Дей зората?





- Сине, какво учихте днес?
- „Питат ли ме дей зората”.
- А, много хубаво. Ти научи ли я?
- Разбира се! Тя е лесничка.
- А разбираш ли я?
- Да, учихме я на български.
- Е, че на какъв иначе да я учите?!
- Немски, английски. Учим на различни езици.
- Ти мислиш ли, че тази песничка може да е на немски или на английски?
- Да, защо не?
- Защото е писана за България.
- Ааааа, сега разбирам. Затова се пее за Черно море!
- Не само. И за други прекрасни места в България.
- Но ти не обичаш Черно море! Защо го наричаш прекрасно?
- Аз не обичам онова, което българите направихме с Черно море. Иначе обичам Черно море. Жалко, че няма да го видиш такова, каквото беше в моето детство.
- Ти все така казваш.
- Да, струва ми се, че много неща изпускаш. Обаче съм сигурна, че още толкова аз съм изпуснала от твоето детство, така че сме квит.
- Какво значи квит?
- Нали ме пита онзи ден защо съм ядосана. Бях видяла сметката ни за парно и ти казах, дано в изравнителната ни върнат пари. Ако ни върнат пари, ще сме квит.
- Ако не, ще излезем ли с онези батковци на протест?
- Не.
- Защо?
- Защото ме е страх, че ще ни уцели някой камък.
- Но, мамо, нали има полицаи, които ще ни пазят?
- Не се чувствам предпазена от тях, сине. И ти не разчитай на тях.
- А на кого да разчитам?
- На себе си, на нас, на приятелите си.
- А ако и моите приятели отидат да живеят далеч като твоите?
- Няма.
- Откъде знаеш?
- Вярвам, че те ще искат да останат.
- Защо твоите не искаха тогава?
- Вярваха, че далеч от тук ще им е по-добре.
- А ти защо не отиде с тях?
- Отидох, но после се върнах.
- Защо?
- Защото видях, че е същата тъпотия навсякъде. Само проблемите имат различни имена.
- Как се казват твоите проблеми?
- Здравeопазване се казва единият ми проблем.
- Не те разбирам.
- Няма значение, надявам се да не ме разбереш никога.
- А другият? Как се казва другият ти проблем?
- Простотия се казва.
- Това момиче ли е?
- Не само. Ходи по всички.
- Не те разбирам.
- Уф, и това е добре!
- Моят проблем се казва Ивана.
- Ивана?! Като певицата?
- Каква певица, бе, мамо, нищо не разбираш. Ивана е от моя клас.
- О, извинявай, вярно, че имахте такова момиченце. И какво, какво?
- Нищо, забрави.
- Как ще забравя?! Кажи ми за Ивана, моля те!
- Ами добре, ще ти кажа. Докато учехме днес онази песен, си казах, че ако ме питат дей зората, ще кажа: „Ей я зората – при Ивана!”
- ...
- Знаех си, че няма да го разбереш. И аз не разбирам твоите проблеми.
- Не, просто не очаквах... Ела да направим една мартеница за Ивана.
- Тя ще ходи с техните на Шипка. Не разбрах на трите март ли, на осми ли. Ще питаш ли майка й?
- На трети март ще ходят.
- Откъде знаеш?
- Ела, ще ти разкажа. И вземи онази прежда. Красива е, нали?


 Текстът е част от новия брой на сп. "Всичко за жената", посветен на България. 
На будките - до 13 март.

Коментари

  1. Когато те чета и душата ми ликува, вярваш ли? Независимо дали се радвам, или натъжавам, думите ти искрено ме докосват.
    Сърдечни поздрави и хубава вечер! Желая на всички ни скоро да се отчуждим от познатите проблеми и да се запознаем с все повече прекрасни изживявания.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Май всички имаме нужда точно от това - взаимност, чисто чувство и надежда. Благодаря ти! Съвсем двупосочно ликуват душите ни :)

      Изтриване
  2. Аз пък си мисля, че срещаш очи в очи своята зора всяко утро. ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така трябва, хубаво го каза, благодаря! :) Дано с всекиго е така!

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации