Вълшебна майсторка на торти няма своя фурна, но има всичко




Чух за Лора Гоцев от приятели – музиканти. За нейните ръце, които създават симфонии с инструменти от захар и шоколад. Симфонии, от които сетивата престават да функционират по друг начин освен с чиста, благодарствена наслада. Сдобих се със снимки на тортите й и понеже ми е сладък ангелът, с очите си ги погълнах и разтопих на седмото небце. Виждали ли сте очи, усмихнати и затворени в посока към небето. Според мен можеш да се усмихваш така, само ако си правил любов, ял шоколад или плувал в морето. Ей така си представям очите на клиентите във виенския ресторант, където работи Лора. После се запознах с нея и открих, че има нещо по-сладко от тортите й, по-красиво от тях дори:  тя, той и то – те тримата. Той е Алекс, неин съпруг. То е на път и ще бъде тяхното бебе. А историята си я бива. Мен ме размекна като на водна баня. 




Преди доста години Лора пътува с баща си, а в колата звучи музика от филма Frida. Тя помни всичко това, защото в този миг я осенява идеята, че иска да се занимава професионално с готварство. От малка все приготвя нещо в кухнята, но татко й – човек архитект и артист, смята, че един ден тя ще стане по-скоро илюстратор на детски книжки. Не, Лора иска готварство, но не й се губи време в ТОХ-а. Завършва колеж с мениджмънт в туризма, където учи кулинария. Лятото прави стаж в ресторант в Симеоново. „Но не беше моето – казва ми. – Много се претупваха нещата там.” По това време се случват две важни събития – влюбват се с Алекс, който също учи в колежа, и готвач, работил в лондонския „Риц”, се завръща и прави най-добрия гурме-ресторант с авторска кухня в София. „Ех, колко исках да работя там!” Алекс, който според думите на Лора е най-големият късметлия на света (ами така си е, само вижте Лора!) среща бащата на този готвач и взима телефона му. Лора се свързва с него и го моли да я приеме на стаж без пари – да ходи при него, за да учи и помага, по няколко часа всяка сутрин. Следобедите й са заети с работата в Симеоново. Още оттогава Лора свиква на ужасно дълъг работен ден. „Струваше си обаче”, казва тя. И как не – в края на лятото я канят в екипа на известния готвач от „Риц”. В началото готви всичко, но постепенно се увлича все повече по шоколада. И тогава, и днес признава само черния шоколад. „В другия ми липсва опияняващият аромат на какаото”, казва Лора.
В това време Алекс също е намерил работа в един от най-престижните столични ресторанти и от мениджър е станал готвач. Решават Лора да се премести при него. Да, ама нещата не са розови. И двамата бачкат по 16 часа на ден, а заплатите не винаги им биват изплатени.

Един ден стоят пред ресторанта, Алекс пуши. Съдбовна цигара е била, щом Алекс спонтанно й предлага да се оженят и да си пробват късмета във Виена. Той е роден в града на тортата Сахер и е живял там до седем години. По времето, когато пресните младоженци хващат пътя за Австрия, и двамата нямат там нито познати, нито нещо сигурно. Немският им е що-годе, квартирата - 20 кв/м, но багажът още е пълен с надежда. Първата седмица неговата майка е с тях, за да ги поразведе и ориентира в града. После идва и баща му, за да помогне с останалите куфари. И толкоз. Остават сами с надеждите. Алекс нали е късметлия, скоро започва работа, но никой не иска Лора. Питат я къде е учила, дават уклончиви отговори или пък обещания, че ще я потърсят. С месеци телефонът мълчи. „Седях си вкъщи и всеки ден чистех тези 20 кв/м през купища сълзи.”

И тогава попада на информация за курс по сладкарство. Никога не е учила специално сладкарство, няма голям професионален опит въпреки страстта си към черния шоколад. Баща й помага с таксата за курса и хоп, хубавата Лора отново се усмихва. За кратко обаче. От 11 човека на курса 10 са карали специализации по сладкарство, имат си дипломи, опит и всякакви други екстри, каквито на Лора липсват. Никой не я приема насериозно – младо момиче в една озурпирана от мъже професия, чужденка при това, без никакъв опит и стаж. Учителят й казва открито, че си губи времето и парите, да вземе да се откаже, съветва я той. Първите седмици пада голям рев. На изпита в края на курса цялото жури седи на главата й - съмняват се, че си е донесла готови неща, докато другите курсисти се вихрят самички в съседната зала. За три дена в рамките на 17 часа трябва да направи купища сладки произведения на изкуството. Показва ми снимка на двете маси, отрупани със захарни съвършенства. Докато в края на изпита реди за оценка десетките сладкиши, торти и бонбони, Алекс, който е там, за да снима, чува как членовете на журито я обсъждат. Не могат да повярват, че се е справила, при това блестящо. Лора вече е майстор-готвач сладкар. След няколко месеца получава и първата си работа в Австрия – в сладкарницата на прочут майстор в центъра на Виена. В началото й е ужасно трудно. Тя е само на 23, но тъй като вече има диплома за майстор, я товарят не само с непосилни очаквания, но и с грандиозно количество работа. Производството е сериозно – мусове и кремове се правят в казани от по 25 кг. Момичето, което ръководи производството, забременява и на нея се пада и ръководенето на екипа, състоящ се само от ученици. Проблемът не е само дългия и тежък работен ден. Шефът й не може да преглътне факта, че всички шушукат как тя е по-талантлива дори от него. Лора напуска и си намира работа в друг ресторант, където отговаря само за десертите.

В ресторанта, където работи до днес, има пълна творческа свобода. Менюто се сменя всеки месец. Тя сама измисля десертите и ги предлага на шефа си. „Но в момента съм се съсредоточила върху най-върховната торта в живота си...” Да, както казах, Лора чака бебе. И ме разтапя с разказите за това какви усещания я гъделичкат отвътре, как Алекс целува корема й, как им се услажда животът. Сигурно си ги представяте в голям виенски дом, в някой от аристократичните квартали, с кухня като на Джулия Чайлд. Все пак освен че Лора е майстор сладкар в изискан виенски ресторант, мъжът й работи като chef de partie (на топла кухня) в гурме-ресторанта на хотел Sacher – култово място срещу виенската Опера. Най-висока класа, дефиниция за изтънченост. Не, скъпи хора. Двамата живеят в един от отдалечените квартали на Виена на площ от 30 кв/м. Освен че техният дом е по-малък от кухнята на Джулия Чайлд, той няма кухня, а те нямат фурна. От пет години нямат фурна, и всичко, което са постигнали, се случва около нечии чужди фурни. Разбира се, бъдещата мама мечтае за малко по-голям дом и о, да, много иска да има фурна вкъщи. Питам я не мечтаят ли с Алекс и за свой ресторнат - нещо малко, но много тяхно. Да, казва ми тя, винаги са го имали в представите си за бъдещето. Измислили са му име дори – Atelier. „Не знам дали ще се казва така наистина, но знам, че ще го има”, усмихва ми се в скайпа Лора. Ще го има, Лора, довършвам мисълта на мечтата й аз, и ще седим там дълго, пиейки вино с черен шоколад и някои от вкусотиите на Алекс, а децата ще търчат наоколо с отворени ръчички, защото ще има много щастие за ловене във въздуха.

„Но не мисля толкова за бъдещето – казва тя . – Оставила съм го да се случва. Опитвам да му се наслаждавам, дори и да горчи понякога. Като малка баща ми ме учеше да ям черен шоколад, а аз все се мръщех, защото ми горчеше. А сега го обичам страшно. Хубаво е, като има от двете – и сладко, и горчиво, иначе не можеш да развиеш сетива, които да оценяват вкусното.”
Приключваме разговора и се заричам да дам още същата вечер на сина ми черен шоколад. Преди е пробвал, но все се мръщеше като теб, разказвам й. „Кажи му да остави блокчето шоколад на езика – казва Лора. – Нека го опре до небцето и да го остави да се разтопи. Повечето хора започват направо да го дъвчат, което освобождава само горчивината. Като се замисля, това важи и за живота с пълна сила.”

Така че, мили хора, ако искате съвет от една щастлива жена, опитала като всички ни големи разфасофки горчилка, тя ще ви каже да не бързате да дъвчете. Оставете нещата да се разтапят във вас и не пропускайте да опитвате от всеки неочакван аромат в живота си.





Целия текст и още снимки на произведенията на Лора 
можете да видите в бр. 309 на сп. "Всичко за жената"

Коментари

  1. Чудесен разказ!
    И сладките изкушения са впечатляващи!
    Успех за Лора!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не се съмняваме в нейния успех, а? :) Благодаря!

      Изтриване
  2. Отговори
    1. Има такива хора, има такива истории. Невероятно, но красив факт! :)

      Изтриване
  3. много вдъхновяващо

    ОтговорИзтриване
  4. Колко вдъхновение и красота им тук. Радвам се, че открих това местенце!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че местенцето откри теб! :)

      Изтриване
  5. Лора е вълшебство и ти трябват само две минути с нея,за да го усетиш!

    ОтговорИзтриване
  6. Много приятно местенце! Радвам се, че го открих!
    Поздравления за Лора, за куража и силата на мечтите й! Сигурна съм, че ще сбъдне повечето и й го желая от сърце!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хубава среща! Благодаря, че се отби, Irma :)

      Изтриване
  7. еха, мн хубава жена. Във всеки смисъл.

    ОтговорИзтриване
  8. Добре че, добре че има такива истории и такива хора! И аз ще дойда да пия вино с черен шоколад с вас, нали може?:):):)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации