматори и най-вече - слушайте повече РОК.

    ОтговорИзтриване
  5. Браво за текста, толкова е на място, че веднага си намери илюстрация!
    Пояснение за АвторА... Библията се състои от Стар и Нов завет. Може би глаголът "опровергавам" не се разбира...всъщност то всичко трябва да ти се обяснява...с такива хора не се разговаря, за тях се пише за жалост! Хайде, че "от тази музика и кокошките ще спрат да снасят"...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Ви! :) Тук и извън този блог илюстрациите вчера бяха доволно много. Но това няма значение. Самата аз се колебаех за едни гуменки Converse до онзи ден. Добавих ги в текста с изясненото съзнание каква глупост е това. В период, в който кафетата ни увиснаха, светът не е и на крачка вън от кризата, в Сирия децата умират, а в България още има домове за сираци и купища нуждаещи се от операции, да хвърлиш на вятъра 100 лв заради един надпис ми се струва ненормално (макар че първо бях написала "нехуманно", но се сетих, че не за всеки хуманността е състояние на нормалност :). Не ангажирам никого с нито една своя мисъл, но се радвам, че толкова хора прочетоха и споделиха. На мен този текст ми въздейства да мисля по-трезво. Ако е въздействал и на някой друг, нека останалите търсят кусури, нека :)

      Изтриване
  6. Аз мисля, че ключът за успеха е в младото поколението. Докато децата ми ( 8 годишни за справка) не слушат чалга в къщи, държат си хартийките в джоба (щото не навсякъде по улиците има кошчета ) и да чакат за червено въпреки, че няма и кьорава кола по улиците има някаква надежда да надвием чалгата.
    Аз в това вярвам.
    И да, права си - "чалга" е нарицателно име за ширещият се наоколо наш, съвременен манталитет.
    Аз в това вярвам.
    Поздрави, хареса ми статията, май съм пропуснала да търся качествени доводи, или пък май няма нужда да се търсят ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ох, и аз все пак имам някаква надежда. В същото време виждам как се възпитават някои от връстниците на моето 8-годишно дете и тръпки ме побиват.
      Благодаря, че се отби и пълна с веселост пролет! :)

      Изтриване
  7. Спасение не дебне отникъде - може би единствената част от текста, която НЕ ми харесва. Така казано ми звучи все едно, че чакаме спасение от някъде, от някого. Може би и това е чалга - българите все чакаме, чакаме държавата да ни помага, чакаме европа да ни помага...Плюем по една остаряла система, а всъщност вътрешно я искаме, явно не сме разбрали нещо...всеки се оплаква и като че ли не разбира, че промяната (спасението) трябва да тръгне от него самия.

    Да вземем пример от децата - те са чисти, непокварени. Ако искаме да ги възпитаме в морал и ценности - то трябва първо да се превъзпитаме нас самите. Децата са наши огледални отражения, физически и интелектуално. Ако ги храним с възпитание и личен пример (не псуваме пред тях, не ги бием, уважаваме ближния, помагаме и др.), то ще изградим у тях една ценностна система, в която салфетките са просто салфетки, а музиката не е само голота.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Съгласна съм напълно! Взимам си бележка от критиката. Това беше по-скоро емоционално изречение. Всъщност вярвам в спасението. Страхувам се, както казах и по-горе, че добрите примери пред децата не са толкова много, колкото би ми се искало. Но това не означава, че ще се откажем, нали?!

      Изтриване
  8. Коя си ти? Невероятен дар!!! Има спасение, то все отнякъде дебне! Докато съществуват такива като теб!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. По-скоро, щом се срещаме и щом мислим толкова близко! :) Благодаря!

      Изтриване
  9. Ще цитирам поста си от фейсбук: "Много негативен, макар и на места правдив, очерк на проблемите в света метафорично наречени "чалга". И да вметна само - закупуването на кецове за 19.90 от Дайхман всъщност може да се окаже крайно по-лошото решение по ред причини на макро и микро ниво. Всеки човек поне веднъж замислил се за това откъде му идват нещата - знае. А ако не знае, моля да изгледа това:

    http://www.youtube.com/watch?v=9GorqroigqM

    ОтговорИзтриване
  10. Интересна статия! Но бих изкоментирал доста неща и вметнал приказките "Разни хора, разни идеали" и "Търсенето определя предлагането". Докато има хора, които се кефят на дъжда от салфетки(примерно), това няма да спре. А това за "чекненето" няма да го коментирам, защото ще обидя някого. Това с църквите - влезте в 21 век! И като за последно - това, че някой имал 100 телевизора и iPhones, вас не ви бърка - като му трябват, като си е изкарал парите с честен труд, може да си купи и златна вана и вие нямате право да се месите и съдите хората за семейния им бюджет(говорим за ЧЕСТЕН труд). Айде със здраве и не приемайте нещата на сериозно - живеем един живот, ценете си времето!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации